Кой в днешно време не иска да пише за масовата публика?

Трябва да си доста смел, самоуверен, естет с ясно изразена склонност да не правиш компромиси с вкусовете си, в хладилника си вместо кашкавал и пастърма да имаш сметана за гофрети и бутилка флорилеж, да разбираш от психоанализа и да не се страхуваш да говориш за нея, да измислиш имена за героите си като Елфи Бенет (в главната роля), Родолфо Москела (в поддържаща сърцеразбиваща роля) и Ифигения Адонаку льо Доре, да оплетеш героите в сложни към болезнени отношения, да цитираш музиканти, художници – особено прерафаелити, поети от цял свят, да споменаваш многократно депресия и главоболие, с други думи – да издадеш две книги, свързани помежду си, но позволяващи и „разделно“ четене. „Елфи: дисекция на любовната измама“ е първата по време, „Звездопад“ е новата.

Авторката се нарича Зорница Джоринска и сме любопитни дали и тя като героинята си е пристрастена към пуретите.
Действието в „Звездопад“ се развива по време на пандемията от 2020-а – ето толкова скоро! В нея освен европейски реалии се появяват България и българите, дори един адрес на ул. „Бачо Киро“ в София, изплуват драматични моменти от българската история. Изобщо „Звездопад“ е някак по-адресирана книга от „Дисекция на любовта“ и, честно казано, това я прави и доста по-топла. Аристократизмът може да бъде така студен…