Филмът „Котките“ (Cats) на режисьора Том Хупър („Речта на краля“, „Момичето от Дания“) по легендарния едноименен мюзикъл на Андрю Лойд Уебър вече е в кината и подобно на истински сфинкс ни изправя пред няколко загадки. На какво се дължи огромният успех на мюзикъла и дали филмът ще успее поне частично да го повтори? Какви са тези котки със странни имена като Бомбалурина, Гризабела, Старата Дойтерноми, Джениадидот и Скимбълшанкс и защо са организирани в племе? Защо на годишния си бал това племе избира една котка, която да се прероди, и що за сюжет е това?

И най-вече – на какви точно субстанции е бил великият Т.С. Елиът, когато е написал своята „Книга за практичните котки на Стария опосум“, по която по-късно Лойд Уебър създава знаменития си мюзикъл?

Ето някои отговори.

Кой е Т.С.Елиът?

Американски поет, писател, есеист и критик, един от големите модернисти в литературата от 20-те години на 20. век заедно с Джеймс Джойс, Езра Паунд, Вирджиния Улф. Томас Стърн Елиът е роден през 1888 г. в Сейнт Луис, Мисури, САЩ, в много богато и влиятелно семейство. Като дете страда от вродена ингвинална херния и през повечето време си стои вкъщи и чете книги. Влюбен е в историите за Дивия запад и в творчеството на Марк Твен. Получава феноменално образование – в училище изучава класически езици, завършва философия в Харвард, специализира в Сорбоната в Париж, учи френски, немски, санскрит и индийска култура, получава стипендия за Оксфорд. Избухването на Първата световна война го сварва в Лондон и Елиът остава вечно влюбен в този град, още повече че там среща поета Езра Паунд, който се превръща в нещо като негов духовен наставник. В Лондон Елиът сключва брак с първата си жена, Вивиан, която страда от куп здравословни проблеми, непрестанни тежки депресии и неврози, които в крайна сметка слагат край на брака им, а известно време след раздялата им Вивиан е изпратена в психиатрична клиника.

През 1948 г. Елиът получава Нобелова награда за литература за поетичната си книга „Четири квартета“. Той вече е написал и смятания от мнозина за негов шедьовър „Пустата земя“, както и споменатата вече „Книга за практичните котки на стария опосум“ (между другото Стария опосум е прякор, който Езра Паунд дава на Т.С.Елиът). На 68-годишна възраст Елиът сключва втори брак с 30-годишната Есме Валери Флетчър, първоначално негов личен асистент и секретарка, и остава с нея до смъртта си през 1965 г., сполетяла го заради емфизем – понеже през по-голямата част от живота си буквално не вадел цигарата от устата си. Когато пък през 1950 г. негов почитател му задава въпроса откъде черпи вдъхновението си, той отговаря: „Джин и дрога, приятелю, джин и дрога“. Което до голяма степен разкрива тайната на красивия нонсенс в „Котките“.

Сюжет: Пълнолунна нощ. Из пустите лондонски улици скитосват самотни, изплашени, любопитни, амбициозни, лакоми, сладки, красиви и грозни, стари и млади котки. Котките от племето Джеликъл начело със Старата Дойтермони. Нощта е специална – племето има годишен бал и на този бал всички желаещи котки могат да танцуват пред Старата мъдра Дойтермони, като танцът им трябва да представи най-добре това, което те са. Голямата награда, представете си, е... прераждане в котешките небеса и само Дойтермони може да реши кой ще я спечели.

Героите: Много котки, няколко мишки в епизодичните роли и шепа хлебарки в миманса. Други май няма.

Актьорите (във филма): Джуди Денч е в ролята на Старата мъдра Дойтермони, която е нещо като кралица Елизабет I на котките. Интересен детайл е, че когато Андрю Лойд Уебър поставя за първи път „Котките“ през 1981 г., Джуди Денч е трябвало да изиграе котката Гризабела, но в последния момент вместо нея избират Елън Пейдж, която по онова време е любовница на либретиста на мюзикъла Тим Райс. Във филма ролята на Гризабела – някога блестяща, а сега стара и отритната котка – се изпълнява от Дженифър Хъдсън и на нея се пада честта да изпее Memory, най-прочутата песен от мюзикъла. Попкралицата Тейлър Суифт е зашеметяваща като смелата и дръзка котка Бомбалурина и мюзикълът очевидно е в кръвта й. Сър Иън Маккелън е Гъс Театралната котка, Идрис Елба е амбициозната котка Маккавити, Ребъл Уилсън е мързеливата Джениадидот, а примабалерината на Кралския балет Франческа Хейуърд е младата и невинна котка Виктория.  

Имената: Предполага се, че необикновените котешки имена, които Т.С. Елиът дава на своите котки и които Ендрю Лойд Уебър и Тим Райс запазват в мюзикъла (а сега и Том Хупър във филма), са свързани с факта, че когато Елиът се установява в Лондон през 1914–1915 година, той пише писмо до своя братовчедка, в което й разказва колко странни имена имат английските момичета. „Срещнах цели две момичета, които се казваха Филис!“ – пише той.

Андрю Лойд Уебър и мюзикълът, който остава в историята

„Книга за практичните котки на Стария опосум“ е любимата детска книга на композитора Андрю Лойд Уебър. Въпреки това той отлично съзнава, че поема голям риск с мюзикъл по тази книга, която е далеч по-различна и непопулярна от традиционните детски истории. Премиерата е през 1981 г. в Лондон и преминава с огромен успех, но за бродуейската премиера Лойд Уебър и екипът му организират изключително мащабна, продължителна и успешна рекламна кампания. Според британския „Гардиън“ това е един от спектаклите с най-големи приходи от продажба на билети за премиера в историята на Бродуей – 6,2 милиона долара. Месеци преди датата 7 октомври 1982 г. нюйоркчани са заобиколени от постери, билборди и тишърти с огромно котешко око, вторачено в евентуалната аудитория, а слоганът на телевизионната реклама гласи: „Умирате от любопитство, нали? “