Екип на EVA имаше удоволствието да гостува в дома на Фики Стораро. Съпругата му Гюлджан ни посреща с отрупана с лакомства маса – малки, прецизно навити лозови сармички, кекс, ядки и плодове, а докато разговаряме, някак почти незабележимо приготвя топли банички с невероятно вкусна плънка. Поднася ни и ароматно кафе.

Уютен е този дом и озарен от светлата енергия на обитателите си, сред които е и малкият ангел – двегодишният Тони, кръстен на дядо си, който не спира да бърбори и да участва във всичко, което се случва около него. Наследникът носи същата лекота на общуване, макар и толкова малък, и същата чаровна усмивка като баща си.

В пространството, което обединява хол, трапезария и кухня, се случва животът на семейството, изпълнен с игри, гледане на телевизия, приготвяне на вкусна храна, композиране на музика и дори... импровизиран фитнес във времената, когато всички сме принудени да сме у дома. Какво не знаем за Фики Стораро, победителят в телевизионното шоу „Като две капки вода“?

Фики, кога и как започна музикалната ти кариера?

Професионалната ми кариера започна веднага след участието ми в културните събития по повод Олимпиадата в Лондон през 2012 г. Диригентът Ричард Фростик, известен в целия свят, беше дошъл да прослуша млади таланти от всички музикални училища в България, за да избере петима участници за хора „Гласове на младежката музика“, който да пее на различни събития по време на Олимпийските и Параолимпийските игри в Лондон. И така, аз имах честта да бъда един от избраниците.

Къде учеше по това време?

В Националното музикално училище „Любомир Пипков“, което завърших успешно със специалност „Поп и джаз пеене“. Имах честта да ми преподават страхотни учители, дисциплината беше много голяма и научих много неща, свързани с музиката. Но на мен във вените ми тече музикантска кръв – още прабаба ми и прадядо ми са се занимавали с музика.

Разкажи ми повече за хора на Робърт Фростик. Какво изпълнявахте на този толкова престижен форум в Лондон?

Предимно барокови неща и много песни на Майкъл Джексън и на Стиви Уондър. Любовта ми към Стиви Уондър тръгва още от детските ми години и неслучайно избрах негова песен за първия лайв на шоуто „Като две капки вода“. Обожавам музиката му, слушам я в колата. Успокоява ме неговият спокоен тембър, а и технически съм учил пеене от него. Стиви Уондър е добър учител за всички хора, които се занимават с музика.

Как реши да участваш в „Капките“?

Поканата дойде от Маги и аз се зарадвах на предложението да вляза в образите на страхотни певци и артисти. Веднага приех, защото винаги съм искал да бъда част от това предаване.

Как събра смелост да се превъплътиш в образа на Дженифър Лопес?

Погледнах се в огледалото и като се видях как изглеждам, си казах: така и така изглеждам много зле, въпросът е дали мога да пресъздам енергията, която тази жена има. Тя е артист от много високо ниво и за да пресъздам енергията й, трябва да бъда много подвижен, с кръшните й латино танци.

Не се ли уплаши?

Много ме беше страх, но си казах, че в крайна сметка всички участници сме страхотни професионалисти. Даваме всичко от себе си, за да влезем в ролята. Казах си, че трябва да го направя, да се почувствам като Дженифър Лопес, въпреки че нямам нищо общо с нея като визия и като глас.

На мен лично ми направиха впечатление мускулите на твоята Дженифър Лопес.

Да, мускулите не можахме да ги скрием, което беше много смешно.

Как ги поддържаш?

Спортувам редовно и гледам да спазвам хранителни режими. Зад всяка тренировка стои правилното хранене и понякога то е по-важната част. Фитнесът е неблагодарен спорт, защото, ако спреш да тренираш, можеш бързо да изгубиш мускулатурата, която си оформял с години.

Само с фитнес ли поддържаш форма?

Да – основно, но отскоро се занимавам и с бокс. Имам приятели в този спорт, които ми показват движенията. Аз съм любител на бойните изкуства, за мен това е голяма дисциплина и много яки тренировки. От малък съм се възхищавал на Майк Тайсън и за мен боксьорите от неговия ранг ще останат в историята. Любопитно ми е да следя и сега какво се случва в тези среди.