Иван Милев си отива едва на 29 от испански грип. Времето за мъжа, „бленувал буден“ по думите на приятелите му, свършва през 1927 година. И до ден днешен не е изчезнала тъгата от загубата на този изключителен талант и може би на една бляскава европейска кариера. Изкуствоведът и историк на българското изобразително изкуство Кирил Кръстев го нарича „най-големият визионер в нашата живопис“.

Появи се най-накрая и албум, достойно отразяващ творчеството му. По думите на критика Митко Новков с него се покланяме доземи на Иван Милев. Луксозното издание е посветено на 125-годишнината от рождението на художника и включва великолепни репродукции на 80 от най-представителните му произведения, притежания на галерии в страната и частни колекционери.

Издател е „Методиеви книги“ в сътрудничество със Софийска градска художествена галерия. Албумът е двуезичен – с текст на български и английски, и би бил украшение за всяка лична библиотека. Подборът на картините е направен от Аделина Филева, директор на СГХГ, и Пламен Петров, директор на художествената галерия в Казанлък. До галерията в Казанлък, родния град на Иван Милев, си струва да се пътува. Там е една от най-емблематичните му творби – „Ахинора“, която лично художникът дарява няколко месеца преди смъртта си, както и други произведения, дарени след това от майка му и брат му.

Белязан с разклатено здраве от изключителната бедност на семейството си, което живее в мизерия в казанлъшките покрайнини – баща му е овчар, Иван Милев проявява художнически талант от малък. Гео Милев го забелязва още преди да стане студент в Художествената академия, и му предрича бляскаво бъдеще. „Един български експресионист, ази го открих“, ще напише с гордост Гео Милев.

Повлиян от виенския сецесион на Климт и японските гравюри, Иван Милев узрява за народностни теми, които претворява с туш, темпера, гваш, акварел. Характерна е употребата на злато на прах и бронз, което добре се вижда от репродукциите в албума.

В допълнение към него се предлага и лимитирана серия от 100 уникални отпечатъка в реален размер на двете му най-популярни творби – „Ахинора“ и „Крали Марко“, направени върху 100% архивна памучна хартия Museum Etching. Върху всеки отпечатък художник-реставраторът Илинка Чергарова е нанесла ръчно многобройните златни орнаменти от оригиналите. Всеки от отпечатъците има сертификат за автентичност с номер и холограмен стикер, регистриран в Art registry системата на Hahnemühle.