Поводът да говорим с д-р Цолова беше една съвсем светска новина – очакваното седмо  бебе в звездното семейство Болдуин. В края на 2020 г. съпругата на актьора Алек Болдуин Хилария роди петото им дете, след като преживя два спонтанни аборта, а само шест месеца по-късно се оказа, че сурогатна майка е износила и родила шестото бебе на семейството.

Новината, че напът е бебе номер 7, ни накара да се опитаме да разберем доколко са здравословни множеството поредни бременности и раждания за една майка, за един баща, за децата в многодетно семейство.

Има ли максимален брой деца, които е здравословно да роди една жена?

Трудно е да се определи. Бременността е нормално състояние. Жените преди са раждали, докато детеродната им система функционира. И то успешно, на пръв поглед. Феминизмът доведе до крайности в разбиранията за свобода и личен избор и объркване в здравословните, философските и либералните доводи. Мисля, че трябва да ценим уникалната функция, дадена на жената да износи една или колкото иска бременности, стига това да е неин личен осъзнат избор.

Как се отразяват поредните бременности и раждания на половите органи, емоционалната стабилност, хормоналния баланс?

По-честите бременности означават по-стабилен хормонален баланс в сравнение с ежемесечните пикове и спадове, свързани с месечния й цикъл. По време на бременност яйчниците са блокирани, не произвеждат хормони и не стимулират нарастване на ендометриума (лигавицата на матката). Бременността е щадяща за тях и се смята за естествен блокатор на патологични процеси като образуване на кисти и ендометриоза. Така че от гледна точка на физиологията по-скоро е по-здравословно жената да е бременна поне няколко пъти в живота си. Има многодетни майки в добро физическо и психично здраве, има и напълно изтощени, с влошено здраве. За съжаление, голяма част от бременните жени в България извън големите градове нямат възможност за адекватно проследяване на бременността и специализирани медицински грижи при раждане. Затова работя активно в посока на дигитализацията. Благодарение на нея мога да предложа на пациентите ми прегледи със специалисти чрез видеоконферентна връзка.

Наистина ли шест месеца са достатъчни на тялото да се възстанови за нова бременност?

Горе-долу за толкова се възстановява овулацията. В началото тя се блокира от кърменето. После се възстановява постепенно при спадането на нивата на хормоните, които по време на бременността са били постоянно много високи. Това е физиологичният период, „даден“ на тялото и системите да се възстановят от една и да преминат в друга бременност. Щом в тялото на жената се е възстановил процесът на овулация, то значи е готово за следваща бременност. Половата ѝ система функционира в посока репродукция. Грижите и ангажиментите с бебето може би предполагат, че поне няколко месеца няма да настъпи бременност. Правото на избор минава и през всички нюанси в живота на съвременната жена и очакването към нея освен да е спокойна и грижовна майка и съпруга, да е успешна в работата си, прекрасна домакиня… Важно е наличието на условия за осъзнат избор – среда, подкрепа, партньорство, да се осъзнава нуждата от семейно планиране.

Как се отразяват поредните бременности и раждания на мъжа, тоест на бащата?

Предизвикателството пред него е голямо. Ако за жената е очаквана житейска ситуация и тя износва бебето, мъжът търси точното си място и роля в този процес. В практиката си наблюдавам голямо желание от страна на татковците да споделят и участват активно в процеса на бременността и раждането. И те по-често са настроени за следващо дете, докато жените, особено тези, които са раждали, са доста по-въздържани.

Как се отразяват поредните бременности и раждания на децата в семейството?

Моите впечатления са, че в последно време зачестява броят на многодетните семейства  с три и повече деца и знаете ли – тези хора са учудващо по-спокойни. Ако родителите устоят на напрежението, съперничеството между децата е креативно за самите тях. Освен това децата не приемат постоянните дрязги помежду си сериозно и се чувстват много по-добре, когато са повече. Карат се, търсят се, бият се – играят си и така израстват житейски по-подготвени за междуличностно общуване. Има дори проучвания, че вътреутробното „бутане“ при близнаците например стимулира от по-рано мозъчни центрове, свързани с ответна реакция – така наречената „реактивност“ на плода – да отговаря на провокации.

Как се отразяват поредните раждания на взаимоотношенията между мъжа и жената от наблюдения във вашата практика?

След раждането е сложно – никой не знае какво да прави и най-често следва изнервяне, изтощение, недоспиване… Необходимостта бебето да се постави на първо място обърква общуването между мъжа и жената. Ако има и други деца в семейството, те често ревнуват и се съревновават за вниманието на майката. Ключът към съхраняване на хармонията са споделянето на отговорностите, липсата на емоционални и егоистични изблици и упреци и спокойствието и търпението. Важно е никой да не приема липсата на време и внимание като действие, насочено към него и в негов ущърб. Всички се учим да сме родители. Важно е да има на кого да разчитаме и да имаме възможност за лично време и споделени занимания или хобита.

Има ли значение възрастта на мъжа за качеството на спермата му и за плода?

Възрастта е по-добър приятел на мъжа, отколкото на жената. Смята се, че мъжете могат да запазят оплодителна способност до 70 г. Разбира се, с напредването на годините процесите на възстановяване на клетките са нарушени, така че може да очакваме и по-чести „дефектни“ сперматозоиди.

Как се отразява върху майката кърменето на деца след няколко поредни раждания?

Много е различно. Моите впечатления са, че тук има по-скоро психологически, отколкото здравословен аспект. Много жени кърмят с удоволствие до двегодишна възраст на детето и се чувстват прекрасно. Има и такива, които изпитват „задръжки“ и отказват още в началото.

Какво се случва със следродилната депресия при поредни раждания?

Следродилната депресия не е мит, нито глезотия, както често се възприема. Моето впечатление е, че това може би е най-стресовият и тежък момент, свързан с бременността и раждането. Минало е цялото очакване, страхът от раждането, самото раждане, особено ако е било тежко. Най-накрая си гушнал бебето и чувството е неописуемо, но едновременно осъзнаваш и огромната отговорност, която носиш вече. Комбинацията между много силни чувства – страха да не загубиш това, което най-много обичаш, да не му навредиш, дали ще се справиш – в комбинация с хормоналния обрат след раждането е много голямо предизвикателство. Освен това настъпва рязко, с цялата си тежест – от днес за утре, а разрешението и „наместването“ на процесите не става за един миг. Трябва да минат поне от 3 до 6 месеца, за да възприемеш новия си живот, да се балансират хормоните, да повярваш, че се справяш, и да се научиш да владееш страха при мисълта, че може да се случи нещо лошо. Такива минорни мисли в комбинация с недоспиване и липса на личен живот могат да доведат до тежки депресивни състояния. Хормоналната нестабилност е предпоставка за сериозна емоционална нестабилност. И тук ролята на семейството и партньора е ключова, изисква се и голяма мобилизация на самата жена – да се „събереш“ и да преминеш нататък...  Това означава да си майка!