След като засне серията от портрети на албански жени, които се обличат и живеят като мъже, известни като Бурнеша и обитаващи високите планински части на Северна Албания, австрийската фотографка Мария Хаас обърна обектива си към трите най-големи съвременни общности, в които жената има господстваща роля.

Книгата й „Матриархати“, която германското издателство Kerber представя този месец, е поглед към всекидневието, структурата на отношенията и традициите в общности в Китай, Индия и Индонезия.

Етническата група мосуо в Китай наброява близо 40 000 души, които живеят високо в Хималаите, по бреговете на живописното езеро Лугу, близо до границата с Тибет. Индийците каси населяват североизточната част на страната и наброяват близо два милиона, но най-голямата етническа група, която живее в матриархат, е в Индонезия и носи името минангкабау, наричани и минанг. Името им означава „победоносният бик“ и е свързано с местна легенда, която показва силата им да оцеляват като малцинство благодарение на мъдри решения. Тайната им е, че решенията взимат само жените.

Лице в лице

Откъде се породи интересът ви към обществата с водеща роля на жената и защо избрахте за книгата си да представите именно тези три етноса, въпреки че по света има още няколко?

След дългогодишно проучване на тези общества се спрях на мосуо, каси и минангкабау, защото при тях съществуват най-много характеристики, които ги определят като матриархат. А интересът ми бе провокиран от важната роля, която изпълнява жената. Обикновено възрастната жена е главата на семейството, но тя не го управлява и контролира, а мъдро напътства. Именно липсата на контрол, на силно изразеното желание за власт, а в същото време деликатното съветване, подкрепата и състраданието ми подсказаха, че точно в тези смутни времена този пример е добър. Най-възрастната жена е нещо като мениджър на семейството и е отговорна за разпределянето на храната и парите. Личната собственост не е от значение, важен е принципът – на всекиго поравно. Изуми ме хармонията, която съществува в тези общества. Патриархалните общества и структури са определящи в целия свят, а аз исках да покажа един по-непознат свят – този на спокойните общности, в които няма йерархична система, но пък има хармония.

Какво ви направи най-силно впечатление по време на срещите ви с представители на трите етноса?

Разбира се, че това бяха жените. Изпълнени с благородство, сила, достойнство и светлина. Разбрах колко силни и деликатни в едно и също време могат да бъдат те. Усетих тяхната естествена потребност да са близо до природата, да се отнасят с уважение един към друг, както и да уважават поколенията преди тях. Има приемственост, която в днешно време липсва.

Така е, времената са други. Днес живеем под знака на движението #metoo и скандалите в тази посока. Как тези сравнително малки общества са успели да запазят хармонията?

Знаете ли, че първото нещо, което ми споделяха навсякъде, е тоталното отхвърляне на насилието. Наричат го НОГО. Мисля си, че една от причините е, че в тези общества социалната структура е изградена така, че да няма йерархия, следователно няма силни на деня, няма контрол и желание за власт. Сякаш са съзрели достатъчно, за да усетят, че жената играе основна роля в живота на всички – от раждането и майчинското й присъствие до по-късния етап в живота на всеки – като съветник и безрезервна подкрепа. Всъщност линията на приемственост преминава през майката. Когато се ожени, мъжът се премества да живее в дома на съпругата си, възрастната жена е центърът на всяка фамилия. Въпреки че са много независими, жените са изключително отговорни. В разговорите с различните етнически групи ми споделяха ценностите на матриархалната система. Никой не е по-важен от другия и те вярват, че това е добро.

Усетихте ли различия между матриархатите в Индия, Китай и Индонезия?

В Китай матриархатът се нарича мосуо. Най-често става дума за големи общности, в които синовете живеят в дома на майките си. Те имат отговорности към клана на майката. Няма и бракове. Мъжете посещават жените през нощта в техните домове, а на сутринта се връщат в дома на майка си и нейния клан. Мъжете се грижат за племенниците си, те са с поддържаща роля в обществото. При мосуо най-силно се усещаше мъжкото присъствие. Докато каси и минангкабау се преместват да живеят в дома на жените си, но и те казват, че техният истински дом е при майка им. В Китай по-голямата дъщеря наследява всичко, докато при каси е винаги най-малката, която наричат Каду. Тя е отговорна за родителите си и за живота след сватбата, затова и съпругът й се премества да живее при нея. В системата на минангкабау наследството се разпределя между всички дъщери. Затова, ако семейството няма дъщеря, се осиновява едно момиче, на което се прехвърлят всички притежания и тя поема водещата роля. Минангкабау са три милиона души и затова се смята, че са най-голямата матриархална структура в света. Много голяма част от тях живеят по островите в Западна Суматра и пристанищния град Паданг.