Балерината - модната муза през вековете

Коко Шанел, Кристиан Диор и Ив Сен Лоран обличат примабалерините, които задават тенденции в светското общество в Париж, Лондон и Ню Йорк.

Краси Генова 13 July 2020

легендарната Анна Павлова в „Лебедово езеро“, 1905, фотография Херман Мишкин

Снимка: MFIT

Само най-наблюдателните зрители на драмата „Черният лебед“ (2010), с участието на Натали Портман, разбраха, че гардеробът на звездата за смразяващото й екранно превъплъщение е дело на любимите й американски дизайнерки – сестрите Мъливи, обединени в дуото Rodarte.

И преди тях балетът и модата са танцували в дует, проследен от изложбата „Балерината – модна муза“ в музея на Модния институт на технологията в Ню Йорк, известен повече със съкращението MFIT.

Официалният старт е даден в началото на 20. век, когато божественото създание на сцената, наречено примабалерина, е било идеалната възможност за водещи модни дизайнери да демонстрират таланта и артистичната си дързост. Историческият период, върху който работи кураторът на експозицията и заместник-директор на музея Патриша Меърс, се разпростира в годините 1930–1980, а ценните експонати наброяват над 90 сценични тоалета, архивни кадри и откъси от прочути постановки. Сред тях са истински шедьоври на Габриел „Коко“ Шанел, Кристиан Диор, Пиер Балмен и Чарлз Джеймс, които прилягат изящно върху божествените фигури на легендите на балетната сцена – руската балерина Анна Павлова и британската гордост Марго Фонтейн.

За всеобща изненада именно великанът на класическия балет – легендарният хореограф от руски произход Джордж Баланчин, известен с взискателния си и упорит нрав, е автор на цитата: „Балетът е жена!“. Дълги години балерините са били истински диви в обществото и любимки на изисканите светски събития в аристократичните кръгове в Ню Йорк, Париж, Лондон и Москва.

Незабравим и досега момент в историята на балетното изкуство остава триумфът на руския балет през 1909-а в Париж. Тогавашният му импресарио Сергей Дягилев и примабалерината Анна Павлова оставят публиката без дъх с провокативното и революционно изпълнение на постановката „Пролетно тайнство“ по музика на Игор Стравински и с художник-сценограф Николай Рьорих. Привикналата към какви ли не изненади аристократична публика замлъква, а сред най-страстните почитатели на руската трупа се оказва Коко Шанел. Двете западни култури, които приемат най-възторжено класическия руски балет, обаче са Великобритания и САЩ. В периода 1930–1980 година

Ню Йорк и Лондон регистрират рекордни посещения в балетните театри.

Примабалерините са музи за водещи модни дизайнери и присъстват често по страниците на модните списания. Висшата мода се вдъхновява от двете най-популярни постановки по онова време – „Лебедово езеро“ и „Спящата красавица“. Но артистичният процес се движи в двете посоки, защото и художниците по костюмите също се вдъхновяват от модата, като най-често муза им е била Коко Шанел.

Интересен факт е, че премиерата на балетната постановка „Спящата красавица“ променя естетическите правила в модата, като налага като водещи за сезона цветовете от премиерното представление – синьо и лилаво. След бурния успех на спектакъла прочутата модна дизайнерка Елза Скиапарели използва синия цвят като основен в новата си колекция и го нарича „спящо синьо“. В периода 1930–1950 дамите от висшите светски кръгове в Лондон и Ню Йорк имат поне по една лилава рокля „откутюр“ в гардеробите си, следвайки актуалната модна тенденция, вдъхновена от балета.

Друг важен момент в експозицията „Балерината – модна муза“ е утвърждаването на балерините като пример за стил. Една голяма част от примабалерините по онова време са били любими клиентки на водещите модни къщи, а приятелството на британската звезда Марго Фонтейн с парижкия моден гений Кристиан Диор започва още с дебюта му през 1947-а. По-късно в сценичния си гардероб Фонтейн добавя и Ив Сен Лоран, докато конкурентките й – британската прима Алиша Маркова и американките Рут Пейдж и Мария Толчийф, остават верни на Диор.

След Ив Сен Лоран на балетната сцена изгрява звездата на Албер Елбаз, дълги години водещ дизайнер на модна къща Lanvin, който облича примабалерините на Нюйоркския балет, както и първата чернокожа балерина – Дебра Остин, която Джордж Баланчин кани на сцената през 1982 година, малко преди смъртта си. Именно Баланчин е и причината в един момент трикото и чорапогащите да изместят класическите балетни костюми. В постоянно търсене на съвършенство и опити да промени балета прочутият руски хореограф модернизира гардероба на звездите във водещите балетни спектакли и отново създава тренд не само в балета, но и в модата.

 

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР