Ретроспектива в парижкия музей Galliera представя жената, която промени модата и собствения си живот с удивителен размах.

„Животът не ме обичаше, затова измислих свой собствен!“, са думи на Габриел Боньор Шанел, която се ражда в болница за бедни през горещия август на 1883 година. Въпреки че в рожденото й име се съдържа френската дума за щастие, „вonheur“, детските й години са далеч от него.

Преживяла смъртта на майка си, която се прехранвала като перачка, бягството на баща си от семейните тегоби, годините, прекарани в манастир, където се сблъсква със сурови порядки и строги облекла (по-късно тя смело ще интерпретира черното в опит да опитоми болезнените си спомени), Габриел поема глътка въздух едва когато попада в шивашко ателие. Успоредно с това работи като певица в малко кафене, а любимото на публиката нейно изпълнение е песента „Кой е виждал Коко“, откъдето заема и прочутия си псевдоним.
Габриел Коко Шанел e главният герой в мащабната ретроспектива, с която след близо двугодишна пауза завръщането си отбелязва музеят Galliera. Над 350 експоната проследяват живота на жената, която се изправи срещу всички канони, предразсъдъци и норми в модата и не само.

Бунтарското у Шанел се проявява още в първите й стъпки като дизайнер. Във време, когато парижкото общество обожава маестро Пол Поаре, известен с театралността и екзотичните препратки към исторически фигури в колекциите си, Габриел заявява своя моден манифест в Довил през 1912-а, предизвиквайки модела Поаре. Жената на Шанел е дръзка, леко арогантна, живее с идеята, че познава себе си и силата на сексуалността си, не се страхува от промените и не скучае. „Можете да бъдете прекрасна на 30, чаровна на 40 и неустоима през целия си живот!“, е девизът на Шанел.

Дългия й път в модата кураторите на изложбата разделят на няколко етапа. Първата част е посветена на най-ранните й творения, включена е и известната моряшка фланела, създадена през 1916-а. Следват легендарната малка черна рокля и спортните модели от 30-те. Една от залите в музея е изцяло отделена за иконичния аромат N° 5, създаден през 1921-ва и уловил най-важните съставки от завещанието й към жените – „Живеете само един път, затова се забавлявайте!“

Съдбата многократно поставя на изпитание силата й. Набрала популярност и клиенти в Париж, Шанел е принудена да затвори ателието си на известната улица „Камбон“ 31, където по време на войната се продават само парфюми и аксесоари. Завръщането й е провокирано от модната революция на Кристиан Диор и неговия new look през 1954-та.

Дрескодът на лукса по Шанел включва туид, перли, очна линия. Това е и върховият момент в кариерата й, представен в изложбата с оригинални костюми, заети от музеи в Лондон, Ню Йорк, Чили, Сан Франциско и Антверпен. Сред почитателите й след парижката й „реинкарнация“ е и Жаклин Кенеди, която точно в този момент търси собствената си индивидиуалност извън бранда Първа дама. Избира Chanel за свое алтерего.

Смъртта намира Коко Шанел на 10 януари 1971-ва в любимата й стая в парижкия хотел „Риц“. На 87 тогава, тя може да си тръгне спокойна, че никога не е изневерила на себе си. „Някои мислят, че луксът е противоположност на бедността. Не е. Той е противоположност на вулгарността.“

А дали е била щастлива? Вероятно Шанел би се усмихнала малко накриво – пред щастието тя винаги е предпочитала елегантността.

Изложбата „Габриел Шанел – модният манифест“ е в парижкия музей Galliera до 14 март 2021.