Генетичната математика на Александър Сано изглежда така: 50 процента българин – по майчина линия, 25 процента арменец, 12,5 процента – французин и 12,5 - италианец.

Пъстротата се дължи на арменския му дядо Нерсес, който още преди да напусне Истанбул, бягайки от геноцида, се жени за полуфранцузойката-полуиталианка Кармен.

Александър е роден в Асеновград, част от детството му минава в родния град на баща му – Русе. Учи две години политология в Софийския университет. После кандидатства в Театралната академия и е приет в класа на проф. Боньо Лунгов. Стана известен с участието си с псевдонима Среброто в хип-хоп групата „Братя Мангасарян“ и хитовете им от средата на двехилядната година – „Тер’о Рер’о“, „Ромео и Юлия“, „Бай Мангау“. Първият голям филм, в който участва, е „Тилт“, но пробива си прави с ролята на Косъма в сериала „Под прикритие“. В последната година избухна с екшъна „Диви и щастливи“, на който е и копродуцент с Яна Маринова, а сега го гледахме в сериала на Нова „Ягодова луна“, където е в главната роля – на Георги, лошото добро момче с железни принципи, склонност да влиза в ръкопашни боеве и пожарникар по наследство и призвание.

Личният живот на Александър Сано не е точно държавна тайна, щастливата му връзка с бившата световна шампионка в ансамбъла по художествена гимнастика Нели Атанасова е доста коментирана. Казва, че му харесва да я обича. Двамата имат дъщеря Ава, а Александър осинови и сина на Нели от Иво Карамански – Иво, който вече е голямо момче и учи в чужбина.

Сано признава, че е сред най-скъпо платените български актьори. Наскоро се снима в главната роля в серия от италианския сериал „Гомора“, продукция на „Скай“ и HBO. Превърна се в любимец и на сръбската публика с участието си в сериала „Южен вятър”, който тече по канала РТС. С „Диви и щастливи“ се справи също доста добре. Филмът има над 100 000 зрители у нас, хората го гледаха и по два пъти, и ще продължи да се разпространява в страната след изтичане на „корона“ карантината. В чужбина кинозрителите надхвърлиха 10 000. Имаше прожекции за българи в Англия, Шотландия, Австрия, Германия, САЩ. Това е първият наш филм с официална кинодистрибуция в Канада и Македония, предстои разпространение и в Латинска Америка.

Александър Сано беше избран за любим актьор на българите за 2019 г. в „Нова подкрепя българските филми“.

Ти си в централна роля в „Ягодова луна“. Как те избраха?

Всъщност бях поканен за тази роля, не съм се явявал на кастинг, което ме ласкае.

Усещаш ли героя си близо до теб и с какво?

Може би за първи път съм в образ, с който моралните ни параметри се засичат в по-голяма степен. Но като по-млад от мен (Сано в действителност е на 42) Георги е с по-малко опит в реакциите си срещу несправедливостите. Необмислено импулсивни са. Той ненавижда яростно дребните и мизерни душици, а аз се опитвам да ги обезвреждам спокойно и, доколкото мога, с интелект. Иначе смятам, че в живота имам по-хубава прическа от неговата. Беше ми интересно да изградя образ на момче, което не отдава голямо значение на външния си вид за сметка на вътрешния си баланс. Такива днес почти няма. Като натюрел ми напомня баща ми.

Научи ли нещо за пожарите? Можеш ли да изгасиш някой... малък?

Определено не се имам за професионалист, но вероятно бих се справил с някой по-малък пожар. Поне бих помогнал с готовност.

Потушавал ли си емоционален пожар? Как става?

Мисля, че на всеки му се е налагало да гаси такива. Емоционален пожар се гаси с ледено емоционално спокойствие.

В „Ягодова луна“ си принципен пожарникар, в „Диви и щастливи“ си безкомпромисен полицай. Преди беше ъндърграунд герой. Знам, че ролите са си роли, но с тях човек може да заяви нещо. Какво искаш да кажеш с двете си последни роли?

И двете са на хора в униформа, макар инспектор Донев в „Диви и щастливи“ да е по-необикновено ченге, идеализиран, такъв, какъвто ни се иска да е полицаят. Може и да греша, но ми се струва, че като общество натоварваме тези хора с прекалено очакване за безгрешност и с мнението, че винаги гледат света през устава и закона. Това не е така. Те също са човеци, светът и мирогледът им не е черно-бял и това често прави живота им сложен, защото личният им морален и професионалният им избор невинаги са в синхрон. Може би в реалния живот ги съдим повече, отколкото те нас, но може и да сме прави. Защото, за да си под пагон, трябва моралът и интелектът ти да са на изключително високо ниво, да осъзнаваш, че си там, за да служиш на хората, а не да ги неглижираш. В това отношение пожарникарите се ползват с много по-голямо обществено уважение от полицаите.