В рубриката ни "13 въпроса" говорят хората, които ни вдъхновяват и ни карат да вървим напред. Хора на различни възрасти и с различни професии. Обръщаме се към тях с желанието да поговорим искрено и да чуем гледната им точка за нещата от живота.

Яница Атанасова е на 30. Преподава Съвременни танцови техники и Танцов театър в НБУ, участвала е в много балетни и танцови спектакли, миниатюри, представления, пърформанси и постановки у нас и по света, има десетки награди като „Паралелни светове“ и световни хореографски титли и отличия за спектаклите Deep Purple, Silence, Give us a little love, I will not be impersonal, Everyone Wants to Rule the World и WръZки. Яница беше една от номинираните вдъхновяващи таланти за Награда за Полет в Изкуството „Стоян Камбарев“  заради работата си като хореограф и режисьор на оригиналния художествен танцов филм „Задължително приятно“ в съавторство с Татяна Соколова.

Най-важното за теб във връзките между хората е...

Емпатията и възможността за споделяне на себе си с другия.

Вярваш ли в безусловната любов?

Вярвам. С такава любов съм отгледана. Моята майка е моят пример.

Какво е задължително в живота, за да се чувстваш приятно?

Да присъстваш в настоящето. Да си взимаш време за себе си. Да даваш. Да се грижиш. Да си обичан и подкрепян. Да любопитстваш. Да си смел и да направиш място за изкуство в живота си.

Коя е най-приятната причина да се събуждаш сутрин?

Прегръдката и целувката на любимия ми човек.

Какво мислиш за твърдението, че мълчанието е злато?

Понякога съм съгласна. Може да си починеш в него и да слушаш.

Коя беше повратната точка в живота ти?

Заминаването ми за Испания, когато бях на 11 години. Това беше началото на съзнателните ми пътувания извън България и едно от най-ценните преживявания, в които порастнах бързо.

Какво или кого следваш в Инстаграм?

Мои близки приятели, колеги и вдъхновители от сферата на танцовото изкуство. Голяма почитателка съм на израелския съвременен танц и по-конкретно на Танцова компания „Лев“. На режисьора Димитрис Папайоану от Гърция. Любител фотограф съм, затова в профила ми има и доста страници за фотография. Харесвам фотографиите на Ани Лейбовиц и Себащиау Салгаду.

Как научи за номинацията за наградите за полет в изкуството на фондация „Стоян Камбарев“? Какво беше най-вълнуващото във вечерта на церемонията? Разкажи повече за нея – как се чувстваше?

Деси Тенекеджиева се свърза с мен и ми каза, че са забелязали моята работа над танцовия филм „Задължително  приятно“, който направихме заедно с хореографката Татяна Соколова. Развълнувах се много. Полет в изкуството...полетях си тогава на ум, докато говорех с Деси.

Цялата церемония беше вълнуваща и красиво направена. Особено срещата с другите номинирани, чудесни артисти, които творят със сърце, възможностите, които ми подариха от фондация „Стоян Камбарев“. Вечерта беше споделена с прекрасни хора, с моето семейство, което дойде да ме подкрепи.

Как изглежда щастието според теб? А нещастието?

Щастието за мен изглежда като моменти на достатъчност, които ме усмихват често, без го правя нарочно.

Нещастието е като прекалено много мислене за мен и загуба на любим човек.

Как се казва на китайски, италиански и мексикански: „Обичам да танцувам! Тялото е моят инструмент да творя красота“? Тези твърдения верни ли са за теб? И кога разбра, че е така?

Абсолютно вярно е - много обичам да танцувам, всичко да танцувам, от малка усещам това удоволствие да чувам музика с тялото си. Често си танцувам сама, почивам си докато го правя.

Бих перефрезирала леко израза по този начин. „Обичам да танцувам. Тялото е чудо, с което творя красота“

Ох, хахахаха, а сега за моя китайски, както обичам да казвам е само професионален. Но сега ще опитам да намеря горе долу точните думи.

我爱跳舞。身体是我创造艺术的奇迹 * (Wǒ ài tiàowǔ. Shēntǐ shì wǒ chuàngzào yìshù de qíjī)

На испански, моят любим език:

"¡Amo bailar! El cuerpo es un milagro con el que creo belleza“

И на италиански би звучало така:„Amo ballare. Il corpo è un miracolo con cui creo bellezza“

За какво харчиш парите си?

За пътувания, представления, книги, обучения, подаръци, вкусна храна.

С кого разговаряш напълно искрено и пред кого разкриваш сърцето си?

Със семейството ми, близките ми приятели. Пред любимия ми човек.

Има ли нещо, което мечтаеш, но ти се струва непостижимо?

Моите мечти са доста сюреалистични и имагинерни попринцип, затова всяка ми се е струвала непостижима в началото. Може би времето ще покаже, коя ще се окаже непостижима. Засега се справям добре :D, гледам да се приземявам и да имам представа за реалността и да търся начини да постигна мечтаното, въпреки трудностите. За всяко нещо си има точния момент, пожелавам си.