За ползите от морската вода и водораслите са знаели още древните гърци и римляни. Интересът към тях се възражда в средата на 19. век, когато ефективността им е доказана от френските и английските лекари. Един след друг в Европа се откривали центрове за таласотерапия, където на пациентите се предлагали обтривания на тялото с морски водорасли, вани, маски и други процедури. Днес използването на даровете от морските дълбини е в основата на много козметични продукти.

На дъното на океана

Освен на йод водораслите са богати на калций, магнезий, желязо, витамини, антиоксиданти и полизахариди с концентрация значително по-висока в сравнение с растителността на сушата. Едно от обясненията е, че те оцеляват при екстремни условия, които са развили тяхната жизнеспособност.

Химичният им състав е сходен с този на плазмата в човешката кръв, затова и екстрактите им се усвояват добре от клетките ни, като могат да разрешават различни проблеми. Например кафявото водорасло ламинария притежава лимфодренажни свойства и се използва в продукти за намаляване на отоците и третиране на целулита. Затова и обтриването с водорасли прави кожата еластична. Екстракт от червени водорасли стимулира синтеза на колаген, еластин и хиалуронова киселина, което е причина да бъде част от много антиейдж козметични формули. Спирулината съдържа полиненаситени мастни киселини, които са ключов елемент в съхраняването на младостта. Фокусът е върху антисептичните свойства, които се използват във формулите на противовъзпалителните продукти. Водораслите са полезни и за косата – помагат за справянето с пърхота. А минералите и микроелементите в тях укрепват корените и намаляват косопада.

Солта на живота

Не само водораслите са богатството на синята бездна. Морската сол съдържа йод, магнезий, калций и калий, на което се дължи оздравителният ѝ ефект. Най-простият начин да го усетим е ваната с морска сол или обтриването с различни ексфолианти. Подобни домашни СПА процедури правят кожата по-мека, но и помагат за подобряването на съня и справянето със стреса. Солта активира и обмяната на веществата и подпомага усвояването на другите полезни компоненти, които епидермисът трудно допуска до дълбоките слоеве на кожата. Но на морската сол той реагира като на познат, на когото има доверие.

Още един популярен и древен бюти компонент е морската сулфидна кал, богата на минерали и органични съединения. Маски на основата на морска кал са истинско спасение от блясъка върху мазната кожа, черните точки и микровъзпаленията. Обтриванията с морска кал помагат в борбата с целулита, при болки в ставите и възстановяване след травми. Калта от морето активира кръвообращението и метаболизма, което, от друга страна, може да провокира усложнения, затова описаните процедури е нужно да бъдат назначени от лекар.

Голямото синьо

Днес обаче Световният океан се нуждае от нашата помощ. Всяка година във водите му попадат повече от 8 милиона тона пластмаса и ако не действаме на момента, учените твърдят, че след 30 години в океана ще плуват повече боклуци, отколкото риби. Не е чудно, че повечето козметични компании, които от години използват даровете му, активно работят по проблема в рамките на световното движение Blue Beauty. Те се отказват от пластмасата и целофана в опаковките си, а флаконите си произвеждат от преработени суровини, предлагат и възможност за презареждане на съдържанието. Много от тях преминават към опаковка Ocean Waste Plastic (OWP) – пластмаса, която е събирана в океаните и моретата и е преработена за повторно използване. В редица държави е забранено използването на козметични продукти като гелове и ексфолианти, съдържащи пластмасови микросфери, които след измиване попадат в канализацията и замърсяват водата. У нас все още се срещат такива в магазинната мрежа. Пластмасовите частици се крият зад обозначенията полиетилен (PE), полипропилен (PP) и полиетилентерефталат (PET). Затова – четете етикета.

Още една заплаха за замърсяването на Световния океан идва от слънцезащитните продукти. Химичните филтри поразяват коралите, като им отнемат кислорода и предизвикват обезцветяването им, също забавят фотосинтеза в кафявите и зелените водорасли. Ежегодно в крайбрежните зони от кожата на къпещите се попадат до 16 хиляди тона токсични вещества. На Хаваите, в част от акваторията на Мексико и Тайланд козметичните средства с опасни химични филтри (оксибензон, авобензон, октиноксат, екамсул) вече са забранени със закон. Много козметични компании по своя инициатива избраха да използват минерални филтри в слънцезащитните си продукти. А вие, ако нямате търпение да се зачитате в списъка със съставките, достатъчно е да изберете продукт, върху чийто флакон е отбелязано reef safe, coral safe или ocean friendly.