След двегодишно обновление и нов архитектурен и интериорен план, на 29-и август във Виена отново отвори врати музеят на бащата на психоанализата Зигмунд Фройд (1856-1939). На адрес Berggasse 19 в австрийската столица се намира и най-голямата библиотека, свързана с психоанализата.

Психоанализата, която получава това име през 1896 година, се основава на редица хипотези и концепции, разработени или възприети от Зигмунд Фройд. Централно място сред тях заема техниката на лечение, в чието разработване участва и австрийският психиатър д-р Йозеф Бройер. Други основни концепции са хипотезата за несъзнателното, защитните механизми, нарцисизмът, фазите на психосексуалното развитие, едиповият комплекс, кастрационният комплекс.

Според Фройд динамиката на психическите конфликти се базира върху противопоставянето на дълбинните импулси на човешкия индивид и изискванията на обществените норми, закони и ценности.

Кураторите на музея са горди, че всяка година специалисти от цял свят си сверяват часовниците със завещаното от Фройд и с внушителната му колекция от книги, събирана в годините (1891-1938), в които приема пациенти в кабинета си, на този адрес. На 4 юни 1938 г. доктор Фройд и семейството му са принудени да напуснат Виена, прогонени от нацистите.

Архивите на музея във Виена пазят ценен филм, който представя фамилни кадри, проследяващи кариерата на Фройд в австрийската столица и живота на семейството в Австрия. Дъщерята на Фройд – Анна Фройд (ученичка на прочутия си баща), е гласът зад кадър и, благодарение на участието й в това пътешествие във времето, разходката в музея е по-емоционална и лична като преживяване, категорични са кураторите.

Интересът към работата и личния живот на Фройд провокира и премиерата на албума „Фройд – Bergasse 19 - произходът на психоанализата“, която съвпада с отварянето на музея след 19 месечна пауза. Проектът на германското издателство Hantje Cantz е интересен експеримент с архивите на Фройд. Фотографиите документират атмосферата на стаите, в които е живял и работил бащата на психоанализата цели четиридесет и седем години. Публикацията съдържа и подробно досие с изображения и текстове за постоянната художествена колекция на музея, създадена от американския художник Джоузеф Косут. Благодарение на неговата инициатива творби на художници като Джон Балдесари, Волфганг Берковски, Пиер Паоло Калцолари, Джесика Даймънд, Георг Херолд, Сюзън Хилър, Иля Кабаков, Шери Левайн, Хаим Щайнбах, Франц Уест и Хаймо Зоберниг са вече част от безценната колекция на музея.

Интересен факт е, че предговорът към ценното издание е написан от американската писателка Сири Хуствет, която признава, че книгите на Зигмунд Фройд са оформили стила й и са повлияли на личния й живот. С чувство за хумор, писателката коментира, че благодарение на Фройд и завещаното от него вече 38 години продължава да открива все нови и нови неща около съпруга си, известният американски писател Пол Остър, и любовта. И припомня една от многобройните му сентенции, свързани с взаимното съжителство на двама души: „Всичко, което правите в леглото, е прекрасно и абсолютно правилно – важното е само да се харесва и на двамата.“

В страната на сънищата

120 години след публикуването на „Тълкуване на сънищата“, на българския книжен пазар се появява пълното издание на мащабния труд на Фройд. На 529 страници книгата се опитва да бъде актуално описание на пътя към несъзнаваното. Можем ли от сънищата да научим нещо ново за вътрешните си психични процеси, може ли тяхното съдържание да коригира мнения, които сме поддържали през деня? Отговорите на тези въпроси Фройд търси в „работата на съня”, тоест в изопачаването или маскирането на желанието и привеждането му в приемливия за цензурата вид, който ние възприемаме като съновидение.

„Пословичен е изразът, че сутрин сънят „избледнява“. Но е възможно, разбира се, и да се помни. Защото сънищата са ни познати единствено от спомена за тях след събуждане; често обаче имаме чувството, че споменът ни е непълен, че през нощта сънят е бил по-дълъг; наблюдаваме как от някой сън, за който сутринта все още сме имали жив спомен, в хода на деня остават само отделни откъслеци; често знаем, че сме сънували, но не и какво сме сънували, и така сме свикнали с убеждението, че сънищата са обречени на забрава, че не отхвърляме като абсурдна възможността и онзи, който на сутринта не помни нито съдържанието на съня си, нито че изобщо е сънувал, в действителност да е сънувал. От друга страна, за някои сънища се случва да остане извънредно траен спомен. При мои пациенти съм анализирал сънища, сънувани преди двайсет и пет и повече години, а си спомням и един мой сън, отдалечен с най-малко трийсет и седем години от днешния ден, но въпреки това споменът за него е все така свеж. Всичко това е много странно и на пръв поглед неразбираемо.“

Книгата е задължителен компас в страната на сънищата. От издателство „Колибри“.