Прогнозирането е сериозна отговорност. Всеки първокурсник по маркетинг, реклама и ПР знае, че истинското име на тенденцията е Маркетинг. Така че до голяма степен продължителността на живота на една тенденция се определя от това кой е авторът на идеята, както и какъв финансов ресурс е инвестиран при лансирането й.

Но не пречи на никого да си представя какво му харесва или от какво се страхува. Особено за това какъв ще бъде светът на красотата, козметиката и прочие. Някои тенденции се раждат с иновациите. Други се провалят по-бързо, отколкото изгарят крушките. А трети умират болезнено дълго – пример за подобен „жив труп“ е тенденцията за nude грима. Защо „жив“? Защото все ще има някой, който носталгично ще се рови в миналото и ще продължава да следва отминалите грим канони – както например жените с очертани с молив устни и яркосини клепачи.

Свидетели станахме на различни „мотиватори“ за появата на едни или други тенденции – феминизъм, нова елегантност, индивидуализъм – преди да се появи пандемията като такъв. И тя се появи точно в момента, в който настъпи минимализмът.

Кой може да каже дали носенето на маски ще стане причина да се понижи продажбата на червила? Вероятно вместо това ще се увеличи продажбата на скъпи червила – луксът гали самочувствието (което и без това е сринато от много други фактори), а редките поводи за устни с червило заслужават сериозна инвестиция.

Ще продължат ли да съществуват тестерите на грим продукти в магазините и не е ли това краят на безплатните грим визии? „Минах да видя новите колекции – може ли да ми направите бърз демонстративен грим?“ – ще го чуваме все по-рядко. Задават се доста неудобни времена за авантаджиите – хигиената е над всичко. Остава шансът за парфюмите – може да не ви гримират, но със сигурност ще ухаете както си пожелаете само след едно бързо посещение в магазина.

Какво се случва със спортуването? Груповите спортове или тези със струпване на хора се оказват рискови. Парадоксално е, че оставането вкъщи събуди желанието за движение. Тази концепция достигна до много умове, а в някои дори настъпи нейното преразглеждане – защо спортът да не е обвързан и с медитацията?!

Тенис на стена, лек ритмичен крос в гората, бързо ходене в парка, колоездене – всяко самостоятелно спортуване е вид динамична медитация. Защото това е състоянието, в което човек се посвещава на себе си и изпразва съзнанието си от мисли и обвързаности (ако има този късмет).

Следващо ниво са бойните изкуства – темата не е лесна за обмисляне дори, тъй като за практикуване на тай чи и айкидо например се изисква друго ниво на осъзнаване, което е абсолютно условие, за да въведат практикуващия ги в медитативно състояние. В противен случай са равносилни на всеки спорт. Оказва се, че преди всичко е въпросът – медитация или спорт?

Ще има ли промяна в козметичните ритуали, процедури и във всичко, свързано с грижа за здравето и красотата на кожата? Да не дава Господ да продължава познатото допреди пандемията „разточителство“, ще си помислят една част от дамите. А другата доволно потрива ръце на нисък старт в очакване на нова порция тенденции, които да изпробва върху себе си.

Какво тук значи някаква си натурална красота?! Не е ли златната среда разковничето за всичко в живота ни? При доста хора центърът е значително изместен. Като че ли очакваме от пандемията точно това – да ни върне центъра!