От понеделник?

Признайте си, правили сте го една дузина пъти.

Александра Попова 21 November 2022

Снимка: Unsplash

Признайте си, правили сте го една дузина пъти. Да си обещаете, че от понеделник няма да позволявате на Тейкауей да ви пробутва десерти с вечерята, че след Нова година ще спрете да дарявате една трета от месечната си заплата на винената индустрия, или че още от утре ще започнете да използвате нощите си за сън, вместо за издевателстване над мегабайтите от месечния ви пакет под формата на ровене в Гугъл за всички някогашни връзки на Хари Стайлс.

Неизменна част от човешката ни природа е да вярваме, че от някакъв момент нататък в бъдещето ни чака по-добър живот – било то изчегъртан от лицемерие, от въглехидрати или от уебинарите за гейши на Наталия Кобилкина.

Бъдещата дата е също така и хитър маркетингов трик, чрез който продаваме на съвестта си спокойствие за всякакви деяния в буферния период до предполагаемия старт. Допълнителна топка сладолед от „Савини“? Няма проблем, на диета сте чак от понеделник. А и банката тъкмо ви одобри за ипотечен кредит, така че с малко зор ще можете да си я позволите. Още една серия от „Домът на Дракона“? Разбира се, спането е за лигльовци, а вие планирате да се превърнете в такъв чак от пролетта. Пореден билет за мач на „Левски“? Хм, не, тук и маркетинговите трикове няма да свършат работа.

Буферните периоди сами по себе си много приличат на рекламите по телевизията. Първо, дават почва на много глупости. И второ, те просто нямат край. Върнете малко лентата назад. Наистина ли от оня 1 януари преди около осем лета спряхте глутена, риалититата, прането на бели и цветни дрехи накуп и безпощадното изтръгване от разстояние на кабели от контактите? Ама наистина?

Сигурна съм, че там някъде у вас ще се намери един измъчен и прилично разклатен контакт, който да обори това. А вярно ли е, че ей така, от понеделник, да речем, хората се будят някак различни, някак по-свежи, отворени към света и готови да експериментират със себе си? Не, това е Брад Пит, не хората. Брад Пит и неговият зелен костюм, ако трябва да сме точни. При всички нас, останалите, които не притежаваме шато, два Оскара, безупречни гени и няколко броя деца от Анджелина Джоли, а по-скоро осемдесетквадратно имение в Манастирски ливади, съседи в ремонт, целулит и при повечко късмет – селфи с Бербатов; това не се получава точно така. И докато храносмиламе поредната порция казанлъшки понички, промъкнала се покрай обета за кето режим след морето, заветните ни петдесет и пет килограма заплашително се отдалечават от нас като няколко танкера с втечнен газ.

И изобщо тая работа с времето, часовете и моментите е малко относителна. Ако питаме Гугъл, времето е основно понятие във физиката и четвърто измерение в пространствено-времевия континуум. Според мъжа ми пък времето е онова, което се разваля, когато надуши, че излизаш от автомивка. На мен ми се струва, че то е онази гад, която все добавя десетина допълнителни минути към пристигането ми някъде. За БНТ пък времето е тази удобна стотна от секундата, в която два броя ръце изглеждат хванати.

И изобщо то има навика да прави каквото си иска когато си иска, например да празнува Нова година в продължение на цели 26 часа, превръщайки Сана Марин в някакъв долен парти аматьор и заклет домошар. И преди да сте посегнали към телефона си – да,  26, а не 24 часа. За какво ви занимавам с всичко това ли? Просто защото, ако от Нова година ще спирате цигарите, лучените кръгчета от „Буум бъргърс“ и нездравословните връзки като тази със Спийди, то технически погледнато, ще трябва да се мъчите цели двадесет и шест часа, което, нека си го кажем – не е много хуманно към вас самите.

От друга страна, ние не сме виновни, че планирането напред във времето ни идва отръки още от малки. Всеки от нас е откърмен с вечния екзистенциален въпрос: „Какъв искаш да станеш, когато пораснеш?“, дълбоко вкоренен в семейните ни традиции, също толкова колкото и мекиците, първото колело и снимките от тийнейджърските ни години, които се надяваме никой никога да не види. Отговорите на този въпрос варират от обичайните „балерина“ и „Батман“ до леко авантюристичните „еднорог“ и „пенсионер“(?!). И ако още от невръстна възраст бихме могли да нахлузим палците и да се озовем в балетната зала, то отглеждането на рог, подозирам, би могло да представлява известно неудобство. И ето така се заражда моделът на безпризорните обещания. От Батман и „Да, мамо, следващия път няма да си мажа сополите по стената“, та чак до „67 нови детски градини в София до 2023-та“ и „Не, утре няма да вали“.

Затова и като че ли изглежда най-ефективно да пропуснем тоя момент със сроковете и да пристъпим към действие малко по-бързичко, или най-добре направо отсега. Що се отнася до прането, съм сигурна, че захванете ли се, ще направите няколко бели чорапа много щастливи. А това е едно добро начало.

 

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР