Ленка Малиска има дарбата да превръща света около себе си в порцелан. Зебрите, които е видяла като малка в зоопарка. Магнолия, разцъфнала в една полска пролет.

Шишарките и жълъдите, маковете, които намира край ателието си. Пантера, дошла от мечтите й за пътешествия. Звездите на небето. И едно прасенце касичка, което е ръбесто, за да се отличава от кръглите си събратя.

Ленка е израснала в Карлови Вари, курортния град в Чехия, известен някога като Карлсбад и привличал с минералните си води, с красива природа и елегантна архитектура короновани и аристократични особи от цяла Европа. Всичко това днес е запазено и разумно модернизирано в съвременни спа услуги. Но освен с история и прочутия си филмов фестивал Карлови Вари се гордее и с порцелана си.

Високото му качество се дължи както на уменията на местните майстори, така и на добивания в района каолин – най-добрия в света. Той позволява изпичане при много висока температура, което прави порцелана не само фин и гладък като делфинова кожа, но и много твърд. Трябва да вземете в ръце някоя от чашите или чиниите на Ленка Малиска, за да усетите едновременно нежността и здравината му, както и невидимата патина на една вековна традиция.

Ленка отраства в семейство, за което порцеланът е не само прехрана, но и религия. И до днес майка й и баща й се занимават с порцелан, но вече в ателието на дъщеря си – сто квадрата, в което има всичко необходимо за създаването на моделите – от проекта до финалния продукт. Ленка обожава порцелана и дори му прилича – мекото й излъчване на блондинка е в симбиоза с твърдостта, необходима да изградиш и наложиш собствена марка.

Порцеланът е красив и коварен, той е бавна техника, поне два месеца трябват за раждането на един продукт, за трикратното му изпичане при различни температури, за съхненето, декорирането. За бижутата отива още повече време, защото Ленка ги тества върху себе си с месеци. Обиците – дали не са много тежки или прекалено дълги, че да се закачат в дрехите и шаловете, брошките – че няма да увиснат от плата и центърът на тежестта им пада на правилното място, колиетата – дали са удобни. Пръстени не прави, защото порцеланът е крехка материя, за да издържи на всичко, което вършим с ръцете си.

Ленка Малиска изработва и бижута откутюр, които имат чисто естетическа функция и са по-скоро малки пластики, подходящи за изложба.

Уважението й към порцелана не й позволява да го насилва, да му дава неприсъщи роли. Не би направила като свои германски колеги тенджера от порцелан, но това съвсем не означава, че въображението й не работи встрани от утъпканите пътеки. Сред най-екстравагантните й и едновременно практични хрумвания са урните за кремиране на домашни любимци. Но това е Чехия! Трябва да сте били в Прага или Карлови Вари, за да усетите онази особена смесица от приказност и здрав разум, която се крие зад очарованието им.

Ленка и домашните любимци имат дълга история, това се вижда и в декорацията на порцелана й. Като малка тя имала котка и заек, но искала куче. Сега има три кучета, а котките са се преместили да разплитат кълбетата прежда върху чашите й. Порцелановият й свят е населен с птици, овце, пеперуди, мечки и морски кончета, защото окото на въображението й никога не е затворено за света наоколо.

За серията вази и купи Astre тя е погледнала към звездите. Оттам идва и една от техниките, които използва. В Чехия преди години са изработвали от порцелан и титан върхове на космически ракети и сега художничката прилага същата техника за апликация на метали върху съдовете. Златните и платинените покрития са толкова устойчиви, че позволяват миене в съдомиялна. При изработката Малиска използва истинско злато, сребро, бронз и платина. Не обичам заместителите, казва тя.  И още: „Порцеланът ме привлича с това, че е взискателен и има памет. А аз обичам да изследвам докъде може да се стигне. Потребността да премествам границите е по-голяма от страха от неуспех“.

Ленка Малиска гостува с изложба в Чешкия център в София, организирана съвместно с Посолството на Чешката република.