Модният дизайнер с български корени Кико Костадинов представи новата си мъжка колекция в средата на септември в рамките на модната седмица в Лондон и отново обра овациите и на публиката, и на критиката

Възторженият коментар на списание Vogue, придружен с най-доброто от дефилето на Костадинов в снимки, е вдъхновен не само от творенията на модния дизайнер, но и от цялостната му концепция – избора на място за ревюто (готик стаята на Strawberry Hill House) и препратките, които той традиционно прави към любимото си артистично движение – Арте Повера, възникнало в Италия в края на 60-те и оформило се като основен стълб в модерното изкуство. В интервю за списание Intelligence роденият в България Кико Костадинов издава, че в работата си на моден дизайнер се вдъхновява от творчеството на един от създателите на Арте Повера – Микеланджело Пистолето, и от собствения си баща, който е строителен работник.

„След преместването ни от България в Лондон помагах много на баща ми, който беше постоянно на строителната площадка. Израснал съм сред бетон и тази суровост на материалите, които се използват при строежа на сгради, е закодирана и в работата ми. Когато живеехме в България, чичо ми, който вече се беше установил в британската столица, ми изпращаше често дрехи, които винаги преправях. Но благодарение на него бях винаги с нови и интересни облекла, за разлика от момчетата в квартала. Мисля си, че още тогава усетих силата на възможността да се преправят дрехите и да им се придава нов живот. Започнах да харесвам много униформите, в които хем има рамки, стандарт, хем сякаш отчаяно търсят някой да намери нова интерпретация и прочит на съществуването им!“

Енциклопедичният ум на Кико Костадинов, който се движи свободно в коридорите на историята, изкуството и модата, натрупал сериозни знания и опит в едно от най-престижните училища за мода в световен мащаб – Central Saint Martins, предизвиква с всяка колекция, кампания или артистично партньорство. Като тригодишния му договор с японския спортен гигант Asics, който приключи в началото на февруари тази година със зашеметяващи резултати. В последната рекламна кампания за бранда Кико дори използва българските си корени като артистично вдъхновение за триминутния клип, в който присъстват танцуващи в народни носии и спортни кецове момчета, връх Бузлуджа и едно улично куче, което се заиграва със зелена маратонка от хитовата колекция. Винаги търсещ провокацията в опит да накара почитателите си да мислят – нещо, което съвременната мода все по-активно избягва да прави, за да следва удобството на стадния комерсиализъм и преследването на високи печалби, – Кико Костадинов е интересна комбинация от ренесансов ум, дързък модернизъм и впечатляваща скромност. В интервютата си избягва директния контакт с интервюиращия и сякаш потъва в собствен затворен свят, в който може да влезе само онзи, който има способността, знанията и натрупванията да разкодира посланията му. Определено един от любимците на покойната професорка по моден дизайн в Central Saint Martins Луиз Уилсън, която бе известна с изключително критичното си око и филтър по отношение на многобройните таланти, които атакуват от цял свят прочутото училище, Кико не се главозамайва от успехите си. Продължава да разказва как причината да дойде на 15 години в Лондон е желанието на семейството му да има по-добър живот. Очаквал да остане в България, а родителите да му пращат пари, но после променил решението си и тръгнал с тях. Докато посещавал модната школа, помагал на баща си, а семейния бюджет запълвали с помощта на майка му, която почиствала домове и офис сгради. Днес тя е част от екипа му и отговаря за логистиката в студиото.

Другият ключов играч в екипа му е 71-годишният шивач, който е работил за ранните колекции на Вивиън Уестууд. „Той ми осигурява здравата база и ме държи винаги на земята, а на майка ми имам стопроцентово доверие. Сформирането на екип не е лесна работа и може да отнеме години. Както веднъж бе казал Рик Оуенс: „Човек трябва да избира внимателно сътрудниците си, защото най-важното при работата с тях е всеки да знае мястото си и да се чувства добре на него!“.

Очевидно е, че Кико се чувства добре не само на мястото си в Лондон, но и в проектите, които движи по целия свят. В края на миналата година галерията за модерно изкуство в Лос Анджелис Moran Moran представи дебютната му колекция като артист, наречена Otto 98.5. Издаденият като лимитирана серия от 80 бройки каталог за изложбата, изработен ръчно от самия дизайнер, се разпродава за няколко дни, а американските медии отбелязват с триумфални рецензии силата на експозицията. В нея място намират не само отбрани дрехи от досегашните му колекции, но и референции към вдъхновенията му, включително и такива от България. Кико никога не забравя корените си, нито пък се срамува от тях. Напротив, използва ги активно и на място в артистичната си концепция, а в рамките на изложбата в Лос Анджелис проектира творба, вдъхновена от прочутите „български торби“, които бившият спортен състезател Иван Иванов създава за тренировки по подготовката на олимпийски състезатели. Препратките към България не са мелодраматични и сълзливи, а съдържат есенцията на артистичните му натрупвания. Нещо, което е характерно за истинския талант, какъвто безспорно е момчето, което е включено в класацията на списание Forbes за таланти под 30 години.

Кико Костадинов видимо се чувства некомфортно в ролята на артист, който трябва да обяснява посланията си. Вярва, че работата му се справя в тази посока перфектно. Преследва детайла до постигането на съвършенство в избора на материя или цвят и в интервю за платформата, създадена от Ник Найт – Showstudiо, признава, че е склонен да не включи дори ключов модел в колекцията си, ако не е доволен от качеството на плата или цвета. Въображението и търсенията му в натрупванията на цивилизацията са безгранични. Затова почитателите му знаят, че лабиринтът, в който ги вкарва Кико, ще ги направи по-образовани и по-любопитни. Докато работи върху последната си мъжка колекция, наречена Sirokko, представена в Лондон, задава интересно домашно на екипа си – да изгледат телевизионния филм на Роберто Роселини L’eta di Cosimo de Medici, защото: „Да правя дрехи означава и да образовам себе си и екипа си постоянно!“. Изборът на вдъхновение за тази колекция не е случаен. Той е препратка към вятъра сироко, който духа от Северна Африка към Средиземноморието, а идеята му хрумва, докато слуша музика. Екипът му натрупва ценни познания за облеклата в ренесансова Италия и в колекцията му се появяват съвременни интерпретации на героите от онова време – Козимо, Джовани и Пиеро Медичи.

Докато мисли и работи за дадена колекция, Кико прекарва цялото си време в студиото, пред компютъра или телевизионния екран. Така оформя структурата и основните акценти. Статичен само на пръв поглед, модният дизайнер е превъплъщение на крилатата фраза: „И духът пътува“, което се отразява на силата и свободата на колекциите му.