Дивият свят на Масай Мара

Винаги съм мечтала да отида в Кения. Идеята да се събудя с изгрева в саваната и гледката на свободно тичащите диви животни се беше загнездила в мен като детска мечта.

Яна Янева, собственик на галерия Sabai и инструктор по медитация 27 November 2020

След несигурността и ограниченията на пандемията много исках да отидем някъде и въпреки страха да поемем на дълго пътуване желанието за свобода и нови преживявания надделя. Заминахме към Танзания, която беше първата страна, приемаща туристи.

Изчакахме Кения да отвори границите и поехме на дълго пътуване с кола, минавайки през Аруша и Килиманджаро, прекосявайки част от Серенгети, като накрая, след дълги часове, пристигнахме в Найроби. Пътуването беше изморително, но пък ни даде шанс да усетим живота по пътя.

Тръгнахме към резервата Масай Мара – мечтано място за фотографи и любители на дивата природа. Простирайки се на 600 квадратни мили по границата с националния парк Серенгети, Мара е дом на над 500 вида птици, Голямата петорка* и 100 вида бозайници, сред които жирафи, гепарди, зебри, импала, антилопи гну, хиени и други. Кения привлича много хора за сафари и поради строгата си политика срещу ловуването.

Приближавахме вече Мара. Бързахме да влезем, преди да затворят портата на парка. Както се бях отпуснала на седалката, изведнъж подскочих. До колата, покрай пътя, тичаше стадо зебри, а малко по-късно видях и няколко грациозни жирафа. За човек, който много обича животни, това беше раят.

Настанихме се в Talek Bush Camp. Лоджът е на наш приятел – Мостафа, който преди години зарязва корпоративната си кариера в Дубай и се мести в Мара, за да живее сред природата и животните. Навсякъде беше пълно с негови фотографии на птици и животни, включително и корици на National Geographic. Кемпът беше разположен покрай река Талек, сред евкалиптови дървета и зеленина.
Събудих се от шума на десетина маймуни, които си играеха на верандата.  В реката се прeпичаха мързеливо няколко хипопотама, появяваха се и крокодили. Първия ден решихме да си починем и да посетим селото на масаите, етническа група, която населява Централна и Южна Кения и Северна Танзания. Те са едно от най-разпознаваемите племена в Африка заради интересните си обичаи.

Въпреки че правителствата на Кения и Танзания са се опитвали да ги насърчат да изоставят полуномадския си начин на живот и да се приобщят към „прогреса“, масаите продължават зорко да пазят традициите си. Поминъкът им е отглеждането на добитък, основно крави, като те вярват, че грижата за животните е израз на свещения съюз между човек и бог. Масаите са известни като безстрашни воини, като до неотдавна условието да станеш мъж в племето е било да убиеш лъв.

Селото им се състои от колиби в овална форма, разположени в кръг и направени от клони, кал и тор. В средата на колибите има малко огнище, обградено от спални помещения, широки метър на метър, с миндерчета за легла. Между къщите, в средата на кръга, се бяха събрали жените, за да изпеят традиционна благословия, която ме накара да настръхна. Бяха облечени в цветни дрехи, тип роби, увити около тялото. Наричат се шука и обикновено са в яркочервен цвят. За червеното вярват, че държи лъвовете надалече.

Различните цветове при масаите имат ясна символика. Синьото е цветът на небето и дъжда. Бялото е чистотата на млякото и източник на енергия. Зеленото символизира благата на земята и храната, жълтото – слънцето и живота, а оранжевото – приятелството, гостоприемството и щедростта на масаите. В миналото дрехите са били от животински кожи, боядисани с естествени багрила, като дизайнът показва принадлежност към определен клан. С пристигането на първите колонизатори кожите се заменят с платове от вълна и памук, а десените им напомнят на английските и шотландските карета, носени от британците.

Бижутата на масаите са масивни, направени от разноцветни стъклени мъниста и тел или от семена, костилки и камъни, намерени в природата. Мъжете също носят гривни на китките и глезените и цветни колани, на които запасват традиционните дървени оръжия.
Племето има множество интересни церемонии, като една от емблематичните е високият скок. Мъжът, който скочи най-високо, има право да си избере най-хубавата жена.

На другия ден станахме призори и поехме с джипа през саваната. Имах късмет, че приятелят ми и Мостафа бяха фотографи на дивия свят и можеха да ми разказват много за животните и техния хабитат. Джипът беше пълен с фотоапарати, обективи и истории. Карайки през парка, видяхме антилопи гну. Беше времето на голямата миграция, когато те заедно със стада зебри се местят от парка Серенгети в Мара в търсене на храна и вода. Обикновено хора от всички краища на света се стичат по това време, за да наблюдават как гнутата пресичат река Мара. Това беше и една от нашите цели за деня.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР