„Улицата на консервните фабрики в Монтерей, Калифорния, е цяла поема, смрад, проскърцващи звуци, особена светлина, песен, навик, носталгия, блян. Улица Консервна – това е събраната и разпиляна тенекия и желязо, ръжда и трески, нащърбен паваж и обрасли с бурени дворове и бунища, работилници за сардели, сглобени от вълнообразна ламарина, автомобилни сирени, гостилници и публични домове, малки претъпкани бакалнички, лаборатории и нощни приюти. Нейните жители, както веднъж бе рекъл един, са „проститутки, сводници, комарджии и негодници“, с което е искал да каже „всички“. Но ако беше надникнал към улицата от друго ъгълче, той може би щеше да ги види като „светци и ангели, благочестивци и мъченици“, при което смисълът не би се изменил.“ Така започва великата книга на Джон Стайнбек „Улица Консервна“.

В началото на улица „Консервна“ в Ченгене скеле, рибарското селище край Бургас, стои паметник на Стайнбек. Явно тукашното население се разпознава в света на писателя. Главата от мраморния барелеф гледа към Кръчмата от другата страна на пътя. Тя се казва „Морски сговор“ и всеки ден тук готвят прясно уловена риба. Рибената чорба. Мидите по бургаски. Пърженият зарган. Бих сложила удивителни след всяко от тези ястия в суровото, но честно меню на Кръчмата.

Готвачът трябва да е някакво морско полубожество, докато готви, очите му сигурно святкат, устата му сипе ругатни, в косите му са заплетени водорасли, а рецептите са татуирани върху гърдите и ръцете му. И кой ти гледа дали масите са безукорно чисти, когато имаш в чинията пред себе си тези дарове на Посейдон. Царе и посланици, Паси и Бойко-Борисовци, Комици и трагици са идвали в „Сговора“ под дърворезбения надпис „България над всичко“.

От двете страни на пътя и дори под самия нос на Стайнбек са паркирали всевъзможни автомобили. Малко по-надолу по „Консервна“ виждаме тунингована Mansory лимузина, лъскава като майски бръмбар. Около нея се завърта цяла банда малки кученца, плод на свободната любов, които лаят по чуждите хора, снимащи фасадите на къщите.

„Всяка фасада тук е съдба. Живопис. Всеки е примъквал, каквото е могъл да намери, „ценности“ от заводи, цехове, от работилници и предприятия“, ни е казал малко по-рано за специфичната архитектура на Ченгене скеле Венелин Шурелов. Представяли сме го в EVA със съпругата му Елица Георгиева, и двамата са известни сценографи. Венко в случая е дизайнер на трите експозиционни къщи в чисто новия етнографски комплекс край рибарското селище. Новоизграденият му пристан очаква туристическото корабче, което ще тръгва от Бургас, в комплекса има ресторант, кафене, площадче с амфитеатър за малки концерти на открито.

Венелин е прекарал последните месеци в издирване и подреждане на всевъзможни предмети, с които рибарите влизат в морето, за да ловят попчетата му, сафрида му, барбуна му, меджида му, чернокопа му, паламуда му, карагьоза му, лефера му, калкана му, ватоса му, акулите му. Акулите специално се хващат с парагади – дълго въже с куки и тапи, което се пуска на дъното. Старите морски вълци го използват и като тест – не си истински рибар, ако не можеш да вържеш кукичките на парагадата.

В едната от експозиционните къщи целите стени са в гребла, витла, кукички, игли за плетене на мрежи, мрежи, тапи за мрежи, всевъзможни колелца, макарички – Венко Шурелов го нарича „избухване на предметния свят“, свързан с рибарството като занаят, поминък, орисия.  За тях той се е молил, спорил, увещавал е наследници, заничал е из мазета, килери и тавани, учил е рибарския сленг.

В другите две къщи има археология, предоставена от музеите в Бургас и Дебелт – монети, челюст от мастодонт, открита в Бургаския залив, глава на Горгона Медуза, вероятно от портал на ритуална сграда в Деултум – първата римска колония, сместила се в делтата на река Мандра между двете горди гръцки селища Месемврия и Аполония. Зад една от витрините има истинско стъклено съкровище – сервиз, вероятно изработен по венецианското крайбрежие, вероятно през 17. век, вероятно принадлежал на капитана на потънал кораб, намерен недалеч от Ченгене скеле. Проектът за етнографския комплекс, който трябва да популяризира рибарския занаят и традиции, е на Община Бургас с финансиране и по европрограми.

В селището срещаме един от местните рибари в ролята му на гид. Гошо Чикагото е получил прякора си, защото живял няколко години в Чикаго. 12 години бил по корабите, обиколил 50 държави, когато благоверната му съпруга, която той нарича Прокурора, казала досущ като героиня в древногръцка драма: „Или аз, или морето“.

В Ченгене скеле има най-много регистрирани рибари в цяла България. Прякорите им са цветисти и несантиментални, като тях самите. Митко Брадата, Янко Попчето, Тотко Ропотамото. Мнозина са избягали тук от шума и претенциите на града, от пропаднали кариери, от верни жени и неверни любовници, от сенки в миналото, от дългове, избягали са при морето, което сега нежно се плиска наблизо, малко след надписа „Тук има студено Бургаско“, надолу по улица „Консервна“.