Еклектично равновесие в Милано

Представяме ви артистична еклектика извън времето в миланския лофт на Тициано Вудафиери, архитект, и Катрин Ватрин, моден дизайнер. Разположен в сърцето на района на Порта Венеция, частният им дом е убежище на духа.

Елка Влаховска 07 April 2021

Снимка: Santi Caleca

Представяме ви артистична еклектика извън времето в миланския лофт на Тициано Вудафиери, архитект, и Катрин Ватрин, моден дизайнер. Разположен в сърцето на района на Порта Венеция, частният им дом е убежище на духа.  Комбинирайки класически дизайнерски произведения със съвременни произведения на изкуството, двойката превръща изоставената стъкларска работилница в пространство, което разказва личната им история.

Архитект и моден мениджър в професионалните си изяви, но и страстни колекционери по душа, Вудафиери и Ватрин придават форма на интелектуалното си любопитство, като редовно преобразяват интериора на дома си. Последната версия е четвъртата от 12 години насам.

Трансформирайки 340 квадратни метра в три нива, проектът е ориентиран около патио, вътрешен двор. Архитектът се шегува, че това е съвременна буржоазна къща, но ние не сме съгласни с подобно определение. Защото зад „буржоазното“ стои интелектуалното познание на ценител на изкуството и дизайна, човек с абстрактно мислене, който вижда философията на нещата отвъд реалното проявление и употребата им в бита.
От години диалогът с изкуството е част от концепцията на  Vudafieri-Saverino Partners. Създадена през 2000 г. от Тициано Вудафиери и Клаудио Северино, базираната в Милано и Шанхай архитектурна фирма може да се похвали със сътрудничество с модни марки като Pucci, Tod’s, Louis Vuitton, Kenzo, Roger Vivier, Moschino и Sonia Rykiel.

Фирмата също така е предефинирала значително функционални и естетически канони в ресторантьорската индустрия, работейки с готвачи с „Мишлен“ звезди като Алесандро Негрини и Фабио Пизани, Пиер Ганяр, Ерве Бурдон, Енрико Бартолини и Андреа Бертон.

Концепцията за дизайн

Споделяйки обща страст към колекционирането на изкуство, домът на двойката е портфолио от произведения на изкуството и емблематични предмети на световния дизайн, които те са закупили, на които случайно са се натъкнали и са събирали през годините.

Лофтът се „заиграва“ с връзката високо и ниско ниво: вътрешният двор действа като централна точка, докато стълбите, пътеките и проходите създават усещане за динамика. В резултат на това архитектурният план е неочакван, пълен с гениални преходни пространства и изненади.

„Това са просто множество различни места за прекарване на времето“, шегува се  Вудафиери. Свързаните помещения с отворен план са в непрекъсната комуникация помежду си.

Цветен рестайлинг

Проектиран през 30-те и 50-те години на миналия век за Salubra, монохромният тапет на Le Corbusier се отличава с неочаквани цветни визии, които не се съпротивляват, когато става въпрос за модерен декор. Именно това откритие дава смелостта на Тициано Вудафиери да трансформира част от стените в експанзивни монохромни повърхности. Сините и червени стени доминират в голямото централно пространство, а хроматичната тема продължава с лимонено зеленото на входа, сиво-синьото на кухнята и зеленото на главната спалня. Както казват собствениците, това са цветове, които почти са взети от типичния неокласически лондонски интериор и това допълнително подчертава еклектичния дух.

В дневната синята повърхност действа като фон на абстрактното платно на швейцарския художник Джон Армледър, поставено хармонично до картина на авангардната полска художничка Маржена Новак. Наситено червената стена пък е „дом“ на маслената картина на Ник Девере, поставена близо до неоновата инсталация на Виктор Ман и два портрета от 18 век на предците на Катрин Ватрин.

Същият принцип може да се види и в другите кътове на дома. До бронзовата скулптура на Алдо Мондино „Gerusalemme“ седят емблематични дизайни на Луиджи Доминиони: дивани от черно кадифе, подови лампи и две изключително редки стъклени вази, произведени от Azucena през 50-те и 60-те години на миналия век. Масата между двата дивана е на Еторе Сотсас, големия гений в дизайна на 60-те.

В центъра на трапезарията масата Vudafieri Tratto по поръчка е обединена с датски тикови столове от 60-те години на миналия век и стъклена скулптура на Droog Design.



Природа и уединена централна градина

Вътрешният двор в центъра на конструкцията е зелен оазис и самото сърце на проекта. Тази уединена градина съчетава растения, дърво и камък с дизайнерски елементи като датските столове от фибростъкло от 60-те години на миналия век от Flotötto или фотьойл Corallo, проектиран от братята Кампана и произведен от Edra.

Пространството се вижда от всички стаи и може да се достигне от дневната зона или от зоната на спалнята, която по този начин става допълнителна „стая“ на открито.



Кухнята

Със стъклени врати както към трапезарията, така и към вътрешния двор, кухнята е залята от светлина и служи като лаборатория за архитекта и пространство, където той може да се отдаде на една друга своя страст – готвенето. Това е домашна среда, създадена с оглед на дизайна, но също така може да функционира добре като пространство за събиране и общуване със семейството и приятелите.

Основната спалня

Тя е тъмно, защитено пространство, със зелени стени и таван, които създават усещане за безвремие и отразяват прехода „вътре–вън“ с вътрешния озеленен двор, достъпен през огромния прозорец с височина от пода до тавана. За разлика от тухлено-червения под, зелената стена привлича погледа към поредица от снимки на Линда Фрегни Наглер, озаглавена „Траур“, снимка на Масимо Бартолини „Говорейки с Лиза“, лампа „Робот“ на Умберто Рива за FontanaArte, висяща светлина от Мурано от началото на 20. век и голяма настолна лампа от 60-те години, която изразява усещане за еклектично равновесие и разказва както за миналото, така и за настоящето.



Галерия и коридори

Стълбищата и коридорите се изявяват като пространства сами за себе си, а не просто като преход между помещенията. Наситени с яркооранжев цвят, стълбите, които свързват основната зона с една от двете спални за гости, включват зашеметяваща колекция от вази от Вилхелм Вагенфелд (1900–1990), дизайнер от школата Баухаус, с експонати, които присъстват и в MoMa. Стълбите с прозрачна балюстрада, водеща към другата стая за гости, действат като галерийно пространство за поредицата от маслени картини на френския художник Винсент Руфин.

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР