Боян Арсов: Да не говориш с никого, даже със себе си
Боян Арсов е актьор, на когото предстоят представления на хитовите мюзикъли „Мамма Миа“ и „Клетниците“ на Софийска опера и балет на сцени в София и извън нея. Както и работа по новия проект на Театър ЗОНГ в партньорство с Театър Азарян – „Отело“, като драматургичната версия включва и текстове за войната (Брехт, Мюлер, Сун Дзъ и др.). Боян го прави с Дина Маркова, предишното им представление „Животът е сън“ им донесе два Икара. Премиерата на „Отело“ се очаква наесен в Театър Азарян. Той също отговори на лятната ни анкета.
Адриана Попова 19 August 2020
Идеалният летен ден е, когато… първият – когато цялата почивка предстои. Поглеждаш назад, доволен от свършената дотук работа, и знаеш, че сега лятото започва, имаш много време за слънце, вълни, нощни разходки по крайбрежната ивица и пътувания наблизо и надалече.
Мечтана морска дестинация, защо? Гърция, където сините и зелените цветове са в любовна прегръдка. А очите ти не могат да се отделят от тях.
Какво бихте налели на лятото? Наливам му веднага един леден коктейл GO-COVID-GO срещу тази гад, която преобърна живота ни така неочаквано, та дано споменът за нея от последните месеци е най-лошото, което предстои.
Предпочитан плажен аксесоар. Винаги книга. Понякога карти. И надуваема поничка.
С кого не бихте отишли на море? С Николина Ангелкова.
Брои ли се лятната любов? С едно наум.
Докъде стигате с плуване? От страх само до шамандурата. В мислите и мечтите си – отвъд хоризонта.
Кой номер SPF ползвате? 50.
Над водата или под водата? На ръба винаги е най-интересно.
Имате ли плажни ритуали – табла, карти, плажен волейбол, с джет по главите на хората, гълтане на корема, заравяне до шия в пясъка, „чорлави глави – като пирати/пеем и чакаме зората“...? Да лежиш върху горещия пясък като риба на сухо и да не мислиш за нищо, да не говориш с никого, даже със себе си, е трудно, но истински релаксиращо. И телефонът ти е изключен. Много е хубаво.
Кога свършва лятото? Когато свършват парите. (Ха-ха!) Скоро след като си му се насладил истински и ти се иска да продължи още. Обикновено когато липсата на театър вече е непоносима. Когато започнеш все по-често и по-често да отваряш тефтера си и отчаяно да правиш графици и програми, да подреждаш времето и себе си във времето. Амбициозна задача…