Рим, 1954 година. В апартамента, нает от Ава Гарднър и Луис Мигел Домингин, се разиграва шумен скандал. Нещо пада на пода и се чупи с трясък. Актрисата и тореадорът искат различни неща – той я иска в стаята, тя – да се забавляват навън.

В първите сутрешни часове скандалът ескалира. Ава се опитва да избяга през балкона, за щастие, дрехата й се закача в кука. Спасяват я извиканите от управата на хотела пожарникари.

Светските журналисти са във възторг от пикантната история, поднесена им наготово от двете знаменитости. Заради буйния си темперамент американката е наричана „най-красивото животно на планетата“. За испанеца се говори, че е прекрасен приятел, ужасен враг и смъртоносен любовник, защото не познава верността. Освен това е расов. Висок, с тесен ханш, смугъл и надменен като мъж, който е свикнал да укротява, той е почитан като полубог в родината си.

Трябва да си испанец, за да разбереш страстта по бикоборството, древното кърваво изкуство, което разиграва най-страшната битка, тази между живота и смъртта, битка без метафори, експлозия от страх, гордост, ярост и болка, сблъсък между мъж и животно, всеки от които е отглеждан специално за този момент.

Домингин казва за бикоборството – никой друг живот не може да ви даде това. То е като да бъдеш с най-прекрасната жена на света и мъжът й да влезе с пистолет. Бикът – това са жената, мъжът и пистолетът в едно.

Луис Мигел притежавал трите най-важни качества за матадора – храброст, майсторство и умение да се държи красиво пред лицето на смъртта. Наследил ги от баща си, от когото взел и професионалния псевдоним Домингин. Двамата му братя също станали матадори, но звездата бил той. Първия си червен плащ получил за петия си рожден ден, а на професионалната арена излязъл едва десетгодишен. Вярно, били му подбрали малък бик.

През 1947 година бил провъзгласен за най-добрия испански матадор. Първото място било свободно след смъртта на Манолете, обожавания от Испания тореадор, загинал едва на 30, след като петият за деня бик, с който се бил на коридата – Ислеро, го пробол. Популярността на Манолете била толкова голяма, че след смъртта му обявили национален траур и три дни по радиото звучали само погребални мелодии.

Тореадорите в Испания заемат особено място. Произхождащи от обикновени семейства, те се издигат до полуаристократично положение в обществото. Слабост са на богатите и титулувани жени, дори на най-богатите и титулувани като тези от фамилията Алба. Тореадорът Пепе Луис Васкес бил първата голяма любов на последната херцогиня Алба – Каетана. Двамата полудели един по друг, когато Каетана била едва на 16, в мечтите си виждали сватба, щом тя навърши 18, но баща й разбрал за връзката им и изпратил по спешност дъщеря си отвъд Ламанша, в Лондон. Старата рецепта – далеч от очите, далеч от сърцето, свършила работа.

Да, тореадорите ставали за любовници на херцогини, за съпрузи – едва ли. Подобна била съдбата и на Луис Мигел Домингин. През 1949 година, в разцвета на славата си, той завъртял главата на Анхелита, 18-годишната дъщеря на херцог Пиноермосо. Херцогът я сложил под домашен арест, но Анхелита навързала чаршафите от спалнята си и се спуснала през прозореца в обятията на любимия си. Дали защото Луис Мигел имал прекалено много почитателки, или пък сърцето на младата херцогиня изстинало към него, но от неофициалния им годеж нищо не излязло.