Първата История на българското изобразително изкуство вече е в книжарниците. Епохалният труд с текстове на големия изкуствовед Кирил Кръстев (1904 – 1991) включва изследванията му в тази област, които обхващат периода от Древността до края на ХХ век.

Корифеят работи върху подобен проект цял живот, трупа хиляди страници материали, но така и не успява да ги събере в цялостно издание. „История на българското изобразително изкуство” остава ненаписаната му книга. Тя вижда бял свят сега – трийсет години след смъртта му, благодарение на съставителя Иво Милев, издателство „Лист” и подкрепата на Столична община.

Месеци наред Иво Милев преглежда целия архив на Кирил Кръстев и успява да сглоби цялостната картина на българското изобразително изкуство – такава, каквато я е виждал и отразявал в записките и материалите си изкуствоведът.

Текстовете, подходящи за най-широк кръг читатели, са разпределени в три големи тематични кръга – Старобългарско изкуство, Среднобългарско изкуство и Ново българско изкуство. Всеки от разделите е консултиран с научни редактори – доц. д-р Ралица Русева, Мариела Стойкова, Анелия Николаева.

Томът предлага вълнуващо пътешествие между епохи, майстори и творби.

Читателите ще се срещнат с артефакти от Античността и творби от Средновековието, с произведенията на Боянския и Земенския майстор, на Йоаникий папа Витанов, Никола Образописов, Николай Павлович и Станислав Доспевски, Иван Мърквичка, Антон Митов и Ярослав Вешин; с Асен Белковски, Борис Денев, Данаил Дечев и Никола Маринов, с Георги Машев и Борис Георгиев, със Сирак Скитник, Николай Райнов, Иван Милев, Иван Пенков, Владимир Димитров – Майстора. Животът и картините на Златю Бояджиев, Цанко Лавренов, Васил Стоилов, Иван Шошков също са тук, както и на Бенчо Орешков, Кирил Цонев, Иван Ненов, Вера Недкова, Вера Лукова, Бронка Гюрова, Дечко Узунов.

Цели глави са посветени на Новобългарския еклектизъм от 30-те и 40-те години на ХХ в.; на Априлския стил в изкуството с неговите представители Светлин Русев, Теофан Сокеров, Енчо Пиронков, Емил Стойчев, Йордан Кацамунски, Александър Петров, Милка Пейкова. Разгледана е българската акварелна живопис, скулптурата, приложните изкуства.