Ина Дамянова е утвърдено с годините име в средите на арт елита - художници, архитекти, дизайнери, ценители. Нейният авторски почерк е характерен и разпознаваем – творбите й в сферата на изящното изкуство (графика и живопис) се открояват с изчистеност, монохромност и стегната визия, докато дизайнът на приложни обекти и интериори грабва окото с хармонична, но провокираща еклектика, съчетала цветове, форми и настроения. Днес в много частни и обществени пространства живее нейният творчески дух със смелостта си да съчетава функционалното с магията на изкуството.

Списание EVA е представяло нееднократно през годините нейни творби в областта на изкуството, както и интериорни реализации, в които се откроява креативността й на автор, който прилага нестандартни подходи и умее да прави домове „с душа“, много индивидуални и силно въздействащи дори на емоционално и сетивно ниво.

Тази година Ина Дамянова със своя над 15-годишен творчески опит заслужено получи авторитета и реномето, въплътени в призванието Дизайнер на годината 2019, присъждано от Националната платформа за интериорен дизайн „Дибла“. Дизайнер на годината е най-високата награда в национален мащаб, като тази година тя бе присъдена от авторитетно 15-членно жури от реномирани български архитекти и световноизвестни чуждестранни дизайнери с почетен гост Карим Рашид.

 
Честита награда, Ина! Познаваме се отдавна, но аз всъщност не зная как започва кариерата ти. Какво образование си завършила?  

Завършила съм гимназията за приложни изкуства, специалност „Дизайн“.  Отказах се от следване в Художествената академия, по онова време бях много „революционно“ настроена и последвах пътеката на моя бивш мъж Кольо Карамфилов (известен художник, бел. ред.), който също не беше завършил Академията. Когато го срещнах в живота си, той ми каза, че има хора, които трябва да завършат академично образование, и такива, които се раждат творци.  Даде ми самочувствието, че мога да правя нещата и трябва да следвам себе си. Така че аз нямам нито висше художествено образование, нито архитектура или дизайн, но пък съм постигнала успехи и в двете посоки според българското ниво, защото хората ме познават – и като художник, и като дизайнер.  

Винаги ли си движила успоредно двете неща?

Първоначално се занимавах с керамика, правех монументални обекти. Първата ми изложба беше открита от Ружа Маринска и тя беше съчетание между графика и керамика, казваше се „Гребени и възли“. Аз използвах този начин на изразяване, за да създам пластика, а не да обслужвам функция. Работех като художник, а не като приложник. Мен винаги ме е интересувало не функцията, а обектът и пластичното му присъствие в пространството. Моите първи стъпки бяха като артист-художник и смея да кажа, че бяха доста успешни. Кольо ме подкрепи в решението ми да се занимавам с това и ми даде самочувствието на творец. Когато на следващ етап реших да се занимавам с дизайн, нещата се случиха естествено. Осъзнах, че само като художник ми е трудно да поддържам стандарт на живот. Но аз не съжалявам, защото това ме накара да се обърна към продуктовия дизайн, към това дори да включа осветителните тела като арт обекти в моята работа. Започнах с цветя и флорални форми, които ми дадоха възможност да създам пластични светещи обекти, които да влязат функционално в дома. Това беше моят компромис.

С какви материали работиш?

Работила съм с керамика, метал и хартия. Ръчната хартия винаги ми е била голяма слабост и продължава да бъде такава. Следвам интуицията си. Тръгвам от една идея, но къде ще стигне тя, не е известно. Не се ограничавам в нещата. Ако трябва, ще използвам нещо съвсем ново и различно като материал.

Но интериорният дизайн ме учи да мисля за функцията. Аз винаги си оставям възможността да импровизирам, не съм заклещена в собствените си идеи и проекти, а просто в процеса на работа мога да сменя материал, облицовка, да сменя елемент или което преценя, че ще стои по-добре в завършената „картина“. Творя в движение. Има клиенти, които обичат да се спазват проектите дословно, те се „влюбват“ в това, което им предлагам. Аз се опитвам да им обясня, че винаги може да има някоя изненада.

Винаги прилагам в интериорите си техники, които познавам от артистичната си работа. Това ми дава голяма свобода и ме прави различна от другите  дизайнери, защото съчетанието на различните материали и възможността да експериментирам с тях идва от работата ми като художник. Аз мога да овладея хартията и керамиката, да направя бетонната стена на стенопис, а не само да е декоративно решение. Мога да си позволя лукса да я нарисувам. Това е един плюс в работата, защото мога да направя от масата скулптура или произведение на изкуството, а не просто дизайнерски обект.  

Имат ли българите отношение към изкуството в интериора?

Хората у нас масово не ценят изкуството, но когато го вкараш в проекта на интериора, те са много по-склонни да го възприемат. През последните години престанах да правя изложби, защото реално получавам удовлетворение, когато мога да вложа изкуството си в интериора под формата на дизайн.

Докъде си позволяваш да експериментираш?

Докъдето клиентът ми позволи и е подготвен за това. Мисля си, че наградата Дизайнер на годината 2019, която не е материална, ми дава повече свобода и друго ниво, на което хората започват да имат повече доверие. А когато клиентът ти има доверие, той ти дава повече размах. Мисля, че това ще се отрази на следващите ми проекти.