Забавен и мрачен едновременно, Росен Карамфилов пише и живее с хъс, не обича да любезничи излишно, може да ви ядоса, а може и да ви се ядоса, но със сигурност нито стиховете, нито текстовете му ще ви създадат инертното усещане за безопасност. Той е поет, писател и музикант, но и човек врящ и кипящ, който винаги има какво да ни каже при това така, че да го чуем. Автор е на четири стихосбирки – „Орелът и детето“, „Стерео тишина“, „Церебрална поезия“ и „Въпреки бурите“, както и на великолепния роман „Колене“, посветен на баща му, художника Кольо Карамфилов, незабравима личност, изключителен талант, страстна и свободна душа.

Ден преди Великден, ЕVA се обърна с няколко въпроса към Росен Карамфилов и се опита да види ситуацията, в която всички живеем в момента, през неговите очи.

Росене, каква е молитвата ти? Вътрешната, твоята си?

„Няма в сърцето ми злоба, няма в сърцето ми злоба, пълен с надежди е гроба, няма в сърцето ми злоба...” Цитат от книга на Едуард Лимонов. Великолепен руски писател. Препоръчвам ви го.

Как се справяш с извънредното положение и мерките, свързани с карантината? Ти си изключително дисциплиниран и отговорен, но в същото време понякога се усеща в теб – съдя по постовете ти във фб, може и да греша - една вряща и кипяща лава от непоносимост към ситуацията. Съобразени ли са мерките с хората с увреждания?

Това с карантината направо ми счупи психиката. Тя и преди това си бе счупена, но само на две места, а сега е поне на четири. Така де. Броим дните и бягаме от полудяването. Опитваме. Знаете ли? Хората в моето състояние - грубо наричани инвалиди, защото толкова му е акълът на обществото – живеят в карантина през 90% от годината. Помощта за социалните асистенти е смехотворна – те получават 3,50 лв на час. Хората загниват в леглата си. Няма кой да ги вдигне. Няма кой да им помогне. Няма кой… да продължавам ли да изреждам? Ад е. Слава Богу, аз имам радостта да водя социален живот и това положение в момента ми влияе ужасно. Няма смисъл да обяснявам. Колкото до мерките – те няма как да продължат вечно. Скоро всичко ще свърши. Въпросът е какво правим после. Ще ни опазят ли тия мерки в крайна сметка от заразяване. Не мисля. За да изградим антитела, първо ще трябва да го преболедуваме. И все пак – разумният човек е наясно, че има защо да си остане вкъщи. Още малко търпение трябва да проявим.

Вярваш ли в повтаряната от мнозина надежда, че карантината и изолацията ще ни направят по-добри, по-прощаващи, по-близки един с друг?

Дано е така. Дано най-сетне се сплотим. Разбрах едно напоследък – ако не друго, то страхът от смъртта със сигурност обединява. Иска ми се да се върнем на улицата една идея по-човечни.

Кое от написаните от теб през последния месец неща – стихове, текст - би цитирал като най-точно отразяващо ситуацията и твоето отношение към нея?

Снощи ми хрумна един експеримент. Да напиша стихосбирка за една нощ. Ще се предлага в електронен вариант. Вероятно и аудио. Точно на тая тема е. Мога да споделя едно кратко стихотворение от нея за вас: 4.

4. Краят – предварително настъпил –

    щом човекът се превръща в маска.

    Тъмносиньото небе от днес е сива краска.

    Наблюдаваме го –

    всеки през своя прозорец.

    Някои – през решетка.

    Птицата умира духом ако я сложиш в клетка.

Ако погледнем на карантината като на социален експеримент, какво научи ти самият от този експеримент (въпреки че той всъщност все още не е приключил)?

Научих, че всяка граница на съзнанието е заблуда. Въпросът е да минеш границата, без да откачиш. Научих, че бай Ганьо не е литературен герой, а е българинът, който – като магаре на мост се е запънал и мерки не го вълнуват. А вижте какво става – светът гори…

Как компенсираш липсата на срещи с хора? Промени ли се лично твоето отношение към социалните мрежи като средство за комуникация? Сега ги използваме толкова много, че може би именно и сега и ще ги опознаем най-добре.

Не искам да коментирам този въпрос. Ужасен съм от това, което става. Дигитализацията ме плаши. Използвам я, но не я приемам. Приемам я, но не я одобрявам.

Всички – или хайде, много хора – които иначе не пият редовно алкохол, сега го върнаха обратно в ежедневието си. Ти как мислиш - помага ли алкохолът?

Алкохолът да помага?! По-смехотворно нещо не бях чувал. Като един бивш алкохолик съм пределно наясно, че няма такова животно като бивш алкохолик. Със същата сила зная, че чашката никога не може да те измъкне от пропастта. Може да те залъже, да замъгли съзнанието си с мимолетна еуфория, но не и да те спаси. За съжаление цирозата ни е в кърпа вързана. Съветвам ви да внимавате с тая отрова.

Според теб това, че семействата или двойките сега прекарват цялото си време заедно, ще ги сплоти ли или по-скоро ще ги ... напрегне, да го наречем? Как се получава в твоята връзка?

Просто е – двойките, които се обичат – ще останат заедно. Тия, които не се обичат, имат идеалния повод да се разделят. В моята връзка нещата са конкретни – ние се обичаме.

Сега всички имаме време да гледаме малко повече филми и да четем малко повече книги. Някои заглавия, които лично теб те впечатлиха?

Сега е моментът да прочетете всичко от Толстой. Аз това правя. Така не ми остава време за друго. HBOимат покъртителни сериали като Аферата, Еуфория, Californicationи още… Филми – всичко от режисьора Ларс фон Триер.

Да завършим с музика! Сподели с нас твое изпълнение на любимо парче.