Другото, от което черпя най-много идеи, енергия и вдъхновения, са пътуванията ми по света и срещите с нови хора. Харесва ми да се поставям в непознати за мен ситуации, да виждам неща, които са различни от обичайните и да напускам зоната си на комфорт. Животът най-много ме учи как да бъда творец и човек.
Напоследък все повече се обръщам към това да съм близо до естествения ход на живота и до природата. Искам да живея естествено, да се чувствам хармонично с пространството, което ме заобикаля всекидневно.

Не обичам някой да ми налага мода. Знам, че има много колеги - както художници, така и дизайнери, които следят и наблюдават тенденциите. Аз обичам да гледам, но дори умишлено минавам набързо през различните материали, снимки и дизайни, за да може окото ми да не се вкопчва в нещо конкретно, а по-скоро да получа усещане. Бързо засичам важните неща за мен и  ги улавям. Но и винаги си оставям пространството да доизмисля, да съм нова сама за себе си.

Ина Дамянова през годините, споделено за EVA

2010 г.
„Българският интериор не страда нито от липса на средства, вложени в него, нито от чиста естетика, но му липсват артистизъм и лице. Точно по това все още се различава от европейския интериор, където модерното изкуство създава атмосфера на артистична небрежност.“
„Много ми е тъжно, когато вляза в дом и италианският стол струва 10 000 лв., но за авторска инсталация за стена, за модерна или класическа картина на клиента 5000 лв.
му се струват много. Все пак едното е сериен продукт, докато другото е уникат.“
„Има у нас много интериори, които говорят повече за почерка на архитекта, отколкото за собственика. Ако човек сложи нещо по-артистично, това е смелост да покажеш своя вкус и избор.“

2013 г.
„Изсичаме хиляди дървета, за да правим хартия. И аз реших да ползвам „мъртвото тяло“ на тази целулоза, за да го върна към живот. Сблъсках се с този своенравен материал в завода за преработка на целулоза и видях как го изхвърлят като отпадък, без да го рециклират. Бях абсолютно изненадана, че не му е намерено приложение. И започнах да го превръщам в артобекти.“
„Артобектите са онова удоволствие, което всеки може да си достави – да си избере акцентите, картините, декоративните аксесоари. Това е и заявка за идентичност.“

2014 г.
„Харесвам неща, които имат характер и присъствие, независимо дали става въпрос за чиния или за стол. Важен ми е дизайнът дори на вилицата и лъжицата, с които се храня. Когато предметите носят стойност, те започват да си общуват, дори да са от различни епохи. Нямат проблем да съществуват в едно пространство и да си говорят.“
„Страшно обичам столове. Имам към тях специално отношение – столовете в къщата за мен са като обувките в гардероба. Никога няма да се наситя на различните видове.“

2018 г.
„Една от основните цели, които си поставям при проектирането на пространствата, е да оставям част от себе си и като артист, а не само като дизайнер. Смятам да развивам индивидуалността, която нося като художник, в интериорна среда. Затова вкарвам задължително във всеки дом, който правя, картина или стенопис, авторско осветително тяло или порцелан.“
 „В изкуството и в живота все съм на ръба. Това е, защото постоянно търся нови изразни средства и правя промени.“