„Доза Щастие“ х 3 : Яна Титова, Валентина Каролева, Ирмена Чичикова

Дебютният игрален филм на Яна Титова „Доза щастие“ можете да гледате в специалната селекция „Предложения от България“ в онлайн стрийминг платформата HBO GO. Какво мислят по този, пък и по други въпроси, три от най-важните момичета във филма – Валентина Каролева, Ирмена Чичикова и, разбира се, самата Яна Титова – четете по-долу. Както и историята за това как един филм калява едно приятелско женско триединство. С помощта на размяната на дрехи и бижута, мега добри лондонски вафли и фатални ботуши в най-неподходящия момент.

Ирина Иванова 22 May 2020

Голяма част от карантинните мерки вече са зад гърба ни и животът бавно уж се завръща към нормалност, но това тройно интервю се случва във видеочат. Няма друг начин. Конфигурацията е следната: Яна, заедно със семейството си, е на тайнствено място сред природата, Ирмена си е у дома в София, Валя – у дома в Лондон, а моя милост – също в София, в стаята на дъщеря ми, където е разположен и най-мощният ни лаптоп, успяващ да понесе всички форми на онлайн живот, в които напоследък ни се налага да живеем.

Събрали сме се, за да си поговорим за нещо хубаво – от 17 май дебютният пълнометражен режисьорски филм на Яна Титова „Доза щастие“ по книгата на журналистката Весела Тотева „Падение и спасение“ е достъпен за всички абонати на HBOGO, а това, може да се каже, е нещо като негова втора премиера. Филмът е попълнение №24 в „Предложения от България“ - специалната селекция, включваща само български филми и създадена преди две години и половина по идея на Димитър Нойков, регионален мениджър на HBOБългария.  Такава „национална“ селекция в рамките на HBOEвропа има само за България. Филмите в нея са достъпни за гледане, освен в у нас, и в още 6 държави - Хърватия, Сърбия, Словения, Черна гора, Босна и Херцеговина и Северна Македония, разбира се със субтитри на съответния език. Поздравяваме HBOБългария за извоюваните нови територии за българското кино, тъй като достъпът на родните филми до тази глобална компания им гарантира по-дълъг активен живот, многобройна и разнообразна аудитория и въобще – дава им повече шансове. До края на годината към каталога на селекцията ще бъдат прибавени още 4 заглавия.

„Доза Щастие“ направи отличен боксофис и се превърна в един от най-гледаните филми у нас за миналата година, при това не само сред българските. Как обаче работата около филма успява да кали едно тройно женско приятелство? – ето това ни е въпросът сега. Трите момичета – режисьорът Яна Титова и актрисите Валентина Каролева и Ирмена Чичикова – ще ни кажат как.  

Как ви понесе карантината, момичета?

Ирмена: Дори не я усетих. Начинът ми на живот е такъв, че бях сама през 90 процента от времето и успях да си го уплътня добре. За мен бе нещо като позитивна житейска пауза. Дадох си сметка, че през последните 10 години буквално не съм се спирала – снимане, пътуване, репетиции... Не съм се застоявала вкъщи за повече от седмица всъщност и затова сега се отдадох на всякакви занимания, които ми носят удоволствие, но и такива, върху които да работя  впоследствие. Сега разбрах, че проектът ми за онлайн платформа, свързана с четене и споделяне на поезия, е подкрепен от Столична община и започвам работа по него.  

Валя: Аз бях в България с Изабела (дъщерята на Валя и съпруга й Александър Каролев – б.р.) до 12 март и буквално в последния момент преди обявяването на извънредното положение двете успяхме да се приберем. Сега сме си тримата, мъжа ми работи от вкъщи. При нас нямаше много голяма разлика, защото така или иначе с малко бебе нито можеш да пътуваш много, нито да имаш кой знае какъв социален живот. Тоест ние през последната година си бяхме и без това в нещо като бебешка карантина.

Яна: А на мен тази карантина ми разказа играта! Изведнъж аз, както супер много работех, трябваше да спра и да си остана вкъщи. И се започна – онлайн училището на Ая, която е в предучилищна група, бебето, а ние с Алек (актьорът Алек Алексиев, мъжът на Яна – б.р.) се опитваме все пак и да вършим работа... Много тегаво! Дано никога повече не ни се налага да преживяваме това.. Сега поне сме сред природата –след като падна забраната за пътуване. Преди това два месеца бяхме затворени у дома.

Откъде се взе това ваше тройно приятелство? За Яна и Валя знам, че са се запознали покрай мъжете си, които са приятели от деца. Как обаче Ирмена превърна дуета в трио?

Ирмена: Свързващото звено между мен и Валя е Яна...

Яна: И двете с Ирмена сме от Пловдив, оказа се дори, че и двете имаме общи корени в едно родопско село. Иначе се познаваме  още от НАТФИЗ, където и двете за първи път снимахме в късометражния филм „Индийско орехче” на Ема Константинова. В Лондон обаче се намерихме отново.  

Валя: Когато разбрах, че Ирмена е в Лондон веднага казах на Яна, че искам да се срещна с нея. Бях студентка или току-що завършила и понеже съм гледала Ирмена и в театъра, и в киното, бях убедена, че мога да науча много от нея като актриса.. Никога няма да забравя как се срещнахме за първи път – на Пикадили Съркъс. Тя беше с един каскет и изглеждаше наистина като звезда. Бях много развълнувана.

Някога разменяли ли сте си дрехи или аксесоари?

Яна: Да, Ирмена ни беше събрала у тях,  да си разменяме дрехи. В крайна сметка, аз и Валя нищо не й дадохме, но пък си тръгнахме с доста неща – аз с две рокли, пола и обици.

Валя: Аз се бях прибрала в България тогава за малко и си спомням, че тъкмо беше излязъл броят на EVAс Ирмена на корицата (април 2018 – б.р.), защото го видях на масата у тях. Направихме си женско парти. Пихме чай, Ирмена нали колекционира чайове… Взех си две поли и чифт обици.

Нека всяка от вас да измисли индиански имена за другите две! 

Яна: Ирмена е Чаената церемония. Валя е Въздушният боец, защото е много лека и много силна.

Ирмена: Яна е Див пламък. Валя е Чист повей.

Валя: Яна е Нестихваща буря. Ирмена е Цветна светлина.

Вълнувате ли се от предстоящата премиера на „Доза Щастие“ в HBO GO? Какви са очакванията ви?

Яна: Това е страхотна възможност в момента. Надявам се, хората, колкото и да им е тежко, да не се откажат от изкуството. Много противоречиви мнения чета тези дни като например: айде бе, останахме без работа, сега и за вас ще мислим. За мен това е шокиращо, защото в крайна сметка изкуството винаги е било и ще бъде пристанище за емоциите, мислите, чувствата на хората. Така че се надявам да не се отдалечаваме  от изкуството, а напротив, да се приближаваме. Един от пътищата са именно подобни платформи. Мисля, че в добър момент тръгва филмът по HBO. И че за хората, които си стоят повече вкъщи, това ще бъде час и половина бягство в друга реалност.

Ирмена: През всичките тези години аз непрекъснато се сблъсквам със ситуации, при които познати и непознати хора ме питат кога и къде могат да гледат филмите, в които участвам. И пишат, че никъде не могат да ги открият. Това си е част от удоволствието да снимаш филм – да знаеш, че хората могат да го гледат и че не е имал само един показ във Варна и един в София например, след което – край. Който видял-видял.

Валя: Освен това ще бъде достъпен за много хора. Почти всеки може да си позволи абонамент на стойност няколко лева, срещу който получаваш достъп до толкова много филми и сериали. Включително и до нашия филм, и до други български.

Имате ли проблем с гледането на филми за голям екран на малък екран?

Яна: С Валя това си говорихме, че нямаме никакво време да ходим на кино, аз пък нямам и телевизор, така че за мен много често това е единствената опция.

Валя: Да, много е яко да можеш да се потопиш в тъмната кинозала, но в 21 век просто нямаш време. За мен е много добре, че можеш да си откраднеш някакво време и спокойно да изгледаш един филм дори и на телефона си.

Ирмена: Аз лично на телефон не си позволявам. Най-много на компютъра и то в краен случай. И понеже невинаги успявам да изгледам всички филми, които искам на голям екран, си наваксвам по време на фестивал. Платформите обаче са много важни, защото дават достъп до фестивални, независими, не-мейнстрийм филми, които никой не показва по кината или телевизиите. Мечтая си за проектор и да си гледам филми у дома.

Кой е бил най-хубавият и най-трудният момент, който сте споделили една с друга?

Валя: Споделих най-щастливия момент - появата на дъщеря ми - и с двете. И двете се запознаха с Бела много, много скоро след раждането й. А пък за тежкия момент – и двете бяха до мен, при това точно по начина, по който имах нужда, около смъртта на мама. Не можех да говоря с никога, а те ми написаха най-точните и най-силните неща. И продължават да са до мен и до ден днешен.

Ирмена: Много хубав спомен - в Лондон гледахме заедно в Глоуб Тиътър „Ромео и Жулиета” . Гледахме го прави, долу при простолюдието...

Валя: Ама бяхме се подпряли на сцената...

Яна: Аз лично си спомням, когато снимахме сцената в бара... Много им се бях ядосала и на двете тогава. Не можех да ги понасям. Бяха се разлигавили нещо. Бях решила, като приключим със сцените да ги съсипя! (Яна се смее, но и не съвсем – б.р.)

Валя: Ама ние бяхме в роля..

Яна: И аз бях в роля – на режисьор.

Колко страшно стана Яна като се ядоса?

Яна: Ами! Страшно!

Ирмена: На снимките беше и Асен Блатечки и той помогна.

Супер! Предлагам направо да го обвиним него. Блатечки е виновен, край!

Валя: В сцената с Асен, за която говорят Яна и Ирмена, за първи път от началото на снимките снимах с познат, близък човек – с Ирмена. И се почувствах спокойна, свободна... Колко яко! – викам си.

Трудно ли е да работиш с приятели?

Яна: Не, супер е. Аз само така искам да бъде.

Валя: С близки хора си много по-свободен и открит веднага. Извървяли сте път заедно.

Ирмена: Естествено, има си своите предизвикателства, но има особено удоволствие. Аз често работя с брат ми – супер трудно уж, но пък на терен сме железен екип – работим за резултата и това е.

С „Доза Щастие“ пътувахте и в Лондон, и в Русия, и във Виена. Как реагира небългарската публика на филма? Макар и действието да се развива в България, историята не е „закотвена“ в нашата действителност. От HBO казаха,  че именно универсалността на неговата проблематика е била най-силният им мотив да го включат в каталога си.

Яна: Има много голямо значение къде се показва филмът. Например в Русия – в Москва и Калининиград - бяха впечатлени, че филмът засяга страшна тема, пък е цветен и светъл, не е мрачен.

Валя: В Лондон на прожекцията дойде един американец, който се е занимавал с продуцентство в Щатите. Той сподели, че: „Това е филм, който трябва да се види от целия свят и да мине през всички фестивали.“. Той познава процеса на работа, е гледал е много продукции и мнението му означава наистина много.

Ирмена: Смятам, че „Доза Щастие“ е филм, който може да се гледа навсякъде. На всички фестивали, на които съм ходила, той би бил на мястото си. Той е комуникативен, не се фокусира в нашия социум. Начинът, по който е направен и изглежда, е световен. Надявам се да има срещи с публиката. Ние си направихме страхотно турне и в България – Варна, Бургас и Пловдив. Трите в колата, Алек (Алексиев – б.р.) шофира.

Бедни, бедни Алек! Сигурно не ти е било лесно.

Яна: Те двете да разкажат как се възползваха от това, че на мен ми беше много зле, болеше ме главата, а те ме оставиха в колата да гния с думите: Айде, изчакай ни тук! И отидоха в мола да си купуват обувки.

Валя: Ама ние да изберем на Алек обувки, за премиерата…

Ирмена: Всичко тръгна от това, че предишния ден Яна и Валя обикаляха мола да купуват обувки на мъжете си, а аз ги чаках и… изведнъж виждам на една витрина ботуши, за които винаги съм си мечтала.

Естествено, обикновено така става.

Ирмена:  Стана ясно, че нямат моя размер, но на следващия ден могат да ми доставят.

Яна: Алек обаче е от мъжете, които не обичат да спират. Не признава такива глезотии като тоалетни, кафета, истории… И Ирмена му казва: А може ли да минем през мола? (трите се разсмиват в един глас на гърба на Алек някак). Оказа се, че и Валя също се била загледала в някакви кубинки.

Валя: За премиерата!

Какво обичате да правите, когато сте трите?

Валя: Не се е случва много често да сме в пълен комплект. Мен обаче Ирмена ме запозна по-отблизо с галериите в Лондон, тя обожава галерии. И би ми било много приятно трите да обикаляме заедно такива места.

Ирмена: В Лондон има и много страхотни неща, които можеш да си вземеш да хапнеш. Спомням си как преди време с Валя висяхме около един час на опашка за едни вафли, които бяха някакъв супер хит в Чайнатаун и всичко живо искаше от тях. Вафлени фунии, в които слагаш сладолед, шоколад… Струваше си чакането.

Яна: Хайде да не се правим на светици! Обичаме и да пием заедно! По време на изолацията имахме зуум срещи на по чаша вино, по време на които се развеселихме и си отправяхме безумни предизвикателства. Например всяка да направи козунак с това, което има в хладилника, без да излиза до магазина. После се оказа, че това аз съм го предложила. Хаштагът бе: #козунакотостанки. Аз направих бисквити, Валя торта, Ирмена – еклери.

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР