Музеят на дизайна в британската столица е едно от най-любимите ми пространства за съвременно изкуство в цял свят. За мен, като почитател на интериорния и архитектурния дизайн, всяко завръщане в него е като врата към друго измерение, в което форми и цветове оживяват, моделирани през погледа на различни по възраст, произход, пол и цвят на кожата професионалисти. Редом с големите имена, всяка година мястото приютява и млади артисти с техните проекти, по теми често свързани с основните изложби в музея. За всички тях това е трамплин към професионалния свят на дизайна и архитектурата.

Тази година финалист в програмата “Дизайнери в престой” е и българката Стилияна Минковска. Не се поколебах да я потърся, за да разбера повече за нея и проекта, който успява да привлече вниманието на организаторите на традиционния за институцията конкурс за пребиваващи млади таланти в музея.

Стилияна, ти си първата българка в историята на конкурса за дизайнери в престой към Музея на дизайна в Лондон. Как заслужи това признание?

Избраха ме сред много други кандидати от цял свят. Когато започнах моя престой, голямата им изложба, а може би и най-успешната им досега, “Moving to Mars”, беше все още на път. Темата беше „Космоса“, а целта на моя проект беше да докажа, че проекция на звездното небе в съвременното родилно отделение би могла да допринесе за благосъстоянието на всички родилки по света.

С какво те привлече темата за родилното отделение и какво общо има тя с Космоса?

Забременях по време на следването ми. Реших тезисният ми проект да “преразгледа” обстановката в болничната среда по време на раждане. Това се превърна в моя лична институция. Когато отвориха конкурса за дизайнери през 2019 и обявиха космическата си тема, си казах - сега или никога. И се впуснах в предизвикателството. От началото на престоя си там си знаех, че бих искала да променя по някакъв начин враждебното за много родилки преживяване в болнична среда. Исках да създам условия за благоприятни емоции в един от най-проницателните моменти в развитието ни като жени – момента, в който ставаме майки. Да поставя родилките в една космическа, като дизайн, осветление и звук, среда.

Ултима Тули представлява център за раждане, подобен на планетариум, в който жените преминават през всички процеси, свързани с раждането. Едно пространство, проектирано според техните нужди и предпочитания. Космосът присъства в него като усещане за утеха. Това беше най-отдалеченото място, на което можех да си представя да избягам от болничната среда и което ме караше да се чувствам добре, докато самата аз раждах дъщеря си Стелена.

Как ще изглежда според теб бъдещето на процеса на появата на едно дете на бял свят – усещане за дом в болнична среда, или по-скоро превръщането на дома в среда, удобна и сигурна за раждане?

Мисля, че близостта и уюта са много важни в момент, в който тялото ти буквално преодолява усещания за отчуждение и болка. Много жени раждат вкъщи, но повечето се опасяват от усложнения, а желанието им да бъдат в адекватна болнична среда е напълно разбираемо. Ултима Тули е проект за родилното отделение, но също така може да бъде приложен и у дома. Според мен, жените трябва да имат възможност за избор и да се чувстват сигурни, а децата трябва да се раждат в здравословна среда, която да не е враждебна, както често се случва в болниците.

Обстановката за раждане в болницата често не притежава женски качества. Не присъстват никакви топли, меки и ориентирани към човека елементи на дизайна. А е важно мястото да е спокойно, с внимателно подбрана цветова и светлинна палитра. Трябва да се ограничат аспектите, които разсейват родилката. Изключително важно е да се наблегне на продуктовия дизайн, който подпомага процесите на раждане. За съжаление те не са се променили от 60-те години на миналия век и нямат адаптивните качества, които са необходими за позата на раждане.

Традиционно за болниците, по време на раждането, майчиното тяло е поставено в легнало положение. Тази позиция превръща жената в пасивен манекен, обвързан с легло, вместо да участва активно в процеса - да кляка, да се върти и да намира най-утешаващите пози, за да облекчи страха и болката си. Тялото няма контрол над контракциите, което създава усещане за безпомощност. Жените изпитват страх най-вече заради средата, в която раждат. Елементите на дизайна, с които взаимодействат по време на най-болезнената фаза в живота си, не отговарят на изискванията за гъвкавост и контрол върху функциите. Настоящият дизайн на мебелите, съпровождащи раждането в болнична среда, имат особен принос за отчуждаването на жените от процеса.

Ултима Тули е проектиран да напомния за утробата и нейните атмосферни и космически особености. Той е светилище за раждане, където майката и бебето остават заедно и не се третират като отделни организми. Инсталацията няма нищо общо с болничното отделение, където отношението към жените е като към фабрики за производство на деца. Не носи медицинските елементи, свързани с болести, предизвикващи тревожност. Ултима Тули е създаден, за да осигури спокойствието и комфорта, от които родилките се нуждаят.