„Неделна супа за душата“ с Ирина Тенчева и Фантастико
Неделя е денят, който най-често всеки от нас посвещава на себе си, на по-приятните и успокояващи душата занимания, а супата е храната, която носи покой и комфорт на всички нива, казва Ирина Тенчева по повод новата си видеорубрика
03 June 2022
Ирина, тази седмица започва твоята авторска рубрика „Неделна супа за душата“, която ще можем да гледаме онлайн. Знаем, че ще готвиш, но във всеки епизод ще има и специален гост. Разкажи ни повече, с какво тази видеопоредица ще е по-различна от останалите кулирани видеа в мрежата?
Вярвам, че умът ни е надарен със способността да възпроизвежда силни преживявания от миналото отново и отново до степен на реалност. Нужни са само точните “активатори отвън”. Понякога това може да е асоциация, друг път звук, мирис или картина. Вярвам също, че има спомени, към които можем да се върнем само през вкуса, през храната. Поредицата “Неделна супа за душата” е посветена на историите на моите гости, към които ги връща някое блюдо. Най-общо: Те ми казват любимо ястие от миналото си. Аз им го приготвям и докато хапваме заедно, споделят историята зад този вкус и рецепта. Неделя е денят, който най-често всеки от нас посвещава на себе си, на по-приятните и успокояващи душата занимания, а супата е храната, която носи покой и комфорт на всички нива. Така тази игра на думи “забърква” точното усещане, което се надявам да оставяме в аудиторията си - усещане на дълга и уютна неделя сред топли спомени и вкусни моменти.
Кои са първите ти гости и какви кулинарни истории сътворихте заедно?
Първите ми гости са хората, които познавам най-добре, но които все пак успяха да ме изненадат истински и с рецептите, които пожелаха да преживеем заедно, и с историите зад тях. Това са съпругът ми Иван Христов и най-дългогодишната ми приятелка – Ралица Найденова. Ястията, които им приготвих предпочитам публиката да научи от епизодите.
Коя е твоята неделна супа за душата?
Моята неделна супа... има толкова много вкусове! Повечето съм споделила в кулинарната си книга “Ритуали от моята кухня”, но пъзелът от вкусове, който изгражда живота ни е необятен, затова допускам, че винаги ще има неразказани рецепти... Понякога в неделя ми се хапва най-обикновена паста с доматен сос, чесън и сирене с чаша вино, на дивана, докато гледам сериали... (тази храна ме връща към едни седмици през моите 20 години. Точно тогава и аз, и майка ми се възстановявахме от операции и прекарахме почти 20 дни в лежане и гледане на филми на видео касети... а до леглото ни имаше по едно шише вода и бутилка вино в шампаниера. Гледахме, спяхме, пийвахме... Когато огладнеехме, натискахме паузата и някоя от нас притичваше до кухнята, за да спретне тази паста или картофено пюре с лимони и масло и продължавахме видео маратона, който ни разсейваше от болките ни)
Друг път ще ми се приисква да отпразнувам живота с нещо, което се готви бавно, като бавно печено, около което да събера децата и приятелите ни... Трети път неделята ми е тиха... Вкусът й е на чай, на плод, на планина и поляни след дъжд – тези поляни над село Макоцево, по които баба ми ме е учила да разпозвам билките и дъждовните облаци.
Общото между всички лични “неделни супи за душата” е ефектът върху ума ми. Един вид – душевния послевкус, който винаги ми дава радост, сладка носталгия и покой.
Ти си много активна жена, всъщност остава ли ти време да готвиш за семейството си?
В моята ценностна система и начин на живот приготвянето на храна за хората, които обичам не е въпрос на време. Това е начин на живот, грижа и внимание, към тези, които обичам и разбиране за сподолено време. Храната събира хората. Добрата храна ги задържа заедно на масата за по-дълго и им дава добавена стойност - освен ситост, получаваш здраве и хубави емоции. Как да лиша децата си от това? Разбира се има дни, в които поръчваме суши или пица, но когато сме у дома всички винаги предпочитат ако ще пържени яйца или сандвичи да ядем, но да са приготвени от мен. Това признание също е стимул, хахаххаахах...
Има поредни седмици, в които работя без почивен ден, поддържам домакинството и градината ни, грижа се за графиците на децата в училище и в свободните им занимания и има периоди... в които, когато се добера до дома ни, наистина искам само да легна и да спя, за да събера сили за следващия ден. Понякога го правя. Друг път – работя върху нагласата си. За да правиш нещо добре е много важно да го извършваш с нагласа, че го правиш за теб, да извлечеш добавената стойност, която получаваме от личните си ритуали. Кулинарията се превърна в личен ритуал за мен и най-често щом вляза в кухнята си, аз изпитвам покой и се зареждам. Иска ми се да предам тази нагласа на повече дами, затова написах и книгата си.
Една от драмите на съвременните работещи хора е липсата на време. Ще им предложиш ли бързи и лесни решения за здравословна храна?
О да, разбира се! Всъщност ястията, които отнемат наистина много време сe броят на двете ми ръце. Останалите наглед времеемки и вкусни блюда най-често отнемат време за термична обработка, за мариноване, за втасване... време, което всъщност е за нас и през което можем да правим други неща.
Всеки може да готви всичко. Убедена съм в това и разнородните рецепти на моите гости, които зрителите ни ще опитат да изпълнят, надявам се, че ще докажат това.
Защо избра да реализираш този проект в партньорство с Фантастико? Как се пресякоха пътищата ви?
Първият магазин „Фантастико“ бе отворен преди 30 години точно срещу кооперацията на моите баба и дядо на бул. „Мадрид“ в София. Прозорецът на спалнята ми гледаше срещу него и си спомням как в ранното си тийнейджърство го гледах - едно цветно, осветено и модерно “петно” на фона на стария булевард, гледах го и си представях, че не съм в България, че вече работя и всеки ден пазарувам за семейството ми от там – всичко беше толкова “западно” и красиво! Като от реклама. Днес, десетилетия по-късно аз съм си в родната София и живея живота, който съм си представяла тогава, като така се стекоха нещата, че моят “квартален магазин”, от който пазарувам ежедневно отново е „Фантастико“. И аз, и той сме пораснали (не съм сигурна, но мисля, че квадратурата му е нещо като 30 пъти колкото първия им обект, за моята възраст няма да говоря, хахаха), но емоцията докато пазарувам там е същата.
Създава ми уют и изключителния избор от продукти ме вдъхновява да готвя с удоволствие и да експериментирам. Заради тази емоционална връзка направих и срещата с читателите си в София не в книжарница, а именно там, в моя магазин, от където храната поема към трапезата ни, към тефтерити с любими рецепти и спомени. Мисля, че след това кратко въведение сами разбирате, че най-логичното партньорство в проекта “Неделна супа за душата” е именно с „Фантастико“ – имаме обща история, споделяме общи ценности, критерии за качество и кулинарна философия. И аз, и екипът, който стои зад този български бранд, вярваме, че храната е повече от суровина и стока. Тя е източник на щастливи емоции и причина да бъдем заедно. С видеопоредицата се надяваме, че ще предадем това усещане и на зрителите ни.