Суми-е, когато духът ти рисува

Велиана Симеонова е сред малцината българи, които практикуват древното японско живописно изкуство Суми-е. Това е техника, подобна на акварела, но същността му не е реалистичната интерпретация на обекта, а вътрешното моментно състояние на художника

Елка Влаховска 25 December 2021

Велиана Симеонова е сред малцината българи, които практикуват древното японско живописно изкуство Суми-е. Това е техника, подобна на акварела, но същността му не е реалистичната интерпретация на обекта, а вътрешното моментно състояние на художника. В момента, в който овладееш техниката и се почувстваш уверен в движенията и в способността да се изразяваш, Суми-е действа силно терапевтично, защото изливаш върху листа всичко, което би искал да разкажеш, казва Велиана.

Мисля, че за всеки от нас ситуацията с КОВИД-19 се оказа доста потискаща. Чувствах се безсилна. След това реших, че през този период мога да уча нещо ново. Привлече ме възможността да започна да уча онлайн японския стил на рисуване Суми-е, и то от една от най-добрите в този стил – Акеми Лукас с артистичен псевдоним Кошо.

Суми-е води началото си от дзен философията. Тази техника е породена и усъвършенствана от китайската техника на рисуване с туш Сибокуга. Необходими са специални материали – мастилото, което се използва, се приготвя от рисуващия чрез продължително стриване на стик с мастило върху специален камък, което отнема време и енергия. Това вероятно ще притесни хората, които нямат много търпение, защото, за да си приготвиш достатъчно гъсто мастило за рисуване, е необходимо да триеш енергично стика върху камъка между 2 и 5 минути. Така приготвеното мастило се разрежда в отделни купички с вода, за да се постигнат различните тоналности.

В Суми-е е важно да покажеш какво изпитваш в себе си и да уловиш това, което е най-характерно за обекта на изображението, да изобразиш неговата духовна красота и моментно състояние посредством минимализъм.

Друго характерно за Суми-е е, че не се рисува детайлно, а се използва по-скоро контрастът между тъмно и светло, разстоянията в пространството между различните обекти. Не е важно да изобразиш всичко, което виждаш, за да задържиш погледа на гледащия, по-важно е да провокираш въображението му. Затова изображенията в Суми-е са изчистени, деликатни, фини и имаш чувството, че наблюдаваш изобразеното през фин слой сутрешна мъгла.

Рисуват се пейзажи или природни обекти. За да започнеш да се справяш добре, е необходима практика, да си се упражнявал толкова много, че ръката ти да се е превърнала в естествено продължение на четката.

Не можеш да започнеш да рисуваш Суми-е, когато си ядосан или изнервен. Първо трябва да успокоиш дъха си, защото всяко движение на четката е едно вдишване и издишване. Работи се само с черно мастило, но се използват различни нюанси и техники за постигането им. Като например „касуре“, които са сухите и неправилни линии, „бокаши“, които са мъглявините, рисувани чрез повече вода в мастилото, и „нижими“ – замъглености, които се постигат върху влажна хартия със съвсем фин слой мастило.

Бих казала, че Суми-е е по-скоро вътрешен танц на духа, отколкото техника на рисуване. Важно е да овладееш техниката, но оттам нататък да оставиш дъхът ти да рисува. В началото ми беше трудно, защото не съм от най-търпеливите. Ако върху четката ти има малко повече мастило и вода, се получават петна, ако движението на ръката ти не е достатъчно бързо или точно, може също да се размаже, да не се получи желаният ефект. Бих сравнила Суми-е с танц, защото позицията на ръцете, когато рисуваш, наподобява на позициите на ръцете в балета. Движенията винаги са плавни, отмерени, веднъж направени, не могат да бъдат повторени или преправени.

В Суми-е орхидеята, бамбукът, хризантемата и цъфналото сливово дърво представляват ци енергията на четирите сезона, както и четирите периода в живота на човека. Овладяването на рисуването им е първият етап от Суми-е обучението. Орхидеята символизира пролетта, бамбукът – лятото, хризантемата – есента, а цъфналата слива – зимата. Хармонията в Суми-е творбите е всъщност хармонията във вселената.“

Велиана Симеонова е позната като журналист и блогър („Двама с мама“). Тя е артист по душа и търсач по призвание. Работила е с деца, включително и със специални нужди. Обича да рисува с различни материали, основно акварел, но най-любима й е техниката папиемаше, с която прави изложбата „Приказни герои от близо и далеч“, радваща се на голям интерес. В момента поддържа и авторски блог All Shapes of Green, ориентиран към здравословния начин на живот, екологията и, както тя казва: „към чистотата във всичките й форми в живота ни – храна, облекло, природа“.

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР