Годината е 1942-ра, а мястото е гимназията „Ейбрахам Линкълн“ в Бруклин, Ню Йорк. В един мартенски ден 16-годишната Бевърли Бърнстийн си казва, че й е омръзнала училищната униформа, която я задължава да е с пола всеки ден. „Толкова по-удобна е момчешката униформа!“, мисли си тя и решава да отиде на училище с панталон, навличайки си големи проблеми.

Отговорничката на момичетата докладва за случая на директора и Бевърли е отстранена за определен период от време от училище (вид наказание в американските училища). Това обаче предизвиква гнева на съучениците й и те организират стачка срещу правилника на училището. Още на следващия ден момичетата от класа на г-ца Бърнстийн идват облечени в панталони, като правят и петиция за правото си да носят панталони, „защото са много по-удобни“.

Момчетата също подписват петицията, а „бунтът на момичетата с панталони“ е на първите страници на десетки вестници и списания. В някои издания дават глас на тази „странна" за периода тенденция, представяйки гледната точка на жени, които са захвърлили полите. От гимназията разрешават с неудоволствие панталоните за ученичките: „Няма да ги наказваме, ако ги носят, но не гледаме на тях с добро око“. Макар и тези събития да са отдавна отминали, днес в модата има сходна борба с традициите.

Модната библия Vogue реши да завърши и без това неспокойната 2020 г., нарушавайки собствените си граници. На декемврийската корица на американското издание на списанието излезе музикантът Хари Стайлс, облечен в рокля Gucci, а във фотосесията го виждаме да се заиграва с куп интересни визии, в които бяха включени поли от Chopova Lowena и Harris Reed. Това е нещо ново за Vogue, защото до момента на корицата на класическото издание не беше слаган мъж (има отделно издание „Vogue Men“ за целта), без да е в компанията на жена. Особено мъж в рокля. Желанието на редакторите да направят още по-видима тенденцията за неутралитет на дрехите спрямо пола предизвика фурор.

Мнозина определиха сесията с Хари Стайлс като „скандална“ и обстрелваха кадрите в социалните мрежи с въпроси като „Какво се случва с мъжете?!“, „Къде е вече разликата между мъжкото и женското?“. Други пишеха: „Че какво странно има в мъж с пола? Традицията признава мъжете в шотландски килт. Нима това навреди на мъжеството им?“.

Алесандро Микеле, креативен директор на Gucci, отдавна създава колекции, които не са насочени към конкретен пол. Не е чудно, че Хари Стайлс е муза на Микеле. През август 2020 г. Chanel създаде козметична линия, насочена към представителите на мъжкия пол, след като години наред модната къща адресираше кампаниите си основно към жените. Линията се казва Boy de Chanel, а в рекламното видео момчета, които използват лак, фон дьо тен, очна линия и какво ли още не, приканват останалите: „Не се срамувай, действай!“. Dior също направи стъпки в тази посока чрез Ким Джоунс, ръководител на линията Dior Men. Фактът, че ръководи „мъжкия сектор“ на Dior, не спря Ким да създаде джендърно неутрални дрехи за Pre-Fall 2021 колекцията на модната къща. Той показа, че може да примирява традиционно женски и традиционно мъжки елементи в облеклото.

За хора като Марк Джейкъбс тези вълнения в модата не са нищо ново. „Нося дамските колекции на Prada от 20 години, както и роклите от Comme des Garçons. В превод от френски това означава „като момчета“. Често ме питаха: „Нима правят такива дрехи за мъже?!“. Отговарях им: „Че каква е разликата?“. Независимо дали един бранд е насочил колекцията си към дамите или към господата, аз се обличам според личния си вкус. Дрехите и бижутата нямат пол“, заяви неотдавна той.

Уж нищо ново под слънцето, но ето че отзвукът след корицата на Стайлс бе впечатляващ. А Хари съвсем не е сам в това. Бруклин Бекъм, най-големият син на Дейвид и Виктория, редовно споделя свои снимки с лакирани нокти и черен молив за очи в социалните си профили – все неща, които класически считаме за част от оръжията на жените. И същият този Бруклин попадна в класацията за най-сексапилните мъже на списание People в края на 2019 г.

Цели 20 години по-рано! Брад Пит, безспорен секссимвол, също без притеснение позира пред списание Rolling Stone (иконична фотосесия!), сменяйки всевъзможни рокли и аксесоари, някои от тях с пайети. Все пак, когато си звезда в артистичната сфера, ти е някак „простено“ да експериментираш с грима и облеклото си. Дейвид Боуи, Мик Джагър, Иги Поп… списъкът е дълъг.

Ако сте гледали „Приятели“, вероятно си спомняте епизода с любимата блуза на Рос, за която той упорито отричаше, че е „розова“, и държеше да обясни, че е с цвят „избеляла сьомга“. Дали сценаристите щяха да припишат подобни притеснения на Рос две десетилетия по-късно? Дизайнерите днес все по-малко се притесняват да деконструират представите за женско и мъжко облекло. В своите трудове постмодерният френски философ Жак Дерида твърди, че деконструкцията е справедливост. Различното, което противоречи на наложените правила, показва техните липси и отваря нови перспективи.

Именно това е, което стимулират тези събития в модата – критично мислене. А то е продиктувано, защото, бързо или бавно, води до промени, освежава въздуха и допуска новото, освобождава ни от остарели предразсъдъци. Не трябва да забравяме, че по един или друг начин модата винаги е преплетена със социалните вълнения. Както е казала Вирджиния Улф: „Дори и да изглеждат незначителни, дрехите имат по-важна работа от това да ни топлят. Те променят нашето виждане за света, както и начина, по който светът вижда нас. Или поне така казват“. А какво искаме да кажем на невербалния език на модата, решаваме ние, като не бива да забравяме да се забавляваме с нейните възможности.

Ако нещо ви харесва, носете го!