Колко време посвещаваш на работа, колко – на носиите, колко – на мъжа ти и децата, и колко е само за теб?

С добра логистика имам време за всичко. Ти ме познаваш от годините, в които бяхме една щура компания, с която много обичахме да се забавляваме. С времето това поотшумя, защото всеки си има свой семеен и професионален път. И нямаме възможност да се виждаме толкова, но продължавам да съм близка с тях – с Любо, Руши, Галя от „Сатен“, Диди Алексиева. Имам и нова приятелка – съпругата на Свилен Ноев от група „Остава“, Невена Спасова. От няколко години е в личния ми близък кръг и много я обичам. Много талантлив и ценен човек. При всички положения семейството на всеки от нас вече отнема повечето от времето, но това е доброволно и е много приятно.

Едно от нещата, на които се опитвам да науча дъщерите ми, е, че човек трябва да избира професията си така, че да я упражнява с удоволствие и да му се работи цял живот. Дори и да не му хрумва, че ще спре да работи заради две години майчинство. Аз работих в тези две години. Просто защото обичам да го правя. Никога не съм спирала, дори и когато живяхме малко във Франция, а след това – в Сингапур, записах албум с Берковската духова музика и направих концерт в зала 1 на НДК. Сега сцената много ми липсва, но съм пренасочила цялата си работна енергия в това да планирам и да организирам.

Какво?

Записах най-новия си сингъл по музика на Явор Русинов и мой текст. Подготвям лятно турне с Русенската филхармония, с която миналото лято направихме пет много успешни концерта в големи градове. След това се наложи да прекъснем заради извънредното положение.

Дълго обмислях и като зрител, и като артист какво да предложим на публиката, за да идва отново на концерти, без да се страхува от Ковид, и си давам сметка, че най-безопасното е да се организират концерти на открито. Имам планове за лятно турне в много градове на фона на красив градски декор. За това се вдъхнових от живота ни във Франция, където гледахме много оперни спектакли в замъка Фонтенбло. Знаеш, Франция е пълна със замъци, красиви сгради и паркове, които се използват за фон на културни събития. Така че ние стартирахме с концерт на фона на английската гимназия в Русе, която е архитектурна забележителност. Сега ни предстоят концерти на Царевец във Велико Търново, в Двореца в Балчик. Мислим къде за тези концерти може да бъде безопасно.

А как избираш локациите?

Това е част от общ мой проект с Държавна опера – Русе. Голям екип сме. Зад мен са 50 души оркестър от Русенската филхармония. С диригента Георги Милтиядов всеки ден обсъждаме красиви места. И след това оставяме организацията на Филхармонията и на моите мениджъри от „Топ Артистс“. В този проект работя и с Калин Вельов, Мартин Кашев, Ясен Велчев и Таня Първанова.

А твоите момичета дали идват зад кулисите, както ти си била като малка на концертите, които майка ти е дирижирала?

По-скоро – не, защото има много работа и не е толкова лесно да отделиш внимание и за дечица, които тичат около теб. Дойдоха на първия ни концерт в Русе и за малко да не ги пуснат, защото имаме голямо куче – ваймаранер, и се наложи да приложа малко връзки, за да ги пуснат. Иначе им е интересно, любопитстват, идват, познават всички музиканти, свирят на инструментите им. Харесват този начин на живот, но аз съм от строгите майки и не давам да се пропускат уроци и училище за сметка на ходене на концерт, нищо че е на мама.

Те имат ли интерес към музиката?

Желанията им са променливи. Голямата свири на пиано, след това каза, че иска да ходи на гимнастика. Записахме я. И двете са много музикални, пеят. Имат си техни музикални прояви. Подобно на всички деца в момента са запалени по tik tok – записват, пеят, танцуват. Опитват да ме научат и мен да танцувам tik tok и ми направиха профил там. Аз продължавам да не се занимавам с него, но, виж, Инстаграм и Фейсбук имам от година и половина-две. Налага се. А моите момичета засега нямат желание бъдещето им да е музиката. Или може би още е рано да се каже. Аз не настоявам. Ако проявят интерес, разбира се, че ще направя всичко възможно да ходят на уроци.

За какво си най-строга с тях?

За всичко, свързано с училището и възпитанието. Мисля, че Любен Дилов казваше – не се старайте да възпитавате децата си, те така или иначе ще заприличат на вас. Съгласна съм с това, но според мен децата все пак трябва да бъдат наблюдавани. Моите родители са ми дали да бъда свободна къде да излизам, с кого, в колко да се прибера, но са ме възпитали да съм отговорна към тази свобода. И това се опитвам да повторя – не искам да контролирам децата си. Искам те сами да се контролират. И да знаят рамките, кое е добре и кое – не. Опитвам се да ги науча на неща, които вярвам, че изразяват доброто възпитание – да са позитивни, добри, мили към хората наоколо, да говорят спокойно и не глупости. Смятам, че е важно да са скромни, но не срамежливи, уверени, но не нахални. Хич не е лесно това с възпитанието, защото каквото посееш, такова ще пожънеш. Човек трябва да внимава.

Майка ми и баща ми със сигурност са хората, които са ми дали добър модел и за мен са успешни, справедливи, добри, талантливи. И бих искала да постигна нещата, които те са постигнали.

Не си ли постигнала повече?

Според тях – да, но аз не мога да кажа, че е така. Възхищавам им се за много и различни техни качества, за морала, с който живеят живота си, за отношението им към околните. Дори в най-дребните неща се оглеждам в тях. Търся мнението и одобрението им. И са ми пример. Най-важното нещо е добротата. Ако човек е добър цял живот, е достатъчно.

А с какво се е занимавал баща ти, защото все разказваш за майка ти?

Да, защото с нея сме свързани професионално. Баща ми е в техническата сфера. Керамик е. И голям шегаджия. От него съм наследила чувството за хумор, в което винаги има самоирония.  

Какво те кара да се чувстваш у дома?

Знаеш ли, в момента бих ти отговорила – писна ми от това „у дома“. Много ми липсват пътуванията. Аз от малка пътувам по целия свят. И сега в тази една година домът е всичко, което имам. Не може нито да пътуваме, нито по някакъв начин да разнообразим живота си. И с приятелките ми си говорим, че не само на всяка й е омръзнала собствената къща. Омръзнала ни е и на приятелките къщата. А аз обичам да си прекарвам времето с моите приятелки, да си седим, да си клюкарим, да ходим на ресторантче, на обяд, на чай, по арт магазинчета, по галерии, в които има интересни неща. Но това от една година е абсолютно забравена практика. Не се срещаме толкова много или се срещаме предимно по домовете. Преди имахме любими места.

Как изглежда един твой ден?

Сутрин съм с децата, когато се приготвят за училище. Средата на деня е само моя и си я отделям за спорт, за работа, за разговори, за имейли. Научих се да пиша проекти, не знам дали ти се похвалих. Кандидатствах по няколко проекта на Министерството на културата и на Националния фонд „Култура“. И с тяхна помощ ще направим концерти с „Магическите гласове“ в пещерата Леденика, на Белоградчишките скали и в родопската теснолинейка. Предстои да уточним с БДЖ къде точно ще се случи, в кой вагон, коя отсечка. С нас ще има екип, който ще заснеме филм по този повод. И за всички ни е вдъхновение, за режисьорката и двамата оператори – заради невероятната картина, а за нас – като преживяване. Преди време участвах в един фотопленер във Велинград и съм пътувала в теснолинейката. Това е едно от тези пътувания, в които не знаеш коя година е. Времето е спряло и в облеклото, и в поведението, и в разговорите на хората.

Работя и върху още един проект. Дистанционно монтирахме едни филмчета пак с хора „Магическите гласове“, на който аз съм диригент. По моя идея разказваме какво е народната песен, какво е детската народна песен, какво е хоровото пеене. Те ще бъдат представени в моя канал в Ютюб, но и предоставени на Министерството на образованието, за да се ползват с образователна цел. Целта ми беше да са достъпни и да подберем интересен материал. Пет деца да се запишат на народно пеене след това, ще е достатъчен успех, за да продължим традициите и да съхраняваме българския фолклор.

Партнираш си в продължението на „Белгийският крал“ – „Босият император“ с Джералдин Чаплин. За какво си говори с нея?

Нямахме много време, защото присъствието ми в този филм беше кратко за разлика от десетте снимачни дни в „Белгийският крал“. Сега снимките бяха на остров Бриони в Хърватия. Бил е любим на Тито и всичко е запазено като преди. Има голф игрище, каквото не съм виждала никъде по света. Не се използва много и са се развъдили животни на стада. Тичаха елени с ей такива огромни рога, сърни, зайци. Вечерта, в която пристигнах, от екипа ни бяха организирали посрещане. Тогава се срещнах с Джералдин. В този филм двете се явяваме сън на краля. Не сме си говорили много. По-скоро тя изрази възхищението си към българския фолклор. И се стигна до – айде да изпеем нещо. Присъстваше и Стефан Китанов – директорът на София Филм Фест. Tой има отношение към хоровото пеене, пял е в „Бодра смяна“ и винаги е достоен провокатор. Където и да сме били на филмов фестивал – във Венеция, Маракеш, винаги се стига до народно пеене. И кой да пее, разбира се? Пях и в Одеса още на откриването. И когато „Белгийският крал“ спечели Наградата на публиката, която всъщност е най-трудната, с Мира Сталева – изпълнителен директор на София Филм Фест, се шегувахме, че сме я взели заради изпълнението на „Излел е Дельо хайдутин“ в началото преди прожекцията.  

А впечатленията ти от Джералдин?

Направи ми впечатление, че докато всички ни караха организирано с бусове до мястото на снимки, тя навсякъде ходеше пеша, с изправена стойка, нали е била балерина. Прилича на момиче. Върви бодро с енергията на млад човек. С всички говореше и се снимаше, на всички се усмихваше. Има висота, но с добротата си на малко дете. Забележителна е.