Евдокия Попадинова: Мъжете симулират повече

Знаете ли кои са Аби Уембак, Марта, Алекс Морган, Тобин Хийт? Вероятно на огромна част от вас ще им се наложи да проверяват в Гугъл, също като мен. А знаете ли кои са Лео Меси, Кристиано Роналдо, Неймар? Най-вероятно на огромна част от вас няма да ви се наложи да проверите в Гугъл, също като мен

04 July 2021

Знаете ли кои са Аби Уембак, Марта, Алекс Морган, Тобин Хийт? Вероятно на огромна част от вас ще им се наложи да проверяват в Гугъл, също като мен. А знаете ли кои са Лео Меси, Кристиано Роналдо, Неймар? Най-вероятно на огромна част от вас няма да ви се наложи да проверите в Гугъл, също като мен.

Истината е, че Аби, Марта, Алекс и Тобин са едни най-добрите футболистки в света, като Аби е легенда в женския футбол и вече се е оттеглила от активния спорт. Справедливо ли е да знаем толкова много за едните и нищо за другите? За да възстановим баланса поне на територията на България, решихме да ви запознаем с българското златно момиче във футбола – Евдокия Попадинова, петкратна носителка на титлата „най-добра футболистка на България“.

Повярвала в себе си и в своето място във футбола, още когато вкарва първия си гол – в тийнейджърска възраст, в отбора на родния си град Хаджидимово, ръководен от баща й. На 16 години преживява една от най-тежките контузии във футбола – скъсване на предна кръстна връзка и менискус, но след операцията се връща на терена и отново е толкова добра, че си спечелва трансфер в „Бристол“, Англия, а след това и във Флорида, САЩ, което й е мечта. В продължение на 4 години се състезава за американския „Ийгълс“. В края на 2020 г. става част от елитния италиански тим „Наполи“, за който се състезава и днес.

Не гледам кой знае колко футбол, но се случва. Знам от баща ми – мир на душата му! – кои са боговете от миналото – Пеле, Гаринча, Суарес, Марадона, Зидан, Ван Бастен… Знам повечето от боговете и на настоящето. Знам кои са Гуардиола и Моуриньо и че са във вечно съперничество. Не съм съвсем зле по темата тоест. Преди няколко години обаче за първи път чух от актрисата Мартина Апостолова, която е тренирала футбол години наред, че в последните години женският футбол се развива изключително интензивно.

И най-сетне, след като българският национален отбор по футбол – мъже,  претърпя  през март т.г. обидна загуба от Швейцария с 1:3, а после и от Италия с 0:2, от EVA решихме, че на българския футбол му остава една надежда и тя е при жените. Затова с гордост ви представяме Евдокия Попадинова, най-добрия български футболист в момента – и при жените, и при мъжете. В крайна сметка да се сещате някой друг през последните няколко години да е играл последователно за английски, американски и италиански отбор? Да е вкарал 22 гола за 33-те си мача в Америка? Не се сещате. И аз.

В момента Евдокия живее в Италия. Интервюто ни се случва в не най-добри за нашето момиче времена. От началото на годината тя преживя две тежки контузии, а освен това я засипаха проблеми от лично естество, които тя изключително трудно преодолява, и да, замесен е и мъж (къде без тях?!).

Евдокия, гледа ли онези мачове на мъжкия ни национален отбор, които хич не бяха за гледане? Ядосваше ли се?

За съжаление, не успях да гледам мачовете с Швейцария и Италия. Искаше ми се, но имах доста ангажименти. Ако трябва да съм честна, бях разочарована, когато видях резултатите онлайн. С Италия може да се преглътне загубата, защото те са голяма сила във футбола, но с Швейцария трябваше поне да се представим на по-добро ниво.

Кога реши, че искаш да тренираш футбол? Как започна?

Реших да се занимавам с футбол, когато бях на около 9–10 години. В началото тренирах в отбора на баща ми „Места – Хаджидимово“ с момчетата, защото в Хаджидимово, където съм родена, нямаше изобщо женски футбол. В началото родителите ми не бяха съгласни това да е моята професия, но след като видяха колко обичам футбола,  ме подкрепиха.

Добре, какво отличава женския от мъжкия футбол, ако има изобщо някаква разлика?

От доста мъже ще чуеш, че женският футбол е по-бавен и не много атрактивен за гледане, но аз не съм напълно съгласна. Да, мъжете са по-бързи, но пък не ми харесва как постоянно се молят за фалове и симулират. Не наблюдавам това в женския футбол, жените всъщност се държат по-мъжки. Падат и стават веднага, вместо да се търкалят по терена.

Това мога да го повярвам. А сблъскваш ли се с предразсъдъци по отношение не женския футбол и жените футболисти?

Постоянно! Не само когато става въпрос за жени, които се занимават с футбол, но и за жени, които се занимават изобщо със спорт. Като цяло често чувам реплики, че жените не са истински атлети. Боря се срещу това и смятам, че с този сексизъм трябва да се приключи. Според мен ние заслужаваме точно толкова, колкото и мъжете. Най-малкото защото тренираме не по-малко от тях.

Тежки ли са контузиите в женския футбол? А тренировките?

Разбира се, че са тежки. Като във всеки интензивен спорт. Тренировките също са доста натоварващи и са всеки ден. Почти нямаме свободно време. Моята най-тежка контузия със сигурност беше, когато скъсах предна кръстна връзка и менискус на коляното, но и в началото на тази година ме сполетяха две също нелеки.

Коя е най-важната ти победа досега?

Когато с отбора ми в Англия – „Лондон Бийс“, отстранихме шампиона на страната „Челси“ в един от финалите за континенталната купа. Това е една от най-големите ми победи, която никога няма да забравя, защото „Челси“ имаха толкова силен отбор, а ние ги победихме.

Сравнимо ли е заплащането в женския и мъжкия футбол?

Заплатите в женския футбол стават все по-големи, но не мога да кажа, че са сравними с тези на мъжете.

А понякога играеш ли футбол с мъже?

О, разбира се, и много се забавлявам с тях.

Как ти се отрази пандемията – като професионален спортист и въобще?

Пандемията ми помогна да се развия в социалните мрежи като Инстаграм и Тик-ток. Започнах и оттам да изкарвам допълнителни доходи. Аз, както и цялото ми семейство изкарахме вируса. При мен нямаше усложнения и си тренирах, дори когато тестовете ми бяха положителни, но за жалост майка ми, баба и дядо го изкараха по-тежко. Искам да се ваксинирам, защото ми писна да ме тестват всяка седмица по 2 пъти в отбора. Много е досадна и карантината – ако едно момиче от отбора тества положително, всички трябва да сме в карантина за 10 дни.

Какво е ежедневието на професионален спортист като теб?

Ставам рано, закусвам нещо съвсем малко преди тренировка, защото искам да се чувствам по-лека, когато тренирам. След тренировката – възстановяване. За целта или ходя да плувам в басейна, или влизам за 10 минути в морето и го използвам като ледена вана, понеже все още е много студено, а аз живея точно на плажа в Неапол. След възстановяването – обяд и сядам пред компютъра, за да изпълня ангажиментите си към някои от спортните компании, с които работя. Следобед ходя за втора тренировка във фитнеса. След това вече релаксирам малко, вечерям и се захващам за работа в Инстаграм и Тик-ток.

Живяла си на доста места по света. Къде се чувстваше най-добре и защо?

Доскоро мислех, че най-щастлива ще се чувствам в Америка, заради прекрасните 4 години, които прекарах там, през които се наслаждавах на футбола и на живота. През последната година съм в Европа и тук също не е лошо. Разбира се, Америка ми липсва, но животът ще покаже. По принцип се опитвам да съм като водата и да се приспособявам навсякъде.

Какво би посъветвала момичетата, които искат да тренират футбол?

Да се борят за това, което искат. Колкото и понякога да изглежда, че живеем в свят на мъже.

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР