Присъствието на Соня Йончева е като целувка. В него има адреналин, красота, магия. Има възторг, вдъхновение, специална енергия. Тя ги носи в себе си заедно с таланта си. Гласът й е подарък, дори когато просто говориш с нея по телефона. Смехът й танцува като отблясъци на слънцето в сутрешна роса, чуваш усмивката й, чувстваш нежността й в едни фини нюанси, усещаш радостта й жива и никога – умората й. Соня Йончева е за втори път корица на EVA. Това е четвъртото й интервю на страниците на списанието. Соня е национално богатство.

Радостната новина и поводът да се срещнем отново със световното сопрано е концертът й на 31 август на площада пред храм „Александър Невски“ в София, в който ще й партнира тенорът икона Пласидо Доминго. Каква вечер ни предстои само в края на лятото! Пет хиляди души ще могат да се насладят на представянето на новия албум на певицата Rebirth. В удоволствието, което ще преживеем, са наредени испански хакари, английски мадригали, барокови бисери като арии на Саломе от „Св. Йоан Кръстител“ на Алесандро Страдела, на Аделанта от „Ксеркс“ на Франческо Кавали, на Минерва от операта „Прометей“ на Антонио Драги, „Сребърният лебед“ на Орландо Гибънс, „Очи, които ме презирате“ от Хосе Марин, „Чуй ме, Господи“ от Алфонсо Ферабоско-младши. Ще чуем песни на AББA и „Заблеяло ми агънце“. Ще партнира Софийската филхармония с диригент Найден Тодоров. Тоалетите на Соня, избрани след конкурс с участие на 30 български дизайнери, ще бъдат на Ваня Нецева, която прави аутфити за сцена и за Дара Екимова, Поли Генова и Михаела Филева.

Rebirth е четвъртият солов албум на примата след „Париж, моя любов“ от 2015, „Хендел“ – 2017, „Верди албум“ от 2018 г. Работната й програма е запълнена с ангажименти до ноември следващата година. Предстоят й Ла Скала, оперните театри в Мадрид, Барселона, Баден-Баден, Тулуза, Монпелие, Берлин, Брюксел, Атина, Любляна, Виена, Париж, Цюрих, Хамбург и „Метрополитън“ в Ню Йорк. По време на разговора ни е във Флоренция.

Соня, как се появи идеята за концерта в София, при това пред катедралата „Александър Невски“?
Моя е. Миналата година исках да подаря концерт на родния ми град Пловдив. Винаги е било по-лесно да включа София в програмирането ми, защото културният й календар се планира по-напред. През 2020 г. с моята компания SY11 и Атанас Маев успяхме да организираме концерта ми на сцената на Античния театър много импровизирано и непринудено. Бяхме доволни, защото публиката получи директен контакт с мен. Допадна ми възможността да видя професията си и от друга гледна точка – организационната, да създавам ситуация, в която и други артисти да могат да работят около мен и тя да е съобразена с всички мои изисквания. А те са нормални и приятелски и целта им е да може да се работи с удоволствие. След успеха в Пловдив се роди идеята за концерт в София. Площад „Александър Невски“ е голяма моя мечта. Винаги съм смятала, че оперното изкуство трябва да бъде показано на пиедестал и в условия, които да наблегнат върху красотата и романтичния му аспект.

С Пласидо Доминго сте близки от години, но все пак как реагира той на предложението да пеете заедно в София?
Ние сме приятелски семейства – моето и неговото. Имаме общ агент, така че комуникацията беше много лесна. Просто попитах – искаш ли да пеем заедно, той отговори – да, къде. Казах – в България. Той реагира, че има хубави спомени, че е посетил именно голямата катедрала в центъра на София. И е била много мистично място за него, със смесени енергии. В момента съм във Флоренция, за да работя по много рядко изпълнявана опера на (Умберто) Джордано – „Сибир“ в театъра Maggio Musicale, и сме във финалния етап на репетициите. Остават ни още само две генерални – една с пиано и една с оркестър. Паралелно с това правим макет как да се случва всичко в София, как да подредим сцената, столовете, светлините. Изпратих макета на Пласидо и беше очарован.

Със семейството ти ли си във Флоренция?
Да, пристигнахме с мъжа ми, децата и майка ми, но Доминго (Хиндоян, съпругът й) замина за Канарските острови, където има концерт. Този уикенд ще се върне и ни предстоят десет дни заедно.

В предишния ни разговор беше споделила, че искате да се ожените в църква. Случи ли се?
Още не. Много искахме, още повече че Доминго е наполовина католик, наполовина православен християнин и нямаше да има проблем, ако се венчаем в българска църква. Но в годината, в която мислехме да го направим – 2016, почина баща ми. И... беше труден период за мен и за цялото семейство. След такова събитие човек си задава въпроси, отнема време, докато осъзнаеш какво се е случило и докато се отърсиш от шока. Не стигнахме до това. Но не знам дали ни е нужно. Ние по толкова силен начин сме се отдали един на друг, на любовта ни, на децата. Нямаме нужда да го кажем пред друг, дори и на Господ.

Имате ли културни различия?
Естествено. Има даже в чисто ежедневната проблематика на връзката. И на двамата в началото някои неща ни бяха нелесни за разбиране, но винаги сме си казвали, че са технически. По-важното е, че като души и като хора много се харесваме и привличаме и че и от негова, и от моя страна има толерантност. Много забавно е как децата като плод на нашата любов приличат и на двама ни. И ни обединиха и научиха на неща, които може би нямаше да успеем да си кажем за тия години. Просто ни показаха кои сме и защо сме свързани толкова.

Кажи ми пример.
Например, много е смешно – мъжът ми обича да прави доста страшни смешки, и си е такъв от малък. Прибирал се вкъщи с думите – откраднаха ни колата. Майка му хуквала навън и колата се оказвала на мястото си. Ядосването и наказанията не са го променили. В началото много му се връзвах, особено в по-напрегнати моменти. Например, изпускаме полет и сме с единия куфар в колата, с другия – на тротоара, а той каже някоя „опашата лъжа“, за да „свали напрежението“. Обяснявах му – аз съм Козирог и съм българка. Не може да ми правиш такива смешки. Трябва да ми казваш нещата конкретно. Но това е по-силно от него, не може да го контролира. После се роди синът ни, сега е почти на седем години и прави същите смешки като баща си. Не защото ги е научил. Просто му идват отвътре. Вече ми е мило. Матео е абсолютното копие на баща си. Това ми помогна много да разбера характера на Доминго.

А дъщеря ви София прилича ли на теб?
Да, като извадена е от мои снимки от детските ми години, въпреки че има и от Доминго. Тя беше липсващата част от семейството. Много ни балансира. И е толкова блага, щастлива, усмихната. Пее по цял ден. Запомня песнички на испански, английски, български. Матео също пее нонстоп. Това много ме радва. Децата се изразяват и в същото време е много образователно, защото научават не само мелодийки, но и думи. Музиката е изкуство, което им дава дисциплина, образование, вкус. Иначе София съзeрцава всичко, радва се на облачета. Много е грижовна. Тук в хотела ги приспивам на едно легло с брат й, тя го гали и му казва: „Наньо, бебе!“. Матео е с пет години по-голям от нея и се ядосва, че го наричат бебе.  

А каква музика харесват?
Опера и класическа. Когато пусна нещо такова или ни слушат някъде с баща им, се вцепеняват. Синът ни беше на две и половина, когато отиде на опера и беше много впечатлен. Ходи постоянно на спектаклите на баща си и на моите. Сега, като по-голям, може да гледа и по-страшни ситуации, защото разбира все пак, че е театър.

Как повлияха ражданията на гласа ти?
Подчертаха топлината му. И двата пъти усетих разлика в капацитета, в начина, по който дишам.

Спазваш ли някакви правила? Вярно ли е, че оперните певци не трябва да правят секс преди концерт?
Да. Има много детайли, за които внимавам преди концерт – не само за правенето на секс, но и за начина, по който се храня, за съня ми – колко време е бил, дали е влизал студен въздух отнякъде. Ние имаме нужда наистина от много специални условия, за да сме в стопроцентова форма. И във всеки град – Париж, Виена, си имам хотели, в които предпочитам да спя, защото условията са подходящи за мен. За мен спането е много важно. С Доминго имахме нужда от време, за да се хармонизираме в това отношение. Той може да се събуди в шест часа сутринта, но да дирижира великолепно вечерта. Окей е да стане в седем-осем часа, а аз трябва да спя поне до единайсет. И с годините решихме, че когато аз имам спектакли, той спи в една стая, аз – в друга. И децата – в трета.

А за какво внимаваш по отношение на храната?
Открих, че имам непоносимост към глутен и лактоза, както и към някои плодове. Това се установи много лесно с един семпъл тест. Откакто ги спрях, се чувствам много по-добре и имам повече енергия. Обичам леки храни. Особено вечер и през лятото. В Италия любима вечеря са ми пъпеш и прошуто.

А бяло вино с тях?
Не, нито шампанско. Може само една чаша, и то след спектакъл, за да се поотпусна. Ние сме като едни Роналдовци, тичаме много по сцената.

Само че сте с различни дрехи. И пеете на всичкото отгоре.
Много голямо натоварване е. Спомням си в Ла Скала, когато пеех в продукцията на Дзефирели – „Бохеми“, в която действието се развива през декември около Коледа, носехме огромни рокли, шалове, шапки, а навън беше около 42 градуса. Почти същото е и в момента в „Сибир“. Във Флоренция е 40 градуса, а ние сме с палта и зимни шапки.

Но има климатици, нали?
Да, и на сцената има, но и топлината се усеща.

Защо реши албумът ти да се казва Rebirth?
Исках да запиша този репертоар още преди 10–11 години. Старинната музика винаги ме е привличала. В нея има различни вибрации – като мистични кодове, които провокират интересни състояния на душата. Свързана е с Ренесанса, който означава „прераждане“. Още преди кризата миналата година мислех да се казва Rebirth, а когато тя се случи, си казах – ето, пристига си с времето и със заглавието, и с всичко като един завършен концептуално проект. Сега е момент, в който всички ние се прераждаме.

Ти си родена на Коледа. Не се ли прераждаш всяка година на рождения си ден?
Ха-ха-ха-ха. Приятели се шегуват, че съм Исус Христос. Аз винаги съм била притегателен център – и в моето семейство, и в професията, и в индустрията, в приятелския ми кръг. Каквото и да се случи, стига до мен, намират се решения и тръгва в определена посока. И винаги съм се чувствала по-скоро човек, който дава, отколкото получава, но аз съм получила изключително много от съдбата.

И получила, и изработила.
Да. Като един Козирог съм абсолютен работохолик. Даже мъжът ме пита – въобще някога ще спреш ли? Отговарям – не. От мен непрекъснато бликат идеи, каузи. Изключително креативна съм и имам нужда да работя, за да може всеки един момент да е изживян пълноценно. До 2 часа сутринта преглеждам материали. Постоянно имам концерти, но с моята компания се стремим да имат по-дълбок смисъл, отколкото да са само зрелище. Много стабилен международен екип от около 10–15 души, някои от Централна Европа, работят за мен в различни звена. И е интересно, защото живеят съвсем други животи и мненията им са ценни.

Имаш ли ритуали преди излизане на сцена – да си казваш молитва или да носиш определен парфюм, за да върви вечерта гладко?
Пласидо по-скоро има. Подрежда снимки на цялото си семейство, включително и на тези, които не са между живите, в ложата си, за да са с него по време на шоуто. Носи кръст или се кръсти, преди да излезе на сцена. Аз не съм суеверна. Фокусирам се достатъчно и излизам, дори да не съм в добра форма. Много пъти ми се е случвало да пея болна. Самата концентрация в тия два-три часа ми дава огромна енергия и сила, макар че може след спектакъла да съм труп.

Какво мечтаеш за децата си?
Да са директни и откровени хора, да наблягат винаги на истината. Истината не само като глобално определение, но и като чувство за света. Много е важно човек да е проницателен, да вижда ядрото на проблема, а не да търси причини за оправдание другаде. Така ще могат да разбират чувствата си и да бъдат чисти. Смятам, че истината е една от най-големите защити.

Какво мечтаеш за себе си?
Да не губя вдъхновение. Защото аз живея и от него, моето съзнание се храни от това. То е моят източник, благодарение на който съществувам, живея, творя.