„Неделна супа за душата“ с Ирина Тенчева и Фантастико

Неделя е денят, който най-често всеки от нас посвещава на себе си, на по-приятните и успокояващи душата занимания, а супата е храната, която носи покой и комфорт на всички нива, казва Ирина Тенчева по повод новата си видеорубрика

03 June 2022

Снимка: личен архив

Ирина, тази седмица започва твоята авторска рубрика „Неделна супа за душата“, която ще можем да гледаме онлайн. Знаем, че ще готвиш, но във всеки епизод ще има и специален гост. Разкажи ни повече, с какво тази видеопоредица ще е по-различна от останалите кулирани видеа в мрежата?

Вярвам, че умът ни е надарен със способността  да възпроизвежда силни преживявания от миналото отново и отново до степен на реалност. Нужни са само точните  “активатори отвън”. Понякога това може да е асоциация, друг път звук, мирис или картина. Вярвам също, че има спомени, към които можем да се върнем само през вкуса, през храната. Поредицата “Неделна супа за душата” е посветена на историите на моите гости, към които ги връща някое блюдо.  Най-общо: Те ми казват любимо ястие от миналото си. Аз им го приготвям и докато хапваме заедно, споделят историята зад този вкус и рецепта.  Неделя е денят, който най-често всеки от нас посвещава на себе си, на по-приятните и успокояващи душата занимания, а супата е храната, която носи покой и комфорт на всички нива. Така тази игра на думи “забърква” точното усещане, което се надявам да оставяме в аудиторията си  - усещане на дълга и уютна неделя сред топли спомени и вкусни моменти.

Кои са първите ти гости и какви кулинарни истории сътворихте заедно?

Първите ми гости са хората, които познавам най-добре, но които все пак успяха да ме изненадат истински и с рецептите, които пожелаха да преживеем заедно, и с историите зад тях. Това са съпругът ми Иван Христов и най-дългогодишната ми приятелка – Ралица Найденова. Ястията, които им приготвих предпочитам публиката да научи от епизодите.


 
Коя е твоята неделна супа за душата?

Моята неделна супа... има толкова много вкусове! Повечето съм споделила в кулинарната си книга “Ритуали от моята кухня”, но пъзелът от вкусове, който изгражда живота ни е необятен, затова допускам, че винаги ще има неразказани рецепти... Понякога в неделя ми се хапва най-обикновена паста с доматен сос, чесън и сирене с чаша вино, на дивана, докато гледам сериали... (тази храна ме връща към едни седмици през моите 20 години. Точно тогава и аз, и майка ми се възстановявахме от операции и прекарахме почти 20 дни в лежане и гледане на филми на видео касети... а до леглото ни имаше по едно шише вода и бутилка вино в шампаниера. Гледахме, спяхме, пийвахме... Когато огладнеехме, натискахме паузата и някоя от нас притичваше до кухнята, за да спретне тази паста или картофено пюре с лимони и масло и продължавахме видео маратона, който ни разсейваше от болките ни)

Друг път ще ми се приисква да отпразнувам живота с нещо, което се готви бавно, като  бавно печено, около което да събера децата и приятелите ни... Трети път неделята ми е тиха... Вкусът й  е на чай, на плод, на планина и поляни след дъжд – тези поляни над село Макоцево, по които баба ми ме  е учила да разпозвам билките и дъждовните облаци.

Общото между всички лични “неделни супи за душата” е ефектът върху ума ми. Един вид – душевния послевкус, който винаги  ми дава радост, сладка носталгия и покой.


 
Ти си много активна жена, всъщност остава ли ти време да готвиш за семейството си?

В моята ценностна система и начин на живот приготвянето на храна за хората, които обичам не е въпрос на време. Това е начин на живот, грижа и внимание, към тези, които обичам и разбиране  за сподолено време. Храната събира хората. Добрата храна ги задържа заедно на масата за по-дълго и им дава добавена стойност  - освен ситост, получаваш здраве и хубави емоции. Как да лиша децата си от това? Разбира се има дни, в които поръчваме суши или пица, но когато сме у дома всички винаги предпочитат ако ще пържени яйца или сандвичи да ядем, но да са приготвени от мен. Това признание също е стимул, хахаххаахах...

Има поредни седмици, в които работя без почивен ден, поддържам домакинството и градината ни, грижа се за графиците на децата в училище и в свободните им занимания и има периоди... в които, когато се добера до дома ни, наистина искам само да легна и да спя, за да събера сили за следващия ден. Понякога го правя. Друг път – работя върху нагласата си. За да правиш нещо добре е много важно да го извършваш с нагласа, че го правиш за теб, да извлечеш добавената стойност, която получаваме от личните си ритуали. Кулинарията се превърна в личен ритуал за мен и най-често щом вляза в кухнята си, аз изпитвам покой и се зареждам. Иска ми се да предам тази нагласа на повече дами, затова написах и книгата си.

Една от драмите на съвременните работещи хора е липсата на време. Ще им предложиш ли бързи и лесни решения за здравословна храна?

О да, разбира се! Всъщност ястията, които отнемат наистина много време сe броят на двете ми ръце. Останалите наглед времеемки и вкусни блюда най-често отнемат време за термична обработка, за мариноване, за втасване... време, което всъщност е за нас и през което можем да правим други неща.

Всеки може да готви всичко. Убедена съм  в това и разнородните рецепти на моите гости, които зрителите ни ще опитат да изпълнят, надявам се, че ще докажат това.


 
Защо избра да реализираш този проект в партньорство с Фантастико? Как се пресякоха пътищата ви?

Първият магазин „Фантастико“ бе отворен преди 30 години точно срещу кооперацията на моите баба и дядо на бул. „Мадрид“ в София. Прозорецът на спалнята ми гледаше срещу него и си спомням как в ранното си тийнейджърство го гледах  - едно цветно, осветено и модерно “петно” на фона на стария булевард, гледах го и си представях, че не съм в България, че вече работя и всеки ден пазарувам за семейството ми от там – всичко беше толкова “западно” и красиво! Като от реклама. Днес, десетилетия по-късно аз съм си в родната София и живея живота, който съм си представяла тогава, като така се стекоха нещата, че моят “квартален магазин”, от който пазарувам ежедневно отново е „Фантастико“. И аз, и той сме пораснали (не съм сигурна, но мисля, че квадратурата му е нещо като 30 пъти колкото първия им обект, за моята възраст няма да говоря, хахаха), но емоцията докато пазарувам там е същата.

Създава ми уют и изключителния избор от продукти ме вдъхновява да готвя с удоволствие и да експериментирам. Заради тази емоционална връзка направих и срещата с читателите си в София не в книжарница, а именно там, в моя магазин, от където храната поема към трапезата ни, към тефтерити с любими рецепти и спомени. Мисля, че след това кратко въведение сами разбирате, че най-логичното партньорство в проекта “Неделна супа за душата” е именно с „Фантастико“ – имаме обща история, споделяме общи ценности, критерии за качество и кулинарна философия. И аз, и екипът, който стои зад този български бранд, вярваме, че храната е повече от суровина и стока. Тя е източник на щастливи емоции и причина да бъдем заедно. С видеопоредицата се надяваме, че ще предадем това усещане и на зрителите ни.

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР