Където е домът на любовта

Задължителен адрес за парижката визита на всеки меломан, Рю де Верньой 5 се превръща в култово място още в средата на 70-те години, когато Серж и тогавашната му муза, британската актриса и модел Джейн Бъркин, заживяват там. В интервю за списание „Пари мач“ Бъркин споделя как дъщеря й се грижи за мястото: „Шарлот положи неимоверни усилия да съхрани духа на мястото, всичко е във вида, както го е оставил Серж в последните дни от живота си. Тя се грижеше за съхранението, почистването, подредбата на нещата в последното му жилище, където са се случвали толкова важни неща – писането на музика, безсънните нощи пред пианото и многобройните любовни увлечения. Серж не можеше да живее без любов и я търсеше навсякъде!“.

Философ и бохем

Още приживе скандалният френски музикант, актьор, певец и композитор, който определя себе си като „артистичен философ (защото без философия животът прилича на бързо кафе)“, е със статут на идол, божество. Случвало се е парижкото му жилище на левия бряг на Сена да бъде окупирано от папараци, които дебнат дори нощем кога ще изхвърли боклука си. Всъщност една от най-странните на пръв поглед фотографии, включени в изложбата „Генсбур завинаги. 30 години“, с която парижката галерия „Hegoa“ отбелязва три десетилетия от смъртта му, е фотография на последния боклук, изхвърлен от дома му. Галеристката Натали Алтан Ландабру отбелязва: „Забележете, че няма много алкохол. Само една бутилка джин – нещо твърде нетипично за Серж!“.

Роден в семейство на украински евреи, избягали от болшевишката революция, през целия си живот Серж Генсбур прави това, в което е най-добър – любов. Любов с любимите си същества, с нотите, с думите, с тишината, с алкохола, цигарите, с живота. На тази демонична любов той дължи едни от най-сериозните изпитания в житейския си път. Необуздаността му е пословична. „Искам да я чукам!“, казва той по адрес на Уитни Хюстън по време на телевизионно предаване, в което двамата участват. Случва се през 1986-а – осем милиона зрители на популярната емисия на Мишел Дрюкер стават свидетели как Уитни буквално онемява, докато Серж я докосва по ръцете, като същевременно оглежда неприкрито тялото й. Ако вярваме на Чарлз Буковски, че любовта е куче от Ада, то Серж Генсбур през целия си живот е неин шаман.

Живот във фотографии

Погледнати от дистанцията на времето, нежните завоевания в списъка му напомнят за ноти върху партитура. Изпепеляващата му любов с френския секссимвол Бриджит Бардо през 1967-а ражда няколко музикални хита, сред които прочутата Je t’aime… moi non plus (по-късно Серж я записва и изпълнява с Джейн Бър-
кин). Година по-късно на снимачната площадка среща най-голямата си муза – Джейн. Тя става негова любовница, довереница и майка на дъщеря му Шарлот. Животът с Джейн и важни моменти от бурното им съществуване като двойка са във фокуса на изложбата в галерия „Hegoa“, подготвяна цели пет години.

Може би най-интересният портрет, включен в изложбата, е иконичният кадър на американския фотограф Уилям Клайн, предоставен от парижката галерия Polka, на който Серж позира като травестит. Историята е следната: Серж кани Клайн да заснеме обложката на албума му Love on the beat през 1984-та.

„Гениална идея – казал Клайн, – нека я направим пищна, с много бижута и грим! О, не – отвърнал Серж, – искам да бъда красив!“ „След осем дни без алкохол, с театрален грим и големите му уши, прибрани със скоч, направихме този артистичен кадър!“, спомня си Уилям Клайн в разказа на Натали, специално за списание EVA.

По ирония на съдбата именно на мъжа с големи уши, сърце и талант, който живее извън всички стандарти за красота, принадлежат най-силните и мъдри думи за красотата: „Навсякъде има красота, но не всеки я вижда. Хората са като стъклени прозорци с петънца. Когато се покаже слънцето, те блестят и греят, но когато тъмнината настъпи, красотата им се проявява само ако има светлина отвътре!“