Тунис - черното сърце на пустинята

Истинската среща с Тунис е в три и половина сутринта, в пустинята, преди изгрев. Когато отвориш прозореца на хотелската стая и в хладния уют от работилия цяла нощ климатик лъхне топлината отвън. След няколко часа тя става безмилостна, като в пещ, от която няма спасение. Тогава разбираш колко сила се изисква, за да бъде жив животът тук и да крачи настоятелно от мъртвите пясъчни дюни към приказните оазиси и модерните хотели.

Лилия Или_ева 17 September 2021

 

 

По стените против лоши очи са нарисувани риби и ръката на Фатима. На дървените порти има медни чукала. Някога мъжете са чукали отдясно, а жените – отляво, и така жената вътре в къщата се е ориентирала какъв човек идва. В медините обикновено има пазар на всякакви занаятчийски стоки – могат да се купят прочутите красиви керамични съдове, местни тъкани килими, мозайки, чехли бабуш – кожени островърхи за мъжете и бродирани с коприна или памук, със златни и сребърни нишки с флорални мотиви – за жените. Има и подправки, фурми, кожени изделия. Пазарлъкът е задължителен. Очаква се да има известно надговаряне, преди да си купите нещо.



таласотерапия

Тунис е на трето място след Франция и Испания по брой на центровете за таласотерапия. Негово предимство са по-достъпните цени. Тези оазиси на удоволствията, свързани с морската вода, се намират задължително най-малко на 4 км от пристанище и на половин километър от града. Водата се извежда на разстояние 450 метра от брега и от дълбочина от 6 метра. Имаме удоволствието да се насладим на таласо процедури в петзвездния хотел Hasdrubal Thalassa & Spa Yasmine Hammamet. Прилича на декор на приказка на Шехерезада – с арабски мозайки, кристални полилеи, мраморни бани, плюшени мебели, огромни коридори, фоайета и стаи. Има четири ресторанта, два от които са с оригинална тунизийска и автентична италианска кухня. Разположен е на брега с гледка към морето.

Басейните в двора му са обградени с палми, жасмин и кактуси. Там ставаме свидетели на пищен арабски купон за рожден ден с танцьорки в стил „Тропикана“ и танцьори на кокили, който продължава до два през нощта и започва да ни връща към усещането, че животът е жив. А центърът за таласотерапия е друго измерение, в което единственото възможно състояние е на притворил очи от удоволствие. Има терапии за подобряване на кръвообращението, процедури против целулит, за понижаване на теглото (доста съмнително при тази вкусна храна), премахване на ставни болки и болки в гърба, увеличаване на жизнената енергия. Има сауна, хамам, басейн с хладка морска вода.



Борис Елцин

Преди да мушне лъва Борис Елцин с пръчка в ребрата през решетките на клетката, черничкият берберин, който ни развежда из зоопарка, го извинява с думите: – Жарко! Спит! (тоест – Горещо е! Спи!). А след това му виква: – Работай! Туристы!
Берберинът е не по-висок от метър и петдесет, синеок, сух и слаб, с големи потури и голяма усмивка. Казвал се Федя. Измисля го, щом ни чува да говорим на славянски език. Федя ни показва маймуната Клаудия Шифър без грим. После изпуска кутия за цигари, от която изпълзява и хуква скорпион с вирнато жило. След ужилването имало гаранция за до 15 минути живот. След известна гонитба Федя го прибира обратно в цигарената кутия. Изчезва в къщичка насред не много голямата зоологическа градина Le Paradis (Раят), за да се появи с прегърнати саламандри и да ни покаже какво е любов. После дотичва, държейки за опашката варан, който се надува заплашително, и накрая ни донася на пръчка отровна змия, която хвърля артистично върху пясъка помежду ни, а тя започва бързо да се движи настрани.

Сахара

Зоологическата градина е на прага на пустинята, в град Дуз, в един от най-големите оазиси в Тунис. В Дуз всяка година има фестивал. На него се събират номадски племена от Кувейт, Либия, Алжир, Египет и Йордания. Има състезание с камили, изложения, посветени на местния начин на живот, на тукашната култура и традиции. В него е и Музеят на Сахара. След Дуз пейзажът от двете страни на пътя опустява и навлизаме все повече и повече в огромния пясъчен океан. Величествено е. Сахара покрива 40% от страната. На места е равна, на други – с малки дюни, на трети – с пясъчни хълмове. Пясъкът й е фин и мек като коприна. Част от разходката е с офроуд джипове, които се изкачват и спускат по стръмни наклони или се движат странично. На едно от местата, на които спираме – бар насред пясъците, ни посочват в далечината мираж – първият, който виждам в живота си. Оказва се мараня, подобна на тази, която понякога се образува над асфалта в горещ ден и у нас. Тъй като е доста далеч, напомня и на земя, и на вода едновременно. Араби ни бутат в ръцете пустинни лисичета фенек с уши като тези на Йода в „Междузвездни войни“ и се пазарят да ни снимат. Единият от декорите на „Междузвездни войни“ стърчи призрачно в нищото с пясъчните си къщи, а пред него на сергии за туристите се продават пясъчни рози, шишенца с пясък от Сахара и черепи и кости от животни. Странно е! Но е приключение.

диханието й нощем

Събуждането в пустинята дори в хотел е особено преживяване. Много е тихо, макар че климатикът работи. Излизаш и някак си я усещаш като жива. Чувстваш топлия й дъх, жегата във вените й, жестокостта на нрава й. Усещаш как изопва хората до предела на силите им, как им дава слънце и ги лишава от почти всичко останало, как се смее като черна вещица, докато наблюдава танца между смъртта и живота. И така всеки ден.

Наблюдаваме изгрев над солното езеро. Далече е, все още не съм сигурна дали ми хареса. По-забавно беше да се нося с АТВ над пясъка, да зациклям в хълмовете, да яздя камила, да съзерцавам дългите й мигли, докато се поклаща под мен, и да усещам как слънцето постепенно напича. А после да установя, че лицето ми е цялото в пясък, ситен като сол.

машина на времето

Пътуването в Тунис е като разходка в различни векове и цивилизации едновременно. Впечатляваща е съборната джамия в Кайруан – трета по големина в света, построена през 670 г. с 35-метровото й минаре и вградените в основата й антични колони. Първоначално е била крепост и военен лагер. Стените й са с дебелина 1,90 м. Площадът в двора й ми напомня за площадите пред католическите манастири и църкви. В центъра му има кладенец, където мюсюлманите си мият лицето, ръцете и краката, преди да се молят. Над него се вият и ниско прелитат птици. Гласът на мюезина по време на молитва се засилва от вятъра. А молещите се седят на колене върху десетки ръчно тъкани килими, постлани под кръгли кристални полилеи. В библиотеката на джамията има книги отпреди поне десет века.

Част от връщането назад е гостуването при берберите от Матмата, които продължават да живеят в изкопаните си в хълмовете жилища от векове. Домакините ни разказват за Лео Бианки от „българската телевизия“, който идвал да ги снима. По-нататък разглеждаме величествения амфитеатър в Ел Джем – най-големия в Северна Африка. Тук е сниман филмът „Гладиатор“, разхождаме се в подземията, където са били клетките с диви животни и гладиаторите.

Най-елегантен е последният хотел, в който отсядаме, преди да си тръгнем – The Orangers Garden Bungalows & Resort. С ултрамодерен дизайн, картини и статуи от съвременни артисти, галерия и магазин за модерно изкуство. Той ни връща обратно в реалността.
Пътуването до Тунис с директните полети на Emerald Travel от София и Варна до Хамамет е интересно, спокойно, чудесно организирано и сигурно. PCR тестът на отиване е за сметка на туроператора. На връщане в България се влиза с ваксинационен сертификат или антигенен тест, направен до 24 часа след кацането.

Повече: на www.emerald.bg

 

« предишна страница
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР