Притегателната сила на астероида 4970 Druyan

Ан Друян работи за НАСА и за Космоса, а науката е нейна религия

Силвия Канин 30 May 2020

Снимка: National Geographic

За щастие или не, когато в работната ти характеристика попадат всекидневни срещи с популярни личности, наистина разбираш, че те са като теб – интересни, но тотално несъвършени, симпатично нелепи, а понякога дори скучни. Започваш да мислиш за интервютата си като разговори, а за срещите с тях – като нещо нормално.

От това спокойствие може да те извади само новината за среща, необикновена, такава, която се случва рядко и на малко хора. Да настръхнеш от мащаба на човека, с когото се запознаваш, е фантастично усещане, а когато този човек е изпълнен с очарование и земност, е магия. Ан Друян е магия. Тя е създател на най-популярната научна поредица, появявала се на бял свят – „Космос“, чийто нов, трети сезон е причината да се срещнем.

Съпруга е на покойния Карл Сейгън, един от най-великите астрофизици на нашето време. Развълнувах се, когато разбрах, че има кръстен на нея астероид – 4970 Druyan. Той заедно с астероида Карл, носещ името на починалия й съпруг, са свързани завинаги, обикаляйки орбитата на Слънцето. Романтика от друга вселена, нали?

Ан е креативен директор на Voyager Golden Record – грамофонна плоча, изстреляна в Космоса на борда на Voyager 1 и Voyager 2 през 1977-а, съдържаща в себе си музика и снимки, показващи пъстротата на земния живот. Точно така, „Излел е Делю хайдутин“ на Валя Балканска е попаднала в Космоса благодарение на Ан Друян, жената, получила награда на университета „Харвард“ (Humanist of the Year Award) през 2017-а, автор с бестселъри на New York Times, продуцент и писател с награда „Еми“, копродуцент на филма „Контакт“ с участието на Джоди Фостър, жена, изпълнена с надежда за бъдещето. В интервю тя споделя, че още съжалява, че не е успяла да вкара във Voyager Golden Record парчето No Woman, No Cry на Боб Марли, но при срещата ни с усмивка призна: „Не мисля, че бих могла да се справя по-добре, по-точно... да се справим по-добре – целият екип, от това, което направихме през 1977 година. Много съм горда. Сякаш днес съдържанието на Voyager Golden Record е по-обичано от всякога.“  Ямайският изпълнител обаче винаги следва Ан с музиката си. „Обичам реге музика. Боб Марли ми е любим. Когато съм тъжна, разочарована, щастлива, си пускам Боб Марли“, казва тя със спокойна и приветлива усмивка.

Бъдещето е възможно само чрез науката, в това вярва Ан, която чрез новия, трети сезон на „Космос: Възможни светове“ иска да остави усещането за надежда на всички хора, които знаят колко важна е истината.

Мислите ли, че съпругът ви щеше да е доволен от новия сезон на „Космос“?

Старая се никога да не говоря от името на Карл, но искрено се надявам, че би бил горд с това, което направихме. Водя се от неговия глас. Чувам го в ума си, не по налудничав свръхестествен начин, а поради факта, че прекарахме повече от 20 години заедно. Аз съм безкрайно горда от всичко постигнато от него.

В първите сезони на „Космос“ всичко е някак... оптимистично. Все още ли се чувствате така, когато говорим за бъдещето на света ни?

Страстно се вълнувам от бъдещето. В Щатите има активна война срещу науката и огромно отричане на истината за настоящето от правителството. Особено когато говорим за глобалното затопляне, живеем в много тъмни времена. Ужасяващи времена. Щаслива съм да имам предаване, което ще се излъчи в 172 страни и по този начин ще стигне до умовете и мислите на безброй хора. Мисля, че всички се нуждаем от този тип истории. Да, аз не съм учен, но съм събирач на истории, а тези, които харесвам най-много, са на търсачите – хората, които не спират да се стремят към отговори и решения. Мисля, че съществува страх от бъдещето, а той унищожава душата на човека. Това, което се случва в Щатите в момента, е следното: много хора търсят начини как да живеем в хармония с другите видове и заобикалящата ни среда, но лидерите на държавата... Те живеят в тотално отрицание за случващото се в настоящето. Затова работя по „Космос: Възможни светове“, за да привлека хората към науката, а не към лъжата.

Но сега живеем в епохата на фалшивите новини.

Мечтата ми е хората да осъзнаят, че има значение кое е истина. Обичам науката, защото е най-страхотният детектор за безсмислици. Особено сега с всички велики лъжи, с политиците, които нямат достойнство и усещане за обективност. Ако повече хора видят „Космос“ и това провокира у тях желание да разберат повече за науката или да прочетат научна книга, би било страхотно. Вдъхновението ми зад новия сезон дойде един ден, докато гледах видеа в YouTube. Намерих едно много кратко клипче на Алберт Айнщайн, който открива Световния панаир в Ню Йорк през 1939-а. Не е ли впечатляващо как всички инвеститори, бизнесмени, политици са поискали най-умният човек на света да го открие? Дали това би се случило днес... не мисля. По време на откриването Айнщайн споделя, че ако науката изпълни мисията си, както изкуството е изпълнило своята, то тогава дълбокият й смисъл ще повлияе на съзнанието на хората. Бях ужасно развълнувана от това изказване. Първо, защото през 1939-а Карл Сейгън за първи път разбрал, че единственият начин да се случи бъдещето е чрез науката, и после заради всички 987 души, които работят по поредицата. Заедно се опитваме да постигнем едно – да уловим дълбокия смисъл на науката и да го предадем на другите.

Във вашия екип са и децата ви. Как работите всички заедно?

Обичам да работя с децата си. Трите ми деца – възприемам доведения си син като свое дете – са хората, с които искам да прекарвам времето си. Ние сме много здраво семейство. Ако сте чели книгата ми, знаете, че единият от синовете ми почти щеше да умре, докато снимахме сезона. Заведох го в болницата и се оказа, че ще го спаси само много опасна операция. Последва консултация с лекар. Влезе докторът, той беше много студен човек, много дистанциран. Попита сина ми с какво се занимава. Той отговори, че работи по едно шоу с майка си. Докторът се поинтересува кое е шоуто. „Космос“, отговори синът ми. Докторът беше шокиран! Той каза: „Заради „Космос“ станах лекар. Карл Сейгън ме привлече към науката. Когато си от бедна страна като Колумбия, единствената опция да се занимаваш с наука е медицината“.  Тогава разбрах, че този човек ще спаси сина ми.

Какво мислите, че ще се запомни от „Космос: Възможни светове“?

Не знам, мога само да кажа на какво се надявам. Надявам се, че ще ангажира повече хора, ще ги привлече към науката. Надявам се да даде искрица надежда. Не надеждата, която получаваме, когато се залъгваме, че всичко е наред, а надеждата, че си заслужава да знаем повече, да търсим и да задаваме въпроси. Това е моята вяра – науката. Тя ми дава усещане, че има нещо по-голямо от мен. Това не е просто история, която някой е съчинил, за да ме накара да се чувствам по-добре и да не се страхувам. Това е заключението ми за новия сезон – Чарлз Дикенз е написал: „Това беше най-хубавото време, това беше най-лошото време.“ Аз вярвам, че това е най-хубавото време. Вече сме будни за другия, по-добър живот на нашата планета.

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР