Трябва ли ми да знам за Маргарет Фулър, родена в зората на 19. век, литературна критичка, влиятелна американска интелектуалка, която загива в идиотско корабокрушение заедно с невръстния си син и съпруга си близо до Ню Джърси на връщане от Италия. Колко място искам да отделя в главата си за астрономката Мария Мичъл или скулпторката Хариет Хосмър (вижте впечатляващата й работа „Беатриче Ченчи“ в неокласически стил), героини от историята на американския феминизъм. Изчитайки книгата на Мария Попова „Фигури“, се отдалечих доста от първоначалната нула, която бележеше информацията ми за тях.

В книгата се говори за още „фигури“. За Емили Дикинсън – поетеса от 19. век, позната, и Рейчъл Карсън – океаноложка от 20. век, непозната като име за мен, а толкова важна с прелома, който налага по отношение на опазването на природата, но и двете - жени с изключителен талант за писане.

Говори се и за една жена, живяла през 17. век в германския град Линц, ненаписала и ред, защото била неграмотна. Катарина успяла да вбеси съседите си с характера си на драка, а и защото не искали да върнат пари, които им била дала назаем, и те я набедили, че е вещица. Оковали я и я хвърлили в тъмница и най-вероятно щели да я изгорят на клада, ако не бил синът й, гениалният астроном Йохан Кеплер, който успял да се пребори в съда за майка си. Кеплер, който се увличал и по астрологията, в края на живота си дал сметка, че не разположението на звездите, а женският пол на Катарина изиграл много по-голяма роля в злочестията й.
Книгата на Мария Попова е с ясен феминистки патос, тя ни разказва за жени, които са се осмелили да бъдат повече от това, което времената, в които са живели, са им позволявали да бъдат. Това е книга за смелостта, според българската й преводачка Паулина Мичева. „Фигури“ е написана на английски - Мария Попова получава университетското си образование в Пенсилванския университет в САЩ, понастоящем живее в Бруклин. През 2006 година започва да води блога Brain Pickings, следван от над милион читатели, който вече е част от постоянния дигитален архив на ценните културни материали на Библиотеката на американския Конгрес. В него тя пише за жени и мъже, чиито имена ще срещнем и в книгата й, а темите, които я вълнуват, са феминизъм, гениалност и равнопоставеност на половете. Мария Попова прекарва линии и завързва възли между открития и откриватели, от книгата й научаваме още за Айнщайн, още за Коперник, за Байрон и Херман Мелвил, още за Дарвин, за Оливър Сакс, който „открива“ мигрената, за Херман Фон Хелмхолц, изчислил скоростта на емоциите, за Луи Дагер, за Карл Сейгън и Ан Друян.
Стилът е безпощадно интелектуален, с ползване на много цитати, препратки към исторически и културни пластове, някои доста далечни за българския читател, неизкушен от детайлите на американската летопис. Мария Попова акцентира и върху любовта, която някои от героините й изпитват към собствения си пол – Емили Дикинсън, Мария Мичъл, Хариет Хосмър, във времена, когато гей връзките са табуизирани. Дори в средата на 20. век Рейчъл Карсън, въпреки обществения си престиж и смелостта си да се противопостави на големи химически компании, защитавайки природата, държи в тайна чувствата си към възлюбената си Дороти.
„Фигури“ изисква усилие не само заради енциклопедизма и цитирането на научни теории, но и заради настоятелността да осветява конкретен тип жени. Дори да не нахрани емоциите, тя ще ви запознае с историите – интелектуални и чувствени, на талантливи, вироглави, смели, екстравагантни жени, борили се за права, които днес изглеждат всекидневие, или най-малкото са упорствали да пресичат границите на „позволеното“, водени от блестящите си умове.
„Фигури“ е издадена от „Колибри“ в прекрасния превод на Паулина Мичева и със стилната корица на Стефан Касъров.

П.С. Признавам, че два дни след като прочетох книгата, продължавам да я прелиствам. Ще я държа наблизо.

Цитати от „Фигури“:
Човек, който никога не се е провалил в нищо, не може да бъде велик. Провалът е истинският тест за величие.  Мария Мичъл

Един мъж винаги може да разпределя времето си според нуждите на своите дела, на жената не е позволено подобно оправдание.   Мери Съмървил

Сърцето има много врати.  Емили Дикинсън

Колкото повече човек ограничава себе си, толкова по-находчив става.  Сьорен Киркегор

Предпочитам времето на насекомите пред времето на звездите.   Вислава Шимборска

Не се интересувам от неща, направени от жени или от мъже, а от неща, направени от хора.   Рейчъл Карсън