Десетминутката, в която никое от децата ми не иска нищо от мен. Не искат шоколад, не искат сок, не искат сешоари, нови телефони, таблети, пари... Нищо не искат. Децата ми в тези 10 минути винаги са някъде другаде. Предполагам, заради основателно подозрение, че ако се появят, ще бъдат моментално въвлечени от мен в някакъв досаден кухненски работен процес. Даже и котката стои на дистанция и ме наблюдава безучастно. Да не си намокри лапите. „Ммм, това е мокра, мръсна и неприятна работа“, мисли си сигурно. Но всъщност аз много харесвам тази работа.

10-те минути пред мивката, в които и телефонът ми не звъни. Приятелките ми телепатично усещат, че не е моментът за мрънкоч. Особено ако поводът е разискване на тематика от типа „остаряваме бавно“. Оооо, не. Никакъв шанс да ме въвличат в тия глупости сега. Аз пък се чувствам в разцвета на силите си. Здрава съм, работя си, чат-пат остава време даже за Витоша. Много си ми е хубаво и свежо, даже си се поклащам наляво-надясно на някакво фънки джазче, с което завършва предаването на Орлин Горанов по „Канал 1“.

Десетминутката, в която се чувствам секси... пред мивката?! Ами да. По едно клинче с черно-бяла леопардова шарка. Приведена над чиниите с една такава лека чупка в кръста, и както съм в това състояние на лек денс, и както леко съм си опръскала потника с вода, това може да изглежда доста секси. Поне според мен. Макар че имам три деца, и трите откърмени гордо от ей тия две нищо и никакви гърди, айе! Да им се ненадяваш, като ги гледаш... Но аз ги харесвам, каквито са си. Аз се харесвам. Кой ще ме разубеди, че съм секси, щом аз се чувствaм секси? А? Кой? А и като си говорим за мивки, аз каква страстна и незабравима любов съм правила пред тази мивка… И пред други мивки, в други квартали... И някак съм сигурна, че на доста от вас също се е случвало…

...Но, човек и секси да живее, започват новините. Точно след предаването с Орлин Горанов.

Новините не ги гледам, само ги слушам, защото гледам в чиниите. Но пак ми стига, за да се информирам. Е, колко да се информирам – колкото успея да чуя над шума от течащата струя вода. Тоест не много. Но пък предимството на тая система е, че филтрира важното от неважното. Нещо трябва да е верно е*аси важното или някой яко да крещи от телевизора, за да надвика струята от чешмата. Та така си спестявам ненужни подробности.

Сега, трябва нещо да ви призная, ако сте останали с погрешно впечатление: аз не съм някаква добра домакиня. От онези със съвършените мъфини, дето чак не смееш да отхапеш, и великденски яйца, дето не смееш да счупиш и т. н. Не, определено не съм от тези жени. Изящна в кухненската престилка, подредена, аптека, „образцов дом“. Не, определено не съм аз това. Аз съм УЖАСНА домакиня. При мене вечно или нещо е наводнено, или нещо гори. Аз съм от тези, дето тръгват да свалят манджата от котлона, но по пътя се спъват в кофата с пискюла, а подхлъзвайки се в разлятата вода, повличат със себе си покривката от масата. Която винаги някак си е отрупана с чупливи и разливащи се неща. При това време за излишно домакинстване ама изобщо нямам. Работя малко в един офис, две-три неща от къщи, понякога имам концерти, имам три деца на 15, 13  и 5 и доста приятели, които искат – а и отвсякъде заслужават – внимание. Изобщо, ама изобщо нямам време за излишно домакинстване.

Затова и въпросната ми мивка почти винаги е пълна догоре с чинии, тигани и загорели тенджери. Поне по три пъти на ден имам от тия десетминутки. Но, Бога ми, това няма измиване. Трябва да викна майстор да ми оправи неработещата съдомиялна, ама нещо не ми се занимава с майстори. Намерих си го аз майстора, я по-добре не.

Но защо пък и всичко трябва да е толкова чисто и изрядно все? „Идеално чистият дом – символ на един пропилян живот!“, прочетох в една група на едни жени. Много се смях и после много благодарих на авторката на цитата. Трябва ли всички да сме еднакво изрядни домакини? А и на кого всъщност го задавам този въпрос? На майка ми? Ами че за нея никога нищо няма да е достатъчно изрядно. Нали затова ми викаше всеки път, като пристъпех прага на изблизаната й кухня: „Не слагай там тоя парцал!“. Ами добре, слушам, тъй вярно! Нали затова живеем сега в два отделни, достатъчно отдалечени един от друг квартала? За да може и двете да сме по-спокойни по отношение на Хигиената в Кухнята на Живота. За мене пък хигиената в чувствата и отношенията е по-важна, някак. Много, много рядко има повод да викаме на децата за каквото и да било. Камо ли пък за някакви парцали. И къде оставят парцала, определeно не е повод. Те, моите, реално до този момент не са го и пипвали тоя парцал. И по-добре. Все ще ги сблъска животът с парцалите, има време. Засега нека си живеем тук в хармония, радост и добро настроение.

Ами готово. Измих ги. Излизам на терасата. Да полея цветята и да си поседя сред тях. Бих казала и „да си свия едно джойнтче“, ама не знам не е ли забранено да се пишат такива неща по списанията. Затова – все едно не съм го казала.

И сигурно някой от вас ще се запита: ама за какво ми говори през цялото време тая жена? За к’ви мивки, за к’ви пет стинки? Няма ли по-интересни неща от нейната мивка? Кино, театър, музика, мода, изкуство... Разкази за професионални успехи и нови трендове? Разкази на успели и щастливи жени? Има, разбира се. Казвам само, че и аз съм една от тези успели и щастливи жени. Да си щастлив пред мивката. По-голям успех от това – здраве. Та, съветвам ви, наблюдавайте се следващия път пред мивката. Проследете мислите и чувствата си. За какво си мислите, докато миете? Усмихвате ли се? Денсите ли си леко! Харесвате ли се? От отговора на тези въпроси може да разберте много, много за себе си. Пожелавам ви да са все хубави неща. Приятно миене!