Като дете Марина прекарва по-голямата част от времето си в компанията на своята баба и слуша с часове радиото в кухнята, за да улови изпълненията на „един ангел с тъжно сърце“. Такива са спомените на 73-годишната Марина Абрамович, която признава, че именно обсесията й в детството по гръцката оперна дива стои в основата на един от най-дългоочакваните сценични проекти – музикалния спектакъл „Седемте смърти на Мария Калас“, създаден в партньорство с Мюнхенската опера.

Заради проекта на живота й, както го нарича вестник „Ню Йорк Таймс“, Марина и екипът й пристигат в Мюнхен година по-рано и започват сериозна подготовка на операта на сръбския композитор Марко Никодиевич.

Продукцията е авторска комбинация от видео, сценичен пърформанс, изпълнения на живо на някои от композициите на Марко, както и вече заснети кратки филми с участието на Уилям Дефо. В нея публиката ще разпознае любими послания и символи от творчеството на Марина като ножове, огън, облаци. Уви, въпреки амбициозната подготовка проектът е изправен пред сериозно изпитание още през януари, когато от Китай за първи път достигат новини за новопоявилия се коронавирус. Пандемията и очакваната втора вълна слагат голяма въпросителна върху премиерните дати на всички спектакли.

Според думите на самата Марина ефектът, който иска да произведе на сцената, е „артистична хипноза“. „Аз самата бях хипнотизирана, когато чух за първи път ангелския глас на Мария Калас. Той наелектризира тялото, мисълта, съзнанието ми. Бях само на 13 години и исках да разбера всичко за тази жена. Започнах да купувам плочи, да чета биографии, вдъхновени от живота й, да следя всички детайли от кариерата и житейските й предизвикателства. В нея сякаш виждах по-добрата версия на самата себе си. Ние си приличаме толкова много – и двете сме представители на зодия Стрелец, и двете сме имали сложни, да не кажа противоречиви отношения с майките си, и двете сме страдали в името на любовта, но и двете споделяме еднаква сила – да оцелееш въпреки всичко“, категорична е в интервю за вестник „Ню Йорк Таймс“ Абрамович.

Калас и нейният изпълнен с лични драми живот провокира Марина да събере обожанието си в седем емблематични за гръцката оперна дива арии и да ги превърне в близка среща с бога на смъртта Танатос. Сред тях са прочутите Addio del passato от „Травиата“ и Casta Diva от „Норма“. За заснемането на седемте филма Марина работи с любимия си сценичен партньор Уилям Дефо. Двамата се познават още от участието им в зрелищния проект на режисьора Робърт Уилсън „Животът и смъртта на Марина Абрамович“. „В шест от въпросните филми изпълнявам ролята или на любовник, или на убиец, и да си призная, във всички тях Марина умира. С нея се познаваме от години и донякъде вече се усещам като част от артистичния й живот. Не съм имал съмнения дали да участвам в този проект – щом тя иска да убия, това е истинска чест за мен!“, признава в интервю Уилям Дефо.

„Познавам болката на сърцето, онзи разяждащ ад, от който ти се иска вече да си умрял. Знам какво е преживяла Мария, когато разбира за изневярата на любимия й Аристотел Онасис с Джаки Кенеди. Сърцето й е било разрушено, разбито, разядено. И когато Онасис умира през 1975-а, Мария се затваря в парижкия си апартамент в тъжно очакване на смъртта. Умира две години по-късно от сърдечен удар, само на 53 години. Знам каква е тази болка, защото и аз съм преживявала драмите на сърцето няколко пъти. Последният път беше преди 11 години, когато моят съпруг, италианският артист Паоло Каневари, ме напусна заради по-млада жена!“, издава една от сюжетните линии в спектакъла Марина Абрамович.

Започналата уж като кратка афера с американската дизайнерка на бижута Бетани Върнан, любовната история на Паоло прераства в нещо много по-сериозно и той заявява на Марина, че я напуска заради новата си любов. Наранена и уязвена, тя търси среща с Бетани, която й отговаря кратко, но ясно: „Дори и да го отхвърля, пак ще се връща при мен. Той просто вече не те обича!“. Марина трудно прощава и забравя тази изневяра.

„Подобно на Мария Калас една част и от мен искаше да умре в този момент. Всъщност Мария умира от любов, а аз почти умрях от любов – тук е единствената малка разлика между двете ни. Намерих спасение в работата си. Не се отказах да работя, да творя, да организирам изложби, пърформанси с една-единствена идея – да намеря сила да живея, след като сърцето ми умря в любовното разочарование с Паоло! Това е и основата на операта, вдъхновена от Мария Калас.“

Италианското издателство Damiani ще представи на премиерата на операта официалния каталог на проекта „Седемте смърти на Мария Калас“.