Водещата на централната емисия новини „По света и у нас“ става в 5,30 сутринта, спортува четири пъти седмично и предпочита да релаксира със сглобяване на мебели вместо с шопинг терапия, която определя като „непоносим стрес“. Един от най-новите проекти на БНТ по нейна идея е поредица в онлайн платформите на обществената телевизия, която ще помага на младите хора да се ориентират в избора си на професия и кариерното си развитие. Как самата тя прави своите избори и в живота, и в професията – Филипа Огнянова пред EVA.

Вярно ли е, че никога не сте работили в друга медия освен в Българската национална телевизия?

Така е. Учила съм различни неща – първо финанси, след това педагогика с английски език в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. В края на първи курс реших да се прехвърля във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ с профил „Телевизионна журналистика“. Там взех бакалавърската си степен, а после завърших и магистратура „Продуцентство и креативна индустрия“. Започнах да работя още в началото на обучението си във ФЖМК. Надявам се това да прозвучи и като съвет към младите хора, насочили се към журналистическата професия: освен теоретична подготовка е много важно да трупат и практически опит. Лично аз започнах със стаж в здравното предаване на БНТ. Когато стартира БНТ 2, бях вътрешен и международен редактор, после – продуцент, след това – едновременно продуцент и водещ. След преформатирането на БНТ 2 се присъединих към екипа на „По света и у нас“. Но, да, така се случи, че целият този път извървях само в Българската национална телевизия.

Родителите ви не бяха ли по-доволни, когато учихте финанси?

В нашето семейство финансите и счетоводството са нещо като традиция. Баба ми Филка, на която съм кръстена и която почина преди десетина години, работеше точно това. Може би реших да се насоча към нещо друго, защото знаех какъв е пътят във финансовата сфера. В семейството ми никой не се е занимавал с журналистика и медии. Много пъти са ме питали кой ми е помогнал да работя в телевизията. Никой не ми е помогнал.

Някога мечтали ли сте си да бъдете точно телевизионна водеща?

Спомням си, че на 7-8-годишна възраст сядах пред камината, взимах вестници и започвах да ги чета, представяйки си, че водя новините, като камината е камерата, в която трябва да гледам. Но след това не ми е било цел да съм водеща, така се случи. Работата на водещия изглежда лесна и приятна, но е свързана с огромно напрежение и отговорност, защото изисква голяма прецизност на много нива – в начина, по който изглеждаш, по който говориш, по който се държиш. Новината трябва да бъде поднесена, а не просто изчетена. Нужно е водещият да си изгради собствен почерк, стил и присъствие.

Имаше ли гафове в началото?

По време на първия ми репортаж като стажант в здравното предаване на БНТ снимахме в столичната „Спешна помощ“. На терен операторът, подготвяйки вече камерата, поиска да му дам касета, а никой не ме беше предупредил, че репортерът, тоест аз, има отговорност за нея. „А сега как ще снимаме?!“, попита ме моят колега, който все пак беше предвидил, че съм нова, и сам беше взел касета.

Как подреждате приоритетите си така, че никой и нищо да не пострада – дете, кариера, семейство, дом, съпруг… Кое жертвате най-често, когато се наложи?

Времето за себе си. Смятам, че трябва да се преклоним пред усилията на всяка жена, която съчетава отглеждането на дете с работа. С моя съпруг Ивайло си споделяме изцяло грижите за сина ни Филип. А и всички в семейството много ни помагат. Ако не беше така, вероятно нямаше да успея да се върна в екипа на „По света и у нас“ след само една година майчинство. Открих, че един от начините човек да се справя с организирането на задачите си е да се събужда рано. Така че правя това – ставам в 5,30-6 ч. – точно за началото на сутрешния блок „Денят започва“ по БНТ 1. Лишавам се от сън, за да мога да балансирам.

А когато успявате да отделите време за себе си, какво правите?

На този етап най-важното за мен е да отделям достатъчно време на сина ми. Смятам, че това е приоритет на всеки родител. Често „обичаме“ да упрекваме възпитателите в детските ясли и градини или учителите в училище за всякакви неща, но истината е, че основната грижа за възпитанието на децата ни си е наша. Когато наистина ми остане време за самата мен, спортувам – поне 3-4 пъти седмично за по около 20-30 минути правя у дома различни онлайн тренировки. Обикновено когато Филип спи. Доставя ми голямо удоволствие да преобзавеждам. Не да правя ремонти, а да пренареждам интериора. И много обичам да сглобявам мебели – малко като кубчето на Рубик е това. Действа ми терапевтично и релаксиращо.

Както казах, ставам много рано и се прибирам след централната емисия новини „По света и у нас“. През почивните дни правим кратки пътешествия до близки около София градчета.

Със съпруга ви, който също е телевизионер, говорите ли си за работа? Коректив ли сте си един на друг?

Опитваме се да не говорим за телевизия вкъщи, но пък е хубаво да знаеш, че ако имаш истински сложен казус, съпругът ти ще е наясно за какво става въпрос, защото познава из основи професията ти. В момента спорим основно за бъдещето на сина ни. Вече говорим за това колко езика, кога и къде трябва да учи. Ивайло смята, че днешните деца са изключително претоварени, а според мен е по-добре да бъдат подготвени отрано. Предстои да постигнем консенсус.

Видях снимки от сватбата ви преди две години – много красива и леко екстравагантна рокля, поздравления! Да не би да сте били от онези малки момичета, които винаги са мечтали за бялата булчинска рокля?

Вероятно ще прозвучи странно, но аз изобщо не обичам да обикалям магазини и молове и да пазарувам. Изпитвам истински стрес и се чувствам безобразно изтощена. Роклята за абитуриентския си бал избрах директно от витрината – видях, харесах, пробвах, купих. Булчинската пък – по каталог. Отне ми най-много час. Исках да е с А-силует, защото се чувствам комфортно с тази визия. Така се случи, че направихме сватбата по време на втората ковид вълна, в един „прозорец“, когато имаше спад на случаите. Затова доста ограничихме гостите – само 60 души. Вълшебен ден, мина като насън.

Предполагам, че сте имали моменти, в които поради лична емоционална причина например сте изпитвате ужас да излезете пред огромната телевизионна аудитория. Какъв е механизмът ви за справяне с подобни кризи?

На всеки водещ се случва. Справям се с концентрация. Централната емисия новини „По света и у нас“ е доста дълга, 40-45 минути. Казвам си, че после ще мисля за личните си проблеми. Изключвам се, изолирам се, влизам в тунела на емисията и точка. Преди ефир не хапвам неща като грозде, киви, сладко, фъстъци или други ядки, защото водят до дрезгавост в гласа. Най-големият кошмар за всеки телевизионен водещ е да му падне гласът. Веднъж ми се случи и с тогавашния ми екранен партньор така си бяхме разделили текстовете, че аз четях по едно изречение, а той всичко останало. Тук е мястото да благодаря на моя партньор в „По света и у нас“ сега – Даниел Михайлов, с когото се сработихме чудесно, след като се върнах от майчинство. Той е спокоен, уравновесен и диалогичен. Аз съм малко по-припряна, по-експанзивна. Допълваме се като характери.

Според вас свободата на словото може ли реално да промени нещо?

Демокрация без свобода на словото няма. Политическият елит трябва да съществува в условията на коректив, т.е. в условия на противопоставяне на мнения, които да могат да бъдат изказвани свободно. В дигиталната среда всеки човек е медия и затова в социалните мрежи се разпространяват и много полуистини. Освен това ние, българите, все още сме с доста ниска дигитална култура, доверяваме се на всякакви източници в интернет. Все пак България тази година се изкачи с 21 позиции в класацията на „Репортери без граници“ за свободата на словото. Сега сме на 91-ва позиция от общо 180. Дано това наистина означава нещо.