Ирина: Е, това са тийнейджърски форми на изказване на мнение – „дигитализирани“, т.е. под формата на числа. Но специално за непрекъснато размножаващите се типове сексуалност ми се струва доста уместно. Аз съм полиаморна 10 от 10, защото съм обичала с елементи на секс няколко персони от мъжки пол, които, доколкото си спомням, тогава се самоидентифицираха като бинарни цисджендър мъже, при все че не съм се сетила изрично да ги питам. Макар че и те бяха 10 от 10 полиаморни. Нито един моноаморен не познавам, пфу! Обаче си представям следната сцена – аз съм небинарна полиаморна джендърфлуидна трансджендър жена и един ден се самоопределям като жена, друг ден – като мъж. И да кажем, гаджето ми пък си е цисджендър мъж и непрекъснато се разминаваме. Примерно той иска да правим секс днес, но аз му казвам – не става, човече, днес се чувствам мъж, не искаш това, нали?

Или пък цял ден се самоопределяш като жена и като се върнеш от работа, изведнъж рязко започваш да се самоопределяш като мъж – просваш се на дивана и гледаш пет серии на Dark например. Ама нямало нищо за вечеря! Ехо, къде се намирате! Съжалявам! Виж, Ади, тази част ми харесва.

Адриана: Очевидно от всяка ситуация може да се извлече изгода. Можеш да направиш книга игра от това – героите да променят пола си според избора на читателя, с оглед на преодоляването на бинарното мислене при подрастващите. Дори може да настояваш да я въведат като учебно помагало. Да си признаем, на всички им е писнало от анахронични цисджендърни мъже като чорбаджи Марко. Даже виждам ниша в преработването на класически сюжети според новите правила. Ирка, мирише ми на пари. Искаш ли да започваме с преработките, докато не се е сетил някой друг. „По жицата“ например. Ясно е, нали, че няма как лястовицата да остане бяла.

Ирина: 10 от 10 съм съгласна! Замирише ли ми на пари, ставам истински хищник! Аман и долу! Всички цисджендър мъже са чорба-
джии изедници (освен ако не се самоопределят понякога като небинарни)! Пък и човек няма как да е сигурен какво точно се крие в потурите. Може би – неразкрит досега авторов замисъл относно други възможности за чорбаджи-Марковата сексуалност. Трябва да се зарови човек (в текста имам предвид, да не си помислиш, че в потурите, пази Боже!), за да открие различните пластове. В крайна сметка всичко тече, всичко се променя. Ето например като превърнем лястовицата от „По жицата“ от бяла в черна, това веднага променя сюжета, понеже черни лястовици – под път и над път, и така болното момиче много бързо ще оздравее и ще имаме хепиенд. Всичко става далеч по-позитивно.

Според мен Белчо и Сивушка от „На браздата“ също могат да бъдат съобразени – Белчо и Чернушка, това първо. Второ – задължително да умре Белчо, а Чернушка да покаже колко е силна и самостоятелна и в края на разказа да се освободи от допотопния впряг с ралото и да побегне към хоризонта свободна. За Белоногата от „Изворът на Белоногата“ да не говорим! Там настоящото положение е трагично! И не става въпрос само за цвета на кожата на главната героиня Белоногата, но и за казуса за правата на жените. Ако всички жени в харема на наглия султан подадат колективен иск за сексуален тормоз и посегателство, тогава какво ще стане? Ами пак нещата отиват към хепиенд. Летс (ри)мейк българската класика, грейт ъгейн, Ади! Освен това винаги съм подозирала, че има едно особено напрежение в отношенията между Иван Кралича и Бойчо Огнянов... Или те бяха един и същ човек, който се самоопределя в различни ситуации по различен начин? Ох, съвсем се обърках, но съм готова за Голямото препрочитане!

Адриана: Само „Една българка“ предлагам да не пипаме. Тя си е идеална. Жената се бори с кола на мъжкото начало и го изтръгва от корен. Плюс това Илийца е баба, т.е. нефертилна жена, вече лишена от важен белег на цисджендърството си. И накрая – още в заглавието е указано, че става дума за българка. Ние кога сме се смятали за бели хора? Дийл?

Ирина: Дийл, дийл!