Учител, жена и корава мацка

Майката на Мари Форлео била особена жена. Хващала се да оправя неща, пред които повечето жени биха вдигнали ръце...

eva.bg 27 December 2020

„Никой от нас не е получил ръководство за употреба при раждането си. Нашата образователна система не ни тренира как да впрегнем силата на нашите мисли, вярвания, емоции, както и мъдростта на телата ни. Тя не ни учи как да развиваме практически навици, гледни точки и начина си на мислене в печеливша посока, не само за посрещане и преодоляване на житейските предизвикателства, но и за преживяване на истинска радост и удовлетворение. Също така не успява да ни покаже колко много вродена сила имаме всички ние.“

Ако разпознавате собствените си мисли и чувства в тези думи, Мари Форлео е вашият човек. И книгата й „Винаги има решение”, издадена у нас от LifeTime Publishing, ще ви стопли и вдъхнови да полетите. Мислите, че не можете да летите. Е, Мари Форлео е тук, за да ви каже, че… винаги има решение.  

Наричат я учител, жена и корава мацка (актрисата Брайс Далас Хауърд).

Като момиче, родено и отраснало в Ню Джърси с нищо повече от страст, лаптоп и мечти, Мари Форлео създава една социално ангажирана дигитална империя, която вдъхновява милиони хора. Тя е наречена от Опра Уинфри лидер за мисловните нагласи на следващото поколение и е звездата на награждаваното онлайн шоу Marie TV с повече от 51 милиона гледания, и водеща на Marie Forleo Podcast, изтеглен над 10 милиона пъти. Мари е обучавала предприемачи, артисти и многостранно развити амбициозни хора от всички сфери на живота как да имат големи мечти и да ги подкрепят с ежедневни действия, за да получават резултати. Тя ръководи програмата за бизнес обучение B-School, получила международно признание. Най-новата ѝ книга „Винаги има решение“ моментално оглавява първото място в класацията за бестселъри на Ню Йорк Таймс.

Новата ти книга се казва „Винаги има решение“. Откъде идва тази фраза?
Майка ми притежава упорство на булдог, изглежда като Джун Клийвър* и псува като шофьор на камион. Тя е отраснала с родителите си алкохолици в общинско жилище в Нюарк, щата Ню Джърси. По необходимост се е научила как да бъде изключително пестелива и е сред най-изобретателните и трудолюбиви хора, които можеш да срещнеш някога. Един ден ми каза, че рядко се е чувствала оценена, обичана или красива, но че винаги се е придържала към обещанието си, веднъж пораснала достатъчно, да намери път към по-добър живот.

Помня от детството си как преглеждахме неделния вестник заедно и изрязвахме купони. Тя ме научи на всички разнообразни начини за пестене на пари. Научи ме също така да обръщам специално внимание на безплатните неща, които човек би могъл да получи от търговските марки – като книги с рецепти или готварски прибори – ако, купувайки техни продукти, трупа точки и ги изпраща по пощата като доказателство за покупка. Една от най-ценените от майка ми вещи беше малък транзистор, който тя получи безплатно от портокаловите сокове Тропикана. Радиото имаше цвета, размера и формата на портокал и раирана в червено и бяло антена, която стърчеше отстрани като сламка. Майка ми обичаше това малко радио.

Тя е от тези хора, които постоянно са заети. Като дете знаех, че мога да я намеря някъде из къщата или на двора, ослушвайки се за тенекиения звук, идващ от този портокал на Тропикана. Един ден вървях към вкъщи от училище и чух отдалече радиото да свири. Когато се приближих, осъзнах, че музиката идва някъде отвисоко. Погледнах нагоре и видях майка ми кацнала върху покрива на двуетажната ни къща. „Мамооооо! Всичко наред ли е? Какво правиш чак там горе?“ Тя извика надолу към мен: „Добре съм, Рий. Покривът протече. Когато се обадих на майстора, той каза, че ремонтът ще струва най-малко петстотин долара, най-вероятно и повече. Това са шибани глупости! Спомних си, че видях малко асфалт в гаража, и помислих, че би отнело само няколко минути да го поправя.“

Друг път се прибрах у дома от училище и чух радиото да бръмчи откъм задната част на къщата. Мама беше в банята, заобиколена от инструменти и стърчащи тръби. Прах изпълваше въздуха. „Мамо, какво се случва?“ „О, само сменям плочките в банята – каза тя. – Видях няколко пукнатини и не исках всичко да започне да мухлясва.“

Трябва да знаеш, че майка ми е завършила средно образование, а описаното тук се случваше през 80-те. Тогава беше праинтернетската ера, светът преди YouTube и Google. Никога не знаех къде ще я открия или с какво се е заела, но всичко, което трябваше да направя, беше да последвам пращенето на онова радио.

Един есенен ден се прибрах късно от училище и нещо беше различно. Всичко тънеше в мрак. Наоколо цареше необикновена тишина. Нещо не беше наред. Мълчаливо вървях из къщата, страхувайки се от това, което мога да намеря. Къде беше звукът от портокала на Тропикана? Къде беше майка ми? Тогава чух щракане и тракане. Последвах тези звуци и видях майка си надвесена над кухненската маса, която изглеждаше като операционна зала. Видях изолирбанд и отвертки, а навсякъде по масата бяха разпръснати безбройни миниатюрни парченца от разглобения радио-портокал на Тропикана. „Мамо, добре ли си? Какво се е случило с твоето радио? Счупено ли е?“ „Радиото си е добре, Рий. Нищо страшно, само антената беше заседнала и копчето на тунера се беше поразхлабило, така че ги поправям.“

Постоях там за малко, наблюдавайки я как прави своите магии. Накрая я попитах: „Ей, мамо, как така знаеш как да вършиш толкова много различни неща, които никога преди не си правила и без никой да ти показва как се правят?“ Тя остави настрана отвертката си, обърна се към мен и каза: „Не бъди глупава, Рий. Нищо в живота не е чак толкова сложно. Можеш да направиш всичко, което си си наумила, ако просто запретнеш ръкави, заемеш се с него и го вършиш. Винаги има решение.“ Бях слисана, опиянена и си повтарях наум тези думи: „Винаги има решение. Винаги има решение. Винаги има решение.“ Тази фраза и философията в нея се вкорениха в душата ми. Оттогава това се превърна в най-мощната движеща сила в живота ми.

Какво те вдъхнови да напишеш тази книга? Защо сега?
Честно казано, ако утре ме блъсне автобус, „Винаги има решение“ е идеята, която бих искала да оставя след себе си. Това е нещото, което дълбоко в сърцето си зная, че може да предизвика промяна – в известен смисъл повече, отколкото всичко останало, което съм създавала. То вече помогна на десетки хиляди мои читатели и хора, които обучавам, да победят страховете си и да разбият ограниченията си. Моята мисия е да помогна на колкото е възможно повече хора през живота си. Надявам се, че „Винаги има решение“ ще вдъхнови милиони човешки същества да не се бавят/разтакават/туткат/мотаят и да се захванат със създаването на живота и работата на мечтите си.  

За всички, които все още не са имали възможност да прочетат твоята невероятна книга, можете ли да поговориш малко за фразата „Винаги има решение“ и за това защо тя е толкова важна за кариерата и успехите ти в бизнеса?
Това е един прост израз, който всеки може да използва, за да преобрази живота си. Тази фраза е универсална и има неограничено приложение. Например можеш да я използваш за решаване на досадни проблеми като счупена пералня или спукана гума. Можеш да я използваш, за да създадеш компания, да подобриш здравето си или да постигнеш финансова свобода. Можеш да я използваш, за да спасиш (или прекратиш) връзка или за да се измъкнеш от хроничен стрес, мъка, гняв, депресия, зависимост, тревожност, безнадеждност и задлъжнялост. И най-важното – можеш да използваш тази идея заедно с други хора – в семейството си, в организацията и екипа, в които работиш, в бранша си, в обществото или в световен мащаб, за да създадеш положителна и значима промяна.

Тази фраза от три думи е най-мощната движеща сила в живота ми. И до ден днешен я използвам всеки ден. В гимназията ми помогна да прекратя токсична връзка, в която имаше и физически тормоз. В колежа ми помогна да спечеля сред силна конкуренция редки позиции по федералната програма „Работи и учи“, за да плащам за стаята и прехраната си. Помогна ми да постъпя на всяка работа, която някога съм имала – от барманство в най-желаните ресторанти в Манхатън до доходоносни разностранни начинания: продажба на светещи пръчки в големи нощни клубове, търговия в залата на Нюйоркската фондова борса, издателска дейност в Condé Nast, преподаване на хип-хоп, участие във видеоклипове за тренировки, продуциране и хореография в MTV – дори станах един от първите в света спортисти на Nike Elite Dance, въпреки че не бях преминала специализирано обучение по танци. Подтикна ме да дръзна да стартирам бизнес на 23-годишна възраст и от него да построя компанията, която днес ръководя.

Защо „Винаги има решение“ е не само мотивираща фраза, но е и, както казваш, „практичен и приложим подход“ за постигане на твоите бизнес цели?
Когато произнасяш тази фраза на глас, мозъкът ти мигновено преминава в режим на търсене на решение, вместо затъване в проблеми. Колкото повече повтаряш фразата, толкова по-бързо ще обучиш мозъка си да мисли по-иновативно и творчески. Повторението е основен принцип в невропластичността. Книгата съдържа прагматични стратегии и прости стъпки, като много от тях се основават върху невробиологията, поведенческите науки, както и на обикновения здравия разум.

Как можеш да разграничиш полезния и насочващ страх от интуицията си, която се опитва да ти каже да не правиш нещо, за което по-късно ще съжаляваш?

Това е един от най-често срещаните въпроси, които получавам. Всеки път когато се чувствам раздвоена относно дадена ситуация и не мога веднага да реша дали изпитвам нормален, здравословен и направляващ страх (знак да кажа „да“ и да ИЗРАСТВАМ!), или интуитивен подтик да бягам в обратната посока, винаги търся отговор чрез дълбока вътрешна проверка на тялото. Отнема само секунди и всеки път дава ясен отговор.

Ето как става това. Застани или седни удобно. Почувствай тялото си. След това си задай следния въпрос и насочи цялото си внимание към твоята мигновена, неволна вътрешна реакция на тялото: „Като кажа „да“ на това, чувствам ли разширение или свиване?“ С други думи, когато си представяш, че продължаваш напред с избора си, какво се случва с тялото ти в наносекундата, след като си зададеш този въпрос? Чувстваш ли освободеност, усещане за движение напред, лекота в гърдите си? Радост, вълнение или забавление? Или незабавно изпитваш ужас и усещане за тежест? Свива ли ти се сърцето? Усещаш ли стягане в гърдите или гадене? Дали нещо в теб се отдръпва, затваря, изключва или по някакъв начин енергично казва „не“, въпреки че може да не виждаш логически смисъл в това да се откажеш?

Тук не става дума за мислите ти. Не ме интересуват твоите разсъждения за това какво „трябва“ да направиш. Моля те да обърнеш внимание на истината и мъдростта вътре в тялото си, в сърцето си. Когато обърнеш внимание и се вслушаш в езика на тялото си и безсловесните му знаци, ще забележиш в коя от двете посоки се натрупва по-голямата част от енергията. Очевидно, ако почувстваш нещо близко до простор, радост и вълнение, то интуицията ти сигнализира да продължиш напред и да кажеш „да“. Свиването или някакво усещане за ужас означава твърдо „не“.

В тялото ти има вродена мъдрост, която се простира далеч извън разума и логиката. Не можеш да получиш достъп до телесната си интелигентност по пътя на мисълта, а по пътя на чувствата. Сърцето, вътрешностите, интуицията ти – наречи го както пожелаеш – са много по-мъдри от ума ти. В заседналата, ориентирана към екраните култура, която обуславя ръководната роля на мозъка в живота ни, чувстването и регистрирането на това, което ти съобщава собственото ти тяло, изисква практика. Но като всяко друго умение, то може да бъде развито.

Винаги има решение. Това означава ли, че вече имаме всички отговори, от които се нуждаем? Родени ли сме с това?
Човек се появява на този свят с вродена сила да предизвиква промяна както в собствения си живот, така и в живота на другите. Тази сила не съществува извън теб и не е нещо, което можеш да купиш или да вземеш назаем. Тя вече е вътре в теб, в този момент. Така че да, „Винаги има решение“ означава, че можеш да намериш, сътвориш или измислиш това, от което имаш нужда, за да трансформираш или преодолееш всяко предизвикателство, пред което се изправяш. И това се отнася както за нашите индивидуални, така и за колективните спънки.
Трите правила на философията „Винаги има решение“ са:
1.    Всички проблеми (или мечти) имат решение.
2.    Ако проблемът няма решение, то това всъщност не е проблем, а житейски факт или природен закон (например смъртта или гравитацията).
3.    Може да не ти пука достатъчно, за да намериш решение на този проблем или да постигнеш тази конкретна мечта. Добре. Намери друг проблем или мечта, които разпалват пламтящ огън в сърцето ти, и се върни към Правило 1.

Можеш да използваш това, за да:
•    Постигнеш големи житейски цели, като да влезеш в университета, да основеш и изградиш компания, да промениш кариерния си път или да трансформираш взаимоотношенията си. Използвай го, за да научиш нов език, да се превърнеш в по-добър родител или по-силен лидер на работното си място. Или пък за решаване на ежедневни проблеми като счупена пералня или спукана гума.
•    Намериш решение на болезнени проблеми като хроничен стрес, гняв, депресия, пристрастяване, тревожност, безнадеждност и задлъжнялост.
•    Създадеш положителна промяна за хората в твоя отдел, екип, бранш, общност или в света като цяло.

Какви положителни въздействия си виждала от възприемането на тази мантра в собствения си живот и работа?

Философията „Винаги има решение“ ми помогна да запазя мисловна нагласа за растеж. Ако мислиш по начин, ориентиран към израстване, ти вярваш, че базовите ти способности, като талант и интелект, могат да бъдат подобрени чрез усилия, постоянство и опит. Каквито и да са интелигентността и способностите, с които си роден, те са само началото.

Това ми помогна да възприемам всеки неуспех като възможност за израстване, а предизвикателствата и отказите/отхвърлянията като ценни уроци. Например в началото на кариерата ми в танците научих, че Миси Елиът търси танцьори за новия си видеоклип. Бях извън себе си от вълнение. Това беше моят шанс! Когато пристигнах на прослушването, опашка от танцьори вече се извиваше на улицата. Стоях там смразена, а стомахът ми се беше свил на топка.

Следващото нещо, което помня беше, че прослушването ми е започнало и аз не успявам да се справя с хореографията. Най-ужасният ми кошмар се сбъдваше. След няколко минути бях толкова притеснена и засрамена, че избягах от студиото, обляна в сълзи. Замаяно вървях по Осмо Авеню. Кого заблуждаваш, мислейки си, че можеш да правиш това? Нямаш никакъв талант. Нямаш никаква подготовка. НИКОГА няма да успееш!

След няколко дни се накарах да се върна в часовете по танци. Осъзнах, че способността бързо да се научават нови хореографски комбинации не е вродена суперсила, а е умение, което можех да подобрявам. Не престанах да се упражнявам и продължих напред. Това прослушване, макар и посрамващо, все пак беше прогрес. Вдъхнови ме да бъда честна със себе си за мястото и напредъка ми в света на танците, за това какво наистина ми харесва, за моята крайна цел и какво трябваше да направя, за да я постигна. Задаването на тези въпроси и сериозното обмисляне как би изглеждал успехът в реалния ми живот, а не във въображението, наистина промени нещата.

Когато спрях да се насилвам да преследвам типичните за танцьорите цели, аз започнах да получавам предложения да участвам в или да създавам DVD-та за тренировки и да си партнирам със списания като Shape и Prevention, с телевизионни канали като VH1 и Home Shopping Network. Няколко години по-късно станах един от първите в света спортисти на Nike Elite Dance. Отказах да се стремя към типичните за един танцьор цели и това ми позволи да следвам собствения си уникален път. Нищо от тези неща не би било възможно, ако не се бях „провалила“ на онова прослушване за Миси Елиът.

Това ме научи на ценен урок – да не бързам да осъждам предполагаемите си неуспехи. Наречи го както искаш – оптимизъм, наивност – но последният ти пълен провал може да е пренасочване от космоса, което да те насочи към по-добра, по-голяма цел.

Случвало ли ти се е да се сблъскаш с проблем, на който не си могла да намериш решение?

Все още не. Но нека да е ясно, че съм в процес на работа също като всички останали. Всеки ден използвам инструментите, методите и концепциите „Винаги има решение“.

Препоръчваш ли някакви конкретни начини, които да помогнат да изградим живота си? Например дъска за желания, записване на целите, визуализиране?

Има много подходящи средства. Важно е да не забравяш, че всички ние сме уникални по отношение на начина си на учене – някои от нас възприемат информацията най-вече зрително, други – кинестетично, трети – слухово. Но на всеки е от полза да записва най-важните си цели. Защо? Защото изследванията показват, че имаш 42% по-голяма вероятност да постигнеш мечтата си, ако просто я напишеш. В книгата съм включила предизвикателства от хрумване към осъществяване и ако ги изпълниш, ако всъщност отделиш време и напишеш отговорите си, то животът ти коренно ще се промени.

Защо този начин на мислене е толкова належащ и необходим точно сега, пред лицето на множеството големи глобални проблеми? Как той може да промени света към по-добро?
Индивидуално и колективно сме изправени пред събития и обстоятелства, които вече не могат да бъдат пренебрегвани. Политически, социални, природни и икономически сили преобръщат познатия ни живот. По-малко от една трета от американската работна сила е активно заета и това е тенденция, която продължава от години. Недоволството, което изпитват хората в момента, има сериозни глобални икономически последствия, да не говорим за емоционалната, психологическата и духовната напрегнатост, която стяга душите ни и обществото като цяло. Приблизително 350 милиона души в целия свят страдат от депресия, която се счита за водещата причина за недееспособност и съществено допринася за развиване на редица заболявания. В САЩ смъртността поради самоубийства е в пик за последните 30 години. Не може да има значима промяна в света, ако първо не сме се осмелили да променим себе си. За да променим себе си, първо трябва да повярваме, че можем.

Кой е най-добрият съвет, който някога си получавала?
Това, че сърцето ми е най-силната част от мен. Винаги да вярвам на сърцето си.



За авторката научи повече на www.MarieForleo.com.

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР