Не прекаляваме ли с любовта?

И създаде Холивуд романтичните филми, и рече: това е добро. И гледаха хората филмите, и решиха, че ще употребяват „обичам те“ и „любов“ по-често от хляб и масло, понеже нямат калории и не влошават индекса на телесната маса. Един разговор, в който намесваме Мечо Пух, Розамунде Пилхер и Вселената, т.е. горе-долу всичко. 42 ли е отговорът, или любовта?

Адриана Попова, Ирина Иванова 18 March 2021

И създаде Холивуд романтичните филми, и рече: това е добро. И гледаха хората филмите, и решиха, че ще употребяват „обичам те“ и „любов“ по-често от хляб и масло, понеже нямат калории и не влошават индекса на телесната маса. Един разговор, в който намесваме Мечо Пух, Розамунде Пилхер и Вселената, т.е. горе-долу всичко. 42 ли е отговорът, или любовта?

Адриана: „Всичко е любов“, „Наистина любов“. Дотук добре с филмите. Но да готвим с любов, да чистим с любов, да ходим на работа с любов, да плащаме данъците с любов?! Не ти ли се струва, че с любовта тотално се прекалява. Понеже притежавам такива древни неща като тълковен речник, прочетох в него, а не в Уикипедия, че любовта е привързаност, симпатия, основана на полово влечение. Както и склонност към нещо. И ето, към готвенето аз определено нямам полово влечение, изглежда, нямам и склонност, но въпреки това го правя и не приемам да се чувствам виновна, че го правя без любов. Ти как си с правенето на нещата с любов?

Ирина: Не прекалявам, не прекалявам. Според мен всичко това е нещо като голяма лексиконна „изцепка“. Ако прекаляваме с нещо, то не е толкова със самата любов, колкото с думата. Превърнали сме я в емотикон за бързо реагиране. Винаги върши работа, не можеш да сгрешиш с нея. Постави във Фейсбук като статус само тази дума – „любов“, сложи един удивителен знак след нея и ще видиш колко хора ще го харесат. Какво точно искаш да кажеш, няма особено значение. Любов! Но на въпроса – мислих, мислих цял уикенд и ето сега, измъквайки се от тресавището на уикенда, през който направих голямо постпразнично почистване с прибиране на елхата и играчките (май вече наистина сме в 2021 г., след като прибираме елхите и играчките), достигнах до заключението, че определено съм го направила с любов и от любов. Иначе за какво по дяволите ще си причинявам всичко това?! По задължение? Дали щях по задължение да излизам в най-големия студ да търся етерични масла за парочистачката? Дори можеше да карам само с прахосмукачка. Обаче знам – друго си е, когато във въздуха се разнесе аромат на бор, хвойна и лимон. И на кучето даже му харесва. Но хайде, да не изпадаме в краен битовизъм!

Исках да кажа, че според мен – колкото и да се дърпаш – и ти готвиш с любов и всичко изброено правиш с любов, защото обичаш семейството си. Може да има умора, досада, нежелание. В любовта може да има и досада, и всичко – тя не е светица, нали? Поне за мен не е. Може да е покрита с патина, с някаква лека зеленикавост, може да е помътняла, може дори да е ръждясала, но си е любов, сигурна съм. Докато чисти човек – ама извинявам се, че само за чистене говоря, обаче откакто имаме куче, луднах от това чистене – трябва да внимава за любовта. И докато готви – също, струва ми се. Не трябва да посягаме с мощните си прахосмукачки към любовта и определено не трябва да я натикваме в тенджерите. Аз поне се опитвам да я оставя да се рее над главата ми като червен балон във формата на сърце. Ей така – там някъде, над облаците, където винаги грее слънце и небето е страстно синьо. Но като вдигна глава нагоре и я видя и... Виж, понякога просто не ти се занимава с тези неща. Това няма общо с любовта. Хората дрънкат страшни глупости понякога. Ортега-и-Гасет  казва в книгата си „Изследвания върху любовта“, че любовта се обезценява, не е на мода вече. Казал го е само преди около 50–60 години. Какво ли щеше да каже сега! Между другото – в цялата книга той говори за това, че „има мода в чувствата“ и всяко време си има свой „стил в любовта“. Може би онова, с което започваш ти, е свързано именно със стила на нашето време, а именно – да дрънкаме всякакви глупости.

Адриана: Краси Зуркова е българка, която постигна нелош успех с романа си „Самодива“ в Щатите. Правих интервю с нея и тя ми каза колко внимава с употребата на силни думи в писането си, защото те оставят „ехо“ – запомнят се подсъзнателно от читателя. „Стол“, „маса“ можеш да ги използваш, колкото искаш, но с думи като „великолепно“ и „халюцинация“ трябва да бъдеш пестелив. Изглежда, за думата „любов“ и аз си имам квота. Думите сами по себе си имат сила. Неслучайно е онова: „Не изговаряй напразно името Господне“. Не профанизирай важното. Искам „любов“ да звънти като току-що изсечена сребърна монета. Да не е желе, с което заливаме всичко и то придобива еднакъв вкус. „Любов“ според мен трябва да е като солта – ако сложим много от нея, не става за ядене, ако няма никаква сол, работим за мозъчен оток. Не искам да я износвам, защото не е стол и маса. Искам да я употребявам точно, а не вместо „симпатия“, „радост“ и дори „задължение“. Ама защо толкова се страхуваме от тази дума. Да, някои неща са задължение, свикнете с това, мили възрастни хора. Но да се върнем към любовта, и по-специално към нейните пророци – холивудските сценаристи и преподобната Розамунде Пилхер. Не подават ли филмите от рода „Сродна душа 3“, „Загубенячката и Готиният“ или „Да се влюбиш на 80“ грешни сигнали към зрителите?

Ирина: Tова, че за някого задълженията са по-поносими, прикрити под плаща на любовта, според мен не е проблем. Нали затова са илюзиите – помагат ни да приемем действителността. Не можем да забраним клишетата със закон, нали? По повод  Розамунде Пилхер... Като студентка двете със съквартирантката ми Мира четяхме като луди любовни романи вечер след лекции и много се забавлявахме. Изчели сме всички булевардни малоформатни историйки от култовата библиотека „Арлекин“, които имаха 5–6 схеми и ги въртяха или комбинираха. Според мен ги пишеше един и същ човек. Чела съм „класичките“ (женски род от „класици“) Нора Робъртс, Джаки Колинс, безпардонната Сандра Браун и т.н. Чела съм и Розамунде Пилхер, която е по-здраво стъпила на земята, но пък една свястна героиня няма. Както и да е. Исках да се похваля с дълбоките си познания в този презиран от мнозина жанр, за да ми признаеш правото да коментирам сериозни теми като „Сродна душа 3“ и „Да се влюбиш на 80“. В нашата махала имаше един много възрастен човек, на когото на 93-годишна възраст започнаха да му никнат зъби.

Медицински феномен! Все едно рестартира нещо човекът и започна отначало. Нищо чудно, ако беше поживял още малко, да го бе връхлетяла и втора първа любов. Аз не вярвам във влюбването след 42-годишна възраст, наистина, но коя съм аз, че да определям. Освен това хората имат пълната свобода да боравят с думите горе-долу както им хареса. Може би аз наричам „влюбване“ едно преживяване, а друг – нещо друго. Исабел Алиенде беше писала, че се е влюбила на 75, така че... Виж, със „Сродна душа 3“ нещата стоят по малко по-различен начин. Не съм почитател на модела за двете половинки на едно цяло, които се търсят, намират се и край. Вярвам, че човек е по-интелигентно творение, че е цялостен, че се трансформира и също така че е склонен да се заблуждава и много да си вярва. Вярвам в сродните души, имам такива срещи и това е специално преживяване, но не е една и не е само в полето на любовта. Ще ти споделя обаче моята теория за това защо толкова се набляга на готвенето с любов и прочие. Измислиха тази формула, за да върнат отново жените в кухнята. Ей така под носа ни, успоредно с всичките му там феминистки движения, отново ни напъхаха в кухнята – при това с десетки уреди за домашно приготвяне на всичко: шунка, сладолед, лимонада, паста и какво ли още не! Че и с чаша вино на плота, защото все пак с алкохол по-лесно минава всичко. Някои дори го намират за забавно, бедничките! И ни сложиха в устата репликата: „Друго си е приготвената с любов домашна храна!“. Защо не рекламират поправеното с любов шкафче за обувки!

Адриана: Не мога да не те попитам – как определи тази възраст 42, след която мисията е невъзможна?! Въпреки че ей сега проверих и, знаеш ли, оказва се, че 42 било нито повече, нито по-малко, а основната константа, заложена в структурата на нашата Вселена (във всеки случай досега Вселената не е опровергала в Инстаграм профила си това твърдение, но тя там никак не е активна, затова има едва 3165 последователи, т.е. 256 пъти по-малко от Николета Лозанова!!!). В ДНК записа на всички гръбначни имало точно 42 знака. Според „Книгата на мъртвите“ в отвъдното хората щели да отговарят за 42 гряха пред 42-ма богове. Кабала можела да се изучава само след 42-годишна възраст. А на термометрите цифрата 42 е последната и е в червено, защото на 42 градуса белтъците ни, включително тези в кръвта, се пресичат и човек умира. Да не искаш да кажеш, че след 42-рата година любовта в тялото ни също се пресича (тук говоря за обикновените хора, Исабел Алиенде и онзи дядо със зъбите може да са внедрени сред нас извънземни)?

Ирина: Нали според Дъглас Адамс отговорът е 42, та реших и аз да го използвам. 42. Що за число! Но пак да кажа, преди да ме линчуват – говоря за онова, което аз разбирам под влюбване. В „моето“ влюбване винаги има сянка на наивност и замаяност. На 42 някак наивността ми се изпари, не мога вече да градя въздушни кули. Виждам човека пред себе си много ясно, много рационално, не се поддавам на тази специфична хипноза. На омагьосването, сещаш ли се? Любовта си е любов, не се пресича, върти се нагоре-надолу из мен, тече си, живее, просто не ми замайва главата. Да не се фиксираме върху това, защото адски много жени на и над 42 ще възразят гневно и ще кажат, че те пък точно тогава са се влюбили истински или нещо подобно. Да ти кажа, доста ме притесни. Първо с това, че Вселената не е инфлуенсър и не е популярна в Инстаграм. Ама тези хора знаят ли къде се намират? Във Вселената. И Инстаграмът им се намира във Вселената. Хайде всички дружно да последваме Вселената в Инстаграм! Второто, което ме разстрои, е дето след 42 идва времето на кабалата. Я да си гледат кабалата те, ако обичат! По-скоро пак бих пробвала с влюбването. С една-две чаши вино може и да ми се получи прословутото замайване. Ти кое би избрала – кабала или влюбване?

Адриана: И двете, както е казал Мечо Пух. А и защо да ги разделяме. Гледай сега какво пише един мъдър кабалист, уважаемият проф. Михаел Лайтман, в блога си: „Любов се нарича отношението към другия, на когото всички негови/нейни желания се намират вътре в теб, на мястото на твоите собствени желания. Тоест, ако аз обичам някого, това означава, че всичко, което той/тя желае и преживява вътре в себе си, всичките негови/нейни вътрешни пустоти стават мои вместо моите. И всичко, което е в мен, е само за да напълня него/нея“.  Но да се върна към Мечо Пух и към началото на разговора ни. Когато Прасчо го пита как се пише любов, Пух отговаря: „Тя не се пише, тя се чувства“.

Ирина: Аз сигурно съм единственият човек, който на относително зряла възраст, 17 години, най-сериозно се скара с едно 6-годишно дете. Не НА него, а С него. Много ме издразни! Та в този ред на мисли съм готова да оспоря възгледите на Мечо Пух. Значи според мен той не е съвсем прав – любовта се и чувства, и пише, и пее дори. Аз пък виж какво любовно стихотворение открих. Много ми харесва и го изпращам в ефира на всички, които все още вярват, че любовта съществува и че в крайна сметка... Хайде, да не звуча като Розамунде Пилхер! Автор на това кратко стихотворение е сръбският поет Мирослав Антич:

„Хайде да разделим света така:
                                 Небето – на Теб, звездите – на мен,
Слънцето – на Теб, светлината – на мен,
                 Морето – на Теб, вълните – на мен!
Не! По-добре така:
                              Всичко – на Теб,
а Ти – на мен!“

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР