Кратко допълнение: Елиза ми е споделяла, че Алекс рядко приготвя сладкиши у дома, за нашето гостуване обаче се престрашавам да занеса вариация на чийзкейк, която прилича повече на крем-карамел върху блат от какаови бисквити. НО! Всички си взимат и по-важното - всички остават живи на финала…

Алекс спомена, че е искал кухнята да е в черно и сам се е заел с трансформацията… Лесно ли те убеди за това?

За кухнята имах своите опасения, защото не бях в началото на нейното преобразяване и въпреки че обожавам черния цвят, не си го представях в това помещение. Но пък Алекс е много добър майстор! Наистина изпипва всичко, докато не стане точно, както го иска! И като я гледам сега толкова семпла, изчистена и знам, че всичко е ръчно направено някак много ми допада! Преди преместването не се бяхме разбрали изобщо какво ще се случва! Само решихме, тъй като искахме по-бързо да се нанесем, да направим всичко най-необходимо, а пък другите неща (като детайли) да се случват едно по едно. Оказа се, че при нас са много повече аксесоарите отколкото практичните вещи. Всичките малки спомени и предмети, събирани от целия свят, изпълниха апартамента. Харесва ми да имам по нещо дребно от местата, на които съм била, но това понякога е проблем за подреждането... затова силно препоръчвам книгата на Мари Кондо - Tydieng Up. Тя ме накара да преосмисля предметите и въобще начина им на съхранение в дома.

Кое е нещото, което най-много харесваш в апартамента – гледката, високите тавани, отвореното пространство или друго?

Мисля че гледката и балконът определено са любимата ми част! Самите прозорци обграждат половината апартамент и това ми създава чувство на свобода. Усещането да живееш толкова нависоко и всичко да се вижда е почти като да живееш навън. (Смее се.)

Всъщност никога не съм те питала, как изглежда домът, в който си отраснала, прилича или се различава от мястото, което сте създали за себе си?

Домът, в който съм отраснала, определено е белязал начина, по който гледам на интериора като цяло. Освен че сме се местили не малко пъти, включително от Германия в България, всичките ни домове са били страхотни! Винаги е било много уютно и стилно вкъщи, заслугата е изцяло на майка ми, докато баща ми допринасяше за финалните щрихи... Всичко беше мислено и специално подбирано! И пак по същия начин както при нас - понякога са били стари, ненужни предмети, но като сме ги местили, пребоядисвали, те са добивали нова стойност! Като се замисля, голяма част от нещата вкъщи родителите ми са проектирали сами! Няма да забравя, че сами чертаха кухнята, налагаха цветове, всяко малко шкафче и чекмедже беше мислено с каква функция да бъде. Въобще семейство дизайнери!

Алекс и Елиза имат много приятна трапезна маса, която при гостуването ни, служеше по-скоро за плот, върху който бяхме наредили няколко кутии автентична италианска пица. Събрахме се около малката масичка, което естествено роди въпроса, къде по-често прекарват време с гостите си…

Много зависи от настроението ни. Но когато става въпрос за храна, първо подхождаме с уважение към нея. Ако ядем азиатски неща - обичаме да сме в хола около малката маса и главно на земята с възглавници. Ако е нещо по-европейско, винаги сядаме на трапезната. В интерес на истината, когато сме си правили италиански или гръцки тематични вечери - почти винаги избираме балкона. Това и преди коронавируса го правехме. (Смее се.) Но най-любими вечери за мен са - киновечерите! Особено като сме с приятели, всичко се слага на голямата маса, всеки си взима хапване и пак сядаме на земята, тъй като нямаме телевизор. Можем да гледаме единствено на проектор, което за мен е още по-вдъхновяващо! Откакто за пръв се изнесох от вкъщи, във всичките ми квартири нямаше телевизор и като цяло на хората около мен не им пречеше, напротив толерираха липсата на приемник. Всъщност в първата ми квартира имахме само един, който донесох от Берлин и той не беше точно телевизор, а телевизор-постер за стена.

Спомена, че карантината те е накарала да направиш няколко подобрения в интериора, в какво се изразяват те?

Покрай карантината наистина имахме време, в което да можем да се обърнем към дома и да свършим неща, които отлагахме. Какво ли не променихме! И най-хубавото е, че всеки ден намираме по още някой дребен детайл, за който да се захванем и да го изпипаме, което се оказа по-приятно занимание отколкото си мислех. Понякога времето, прекарано в усъвършенстване на малките неща, може да ти донесе дългосрочно щастие! Наскоро прочетох „Малка книга за Икигай”, където представят тайните на японската култура за здрав, смислен и щастлив живот. Толкова добре се допълни с останалите философии, в които вярвам, че сега се уча да я прилагам ежедневно! Прекрасно е чувството да знаеш, че някъде там из големия свят, всеки се стреми към едно и също нещо, но по различен начин. Поздравявам ви с цитат от книгата: „Икигай е като универсалния мотор на Кобаяши. Независимо от това какво се случва, ако човек притежава Икигай, той ще успее да си проправи път през трудностите в своя живот. И винаги ще може да се завръща в убежището на своя рай, откъдето отново и отново ще се впуска в нови житейски приключения."