Крилце или кълка?

„Ям всичко, което расте на кокал. И да е по-блажко, та да отваря и глътка, и спомени. Нема по-добър знак, че си сполучил и от теб ще стане човек, ако туряш на масата мръвка всека вечер.“ Това казваше прадядо ми Сашко, чедо на скандална за времето си двойка. Майка му загърбила род и наследство, за да избяга със свинар от семейните чифлици. С малкото присвоени жълтици и къртовски труд вдигнали къща на другия край на България, далеч от гордост и предразсъдъци.

Животните останали основният им поминък, константа в рецептурника на баба ми и белег за социален статус, след който обидиш ли някой на „свиня“, ще ти отрежат джобните за поколения напред. Месото в годините, в които се редяхме на опашка с купони за хляб, си беше колкото лукс, толкова и успокоение за семейството. Представете си го като вкусен заместител на говоренето в терапия за психологическа взаимпомощ. Или като усещане за втори бонус по Коледа, когато изгрява звездата на всяко добре отгледано прасе. Социалната мрежа на дядо ми беше печката на въглища и събирането на стадото след паша. Моята е грилът. Философията на доброто барбекю сплотява, калява характери и създава приятелства. Но за да я изповядвам качествено, първо пазарувам във „Фантастико“.

Разделяй и ГРИЛей

Работя в една от апетитните клубни сцени в София и занаят като нашия може да бъде истинска месомелачка, ако не знаеш как да менажираш времето и хората. Всички теории за банкетната култура на хората от шоубизнеса в основата си са верни – когато работиш с храна и забавление, храната и забавлението са ти най-силния инструмент за решаване на казуси. Неделното барбекю на двора ми е ритуалът, след който можеш да осъмнеш махмурлия, но никога гладен или неоценен като служител.

Зареждам свински врат без кост, карета, ребра и гърди. Цялата тази анатомия на разкоша идва маринована, директно от витрината за месо, готова да полегне на грила и да направи щастлива малката армия от сервитьори, бармани и мениджъри. Спестеното за овкусяване време използвам, за да слушам. Каквото е изречено пред грила и мен, е свещено. Между изпичането от едната страната на пържолата до обръщането й преглъщаме с повечко вино новините за рестарт в екипа и успешния букинг на артист, който с лекота може да напълни НДК, но избира нас за домакин на супер специалното си събитие. За клиент, върнал се на хорото с 10 шева на главата, след оказана от нас първа помощ. За друг, довел полиция на входа заради чифт забравени очила-ментета. За това как едно зверски добро „Блъди мери“ събира двойка влюбени в семейство, а барманът по неволя им става кум.

Колкото повече сокове и аромат в свинското, толкова повече истории изпълват нашата мила „аперетивка“ в кръг на доверието, който прави бизнеса успешен.

Те ти, булка, Блек ангъс ден

Мъжът ми не знае, но мина кастинг, за да бъде признат за „добра партия“ от семейството ми. Помолиха го да приготви Блек Ангъс стек, а телешкото е капризно предизвикателство за всеки опитен готвач, камо ли за човек, чието най-голямо постижение в кухнята бе да свали целофана на кренвиршите преди пържене. Спаси го Meat Corner-а на „Фантастико“. Сочно червеният цвят на този стек не попречи на моя човек да получи зелена светлина за достъп до ръката ми. Това е – добрият ловец се познава по хитрия избор на качествени примамки, които му гарантират победата на 90%, ако и да се е целил накриво.

Треска за наденица

Сигурно си спомняте „Треска за злато“ с Чарли Чапли и Танцът на хлебчетата? Децата ми го разучиха с наденички още преди да се научат да изписват правилно името си и го прилагаха като магнит за джобни и похвали пред всеки гост, пекрачил прага ни до 8-годишната им възраст. В култовия филм Чаплин печелеше женски сърца с кулинарната си хореография, а моите момчета от дигитално поколение бяха превърнали номера му в първия си независим източник на приходи. За „реквизит“ обикновено ползваха сръбска домашна наденица за скара, сурова тип банска (любимата на дядо Сашко), или балканска насипна. Говеждо, свинско, телешко – вариациите на този деликатес в любимите ни супермаркети не се побират на пръстите на ръцете на четиричленното ни семейство.

Кюфтето, което говори с небцето

Каквото и да си говорим, кюфтето остава властелин на грила. Детството ми е белязано от извънземните количества лук и мокър хляб, които дядо ми слагаше в каймата, после всяко топче минаваше през брашняна буря и се приземяваше в цвърчащото олио. Ставаха зверски вкусни, но с годините израснах навика да събирам в кюфтето по една филия и кило зарзават. Заложих на чистото месо под брандове като „Биляна мес“, „Бийф мийт Велинград“, „Тандем“, „Сами М“ и куп други.

Доброто кюфте е душата на превъзходния бургер, който често приготвям за вечеря. Специално Блек ангъс кюфтето е пазител на социалния мир вкъщи. Вместо да изгубя 90 минути от живота си в изпълнение на някоя редова рецепта, след която домашните ми любимци ще са озверели, а аз ще се треса от нерви като крем карамел, минавам през Meat Corner и кулинарната медитация може да започне.

Супермаркетите на „Фантастико“ са като „Дисниленд“ за всички ценители на месото, уважаващи апетита си, съотношението „качество/цена“ и неприлично щедрия избор. Веригата предлага добра алтернатива и на тези, които обичат да жонглират зад грила с риба - личните ни фаворити в случаите, в които детронираме свинското от менюто си, са шишчета от сьомга и маринована ципура. За разкош към барбекю пиршеството може да добави сос (изборът е от над 200 вида), лютеница и айвар (тук брандовете се 120), или блага напитка (вината достигат до 600 артикула в най-големите обекти).

Спирам с цифрите и започвам с готвенето, защото неделният ритуал си иска своето.

Наздраве!