Сюжетът на романа „Глина“ от Виктория Бешлийска е оригинален. Историята ни отвежда в трънското село Бусинци, където през 17 в. процъфтявала местната грънчарска школа. Според легендата тогава имало над 200 майстори, а занаятът се предавал от баща на син. Така, в наследство, го получава и един от главните герои, Велико, но с добавка от взривоопасен талант да създава нови форми и да търси вдъхновение на необичайни и непозволени места. В тялото на Жара например, дъщерята на местната знаялица, билкарката Зевна.  

Ако специфичните думи са глината, с която е белязан романът на Виктория Бешлийска, бъдете готови да станете целите в глина. Позабравени или отдавна отпаднали от езика думи ще ви предизвикат още от първите страници. В края на книгата ще намерите речник, който ги превежда на съвременен език. Бробиняло е мравуняк, станенин е домакин, руен е старославянското име на септември, а руб е плитка.

Обяснението е в блога „По дирите на думите“, който Виктория Бешлийска – филолог по образование, поддържа. В него тя събира старинни думи, истории и пътеписи. Първична красота излъчват и имената на героите – Боя, Зария, Исая, Манасия. В литературата ни през последните години специфичният език – бил той диалектен или свързан с определена епоха, не е новина, в това отношение златният стандарт са може би „Възвишение“ и „Чамкория“ на Милен Русков. Но както при хората, така и при книгите това, което е силата им, може да бъде и тяхната слабост. Множеството диалектизми и остарели думи едновременно дават специфичен аромат, присъщ на всяка добра литература, но понякога той е прекалено натрапчив. Една известна етнографска умилителност в романа напомня за „Дядовата Славчова унука“ на Влайков, но на много читатели тя, изглежда, допада. „Глина“ се радва на успех и голямо търсене в книжарниците, от издателство „Софтпрес“ се похвалиха с изчерпан първи тираж в рамките на два месеца.

Очевидно читателят има нужда от книги като „Глина“ и, в интерес на истината, романът на Виктория Бешлийска излъчва очарованието на искреното писане и добрия сюжет, заедно с добросъвестно изследване на етнографски и езикови традиции. Още един плюс – със сигурност „Глина“ ще накара мнозина да посетят музея на керамиката в село Бусинци и да открият красотата на западните български земи.