Йордан Жечев: Броенето ще оставим на скуката

Новите 20

Лилия Илиева 16 August 2020

Снимка: личен архив

Случайно знаем за Йордан, че обича да пие червено вино, да слуша подкасти и да се занимава с реклама, защото му харесва. А това, разбира се, и му се отдава, и си личи.

Творчески директор e на най-награждаваната агенция на българския рекламен фестивал ФАРА – guts & brains DDB, и баща на три деца. Агенцията му работи с компании като Тelenor в Унгария, Trading 212 във Великобритания, Shedd в Португалия, Испания, Дубай, Avon и „Престиж“ в България и Унгария, както и за бензиностанции „Еко“, за „Каменица“, ОББ, Groupе SЕB. А любовта му към подкастите може би е израз на носталгия към времето, в което беше радиоводещ.

Смее се високо, умее да създава удобство и уют, да изслушва и да предразполага хората да бъдат по-добри. През 2019 г. Йордан Жечев стана част от подкаста „Говори Интернет“, участва в създаването на документалния филм „Най-сладкото“.  Избрахме го за един от новите 20, тези, които предположихме, че ще променят начина, по който гледаме на изкуствата, рекламата, обществото, отношенията между хората, природата и технологиите през 2020 година. И като част от творците, чиято гледна точка за бъдещето ще определи посоките, които тепърва ще извървим, и чието присъствие ще оставя отпечатък върху градската среда. За тази година Йордан си пожела да го изправи пред предизвикателство да преоткрие мотивацията си в агенцията, в която работи – DDB, и да бъде част от поредното й прераждане. Искаше да e част от хората, които се чувстват добре у нас и работят това, което харесват, и ни сподели: „Колкото сме повече и колкото по-често започнем да признаваме успехите на другите, да чуваме мислите им и да не ги съдим първосигнално и сляпо, толкова по-голям шанс имаме светът около нас да грее по-светло“.

Почти половин година след този разговор и малко след падането на карантината за Ковид-19 обаждането ни го намира на път към офиса. Отговаря, шофирайки. Животът му е екшън, такъв е бил винаги, така му и харесва.

Кое ви кара да се чувствате винаги на 20? И по какво от този период изпитвате носталгия?

По нищо. Аз обичам да минавам нататък. На 20 бях „на бригада“ в Щатите и слушах Кийт Джарет Трио в Карнеги Хол. Днес имам три момчета, които търчат вкъщи и онзи ден разкъсаха обложките на две плочи на Кийт Джарет Трио. Избирам и двете, не само едното.

Кое ви беше най-забавно по време на карантината и кое не ви беше никак забавно?

Последните години не успявам да настигна света и да гледам сериали така, както повечето хора в социалните ми кръгове. И най-забавното комай беше сериалът High Maintenance („Весело обслужване“), който открих в последния месец, и всяка реплика, всеки жест, всяко кривване на сюжета са толкова изпълнени с разбиране за света, че направо беше плашещо.
Великолепен сериал.
Забавно беше и да записваме епизоди на подкаста Дроб&Чили (част от империята на „Говори Ѝнтернет“), беше супер – през две минути спирахме, за да крещя: „Деца (на собствените ми деца вкъщи), записваме, моля ви, млъкнете, излезте, скрийте се, стига, моля ви, моля ви…“ Не ми беше забавно, че вместо на 16 май да сме в Лондон, за да чуем американския радиоводещ и продуцент Айра Глас (повече за него по-нататък, вярвайте ми, виждам бъдещето, идва, идва, идва), сега ще трябва да чакаме до 27 юни 2021 г. Пффф. Взехме билети още през септември и наистина много, много чаках 16 май. Уви.

Какво ново се случи в живота ви от началото на 2020 г. насам?

Едно малко, топло, мило джаз място започна да се случва на Йордановден и трябва да се появи по-късно през 2020 г.
на ъгъла на улиците „Цар Симеон“ и „Веслец“. Там, представям си, достатъчно хора ще могат да намерят покой, широко и добра дума. Засега се ремонтира полека-лека.

С какво ви изненада началото на 2020 година?

Имаше ли някой подготвен? Годината започна супер, бяхме намерили страхотни хора, с които да обновим кръвта в агенциите ни (guts&brainsDDB и Tribal Worldwide Bulgaria). Освежаването на екипите е ключов процес и се случва веднъж на няколко години – това ни захранва и надъхва. Покрай Ковид-19 плановете ни станаха на пепел, сега реагираме ден за ден. Светът на рекламата и понятието за нея тепърва ще се променят. Нищо няма да е както преди и това е най-хубавото. Постковид рекламата тепърва предстои. Доколко големите бизнеси ще могат да продължат в 2021 г., все едно че 2020 г. не се е случила? По-малките, уви, нямаме този лукс. Неминуемо ще дойдат сливания, затваряния, преосмисляния. Успешен бизнес ще е този, който, първо, оцелее и, чак далечно второ – може да инвестира в по-малки бизнеси, достатъчно обогатяващо различни от нас, за да скочим, като се раздигнат облаците.

Как изглежда животът на един работещ баща като вас. Кое е приятно и кое – трудно?

Приятното е, че работя неща, в които мога да въвличам децата. Водил съм не веднъж и два пъти големия ми син на снимки с мен. Сега той обикаля къщата и твърди, че иска да стане режисьор. Не знам дали е, защото се чувства окрилен от срещите с приятели режисьори, или защото си представя, че режисьорите по цял ден гледат неща, а не четат. Трудното е само в глупостите – в графиците, в закъсняванията, в логистичните безобразности, които летят със скоростта на светлината. Но това са неща, които лесно се забравят и нямат никакво значение. Ако си затворя очите, вече не мога да си спомня колко беше тегаво, като близнаците ни бяха бебета. Виждам само хубавото и бездънното.

На какво ви учат децата?

На търпение. И танци. И на малки глупави номера. И да се учудвам, че искат да ме излъжат. И на тревога ме учат – аз никога за нищо не съм се тревожил. Сега се тревожа, че не успявам да съм толкова с тях, колкото искам, и че един ден може би ще съжалявам. И на покорност ме учат. И на планиране.

Ако е необходимо да направите рекламен клип за себе си, как би изглеждал той?

Надявам се да няма глас зад кадър, който ту с патетичен, ту с игрив тон наблюдава света. Ще е хубаво да е в един кадър, а през цялото време някъде в единия край на действието да виждаме музиканти, които създават музиката на клипа в момента. Така обичам най-много – всичко да е живо, да е реактивно, да се търси и да се намира и да се загубва едновременно.

Коя е любимата ви реклама?

В някои моменти обичам хаотични, скачащи в дълбокото безсмислени неща. Друг път стройни и категорично рамкирани маркетингови решения. Някои сутрини пия късо кафе, след като половин час съм внимавал как го меля и как пълня цедката, друг път обичам кана ментов чай с овче сирене. Никога не съм имал едно любимо нещо или един конкретен ред и начин да правя нещо. И с чуждите, и с нашите реклами съм така.

Кой е човекът, който най-много ви вдъхновява?

Радиоводещият, когото споменах – Айра Глас, създателят и мотор зад предаването „Този американски живот“. Айра успява да намери голямо значение във всяка най-малка история и да я разкаже със смирение, почит и осъзнато търсене на неочакваното.

На колко години е сърцето ви, на колко – душата, на колко бихте искали да бъде вашето тяло?

Искам да се чувстват добре, не да са на толкова или на повече. Виждал съм щастливи старци и намусени деца. Обратното също. Виждал съм тъжни хора, които не обичат да им е вкусно. Прегръщал съм плачещи хора, които виждат смешното навсякъде. Такива неща не искам да спират с години и с годините. Пък броенето ще оставим на скуката – тя да се занимава с него, докато всички ние сме заети с изгарящи ни неща.

Какво ви е нужно, за да се чувствате свободен и в собствената си кожа?

Свят и оширочено.

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР