Деми Мур до доказване на противното

01 February 2020

Помните ли култовата корица, на която американската актриса Деми Мур („Неприлично предложение“, „Доблестни мъже“, „Разкриване“) позира бременна пред обектива на легендарната Ани Лейбовиц за списание Vanity Fair? Годината е 1991-ва, десетилетия преди #MeToo движението да промени лицето на Холивуд, и тогава актрисата се сблъсква челно с предразсъдъците на времето.

Обвинена е в уронване имиджа на жените, а според самата нея журналистическият текст в изданието също добавя масло в огъня, като я нарича „капризна холивудска съпруга“ (по това време Деми е официална половинка на екшън звездата Брус Уилис).

Всъщност целият досегашен живот на Деми се люшка между първите страници на таблоидите и пълната противоположност – тоталното отсъствие от медиите. С излизането на мемоарите „Всичко, което съм“ обаче нещата се промениха.

Оформиха се два лагера – за и против. В първия попаднаха почти всички актриси, на които самата Деми изпрати копие от книгата си като подарък (сред тях Гуинет Полтроу и Дженифър Анистън), а във втория деликатно се настаниха двамата й съпрузи – Брус Уилис и Аштън Къчър. Ще видите, че има защо.

Скандално, провокативно четиво, в което не е спестено нищо от драматичното й минало, фронталната среща с алкохола и наркотиците, загубата на бебето на Къчър, когато Деми е на 42 години, както и историята на една от най-трудните връзки в живота й – тази с майка й Джини.

Мемоарите „Всичко, което съм“ на Деми Мур са на книжния пазар от издателство „Ера“.

Да бъдеш или да не бъдеш „Редник Джейн“

Най-трудният филм в кариерата ми беше „Редник Джейн“. Гордея се много с ролята си и в емоционален, и във физически смисъл. Само военните и спортистите биха разбрали през какво минах, за да я изпълня.
Героинята ми, лейтенант Джордан О’Нийл, е решена да стане първата жена в най-елитната специална част на американските военноморски сили – тюлените. Тя не знае, че сенаторката, която е замесена в обучението ѝ за тюлен, я използва и очаква да се провали. О’Нийл проявява забележителна упоритост (която ми напомни за моята непримиримост) и въпреки ужасните премеждия побеждава. След войната в Персийския залив беше актуално да се обсъжда участието на жените в сражения, което не беше разрешено по закон, но от друга страна, при съвременните условия няма фронтови линии. Където и да са, жените така или иначе не са в безопасност, но и нямат възможностите на мъжете да напредват във военната кариера. Тюлените все така не разрешават женско участие в сражения с довода, че жените не са толкова силни, колкото мъжете.
Преди снимките минах двуседмично обучение с още четирийсет мъже. Първата сутрин станах в пет, глътнах шепа витамини и тичах една миля темпово бягане, след което повърнах. Вечерта имах огромни пришки заради ботите и едва ходех. Един от консултантите ме извика настрани и ми каза:
– Не е необходимо да правиш всичко това.
Напротив. Откажа ли се, щях да загубя уважението на колегите. Помолих го да ми донесе лепенки за стъпалата и продължих.
На втория ден закъснях с няколко минути и опитах да се вмъкна незабелязано в задната редица. Един от командирите извика:
– Джордан! Отпред! Ти за кого се мислиш? Веднага лицева опора!
Командата бе отправена и към другите. Накрая на тренировъчния ден бях доволна от себе си, а командирът току подвикваше на мъжете:
– Ще се дадете на майка на три деца, така ли!
Набирането ми беше най-трудно и по време на проучванията ми за ролята разбрах, че основната разлика в обучаваните за тюлени жени и мъже е в силата на горната част на тялото, като останалите предимства били най-вече на психическа основа. Аз трябваше да покажа физическите качества на лейтенант О’Нийл, но по-важното беше да проявя непоклатима психическа устойчивост.
Най-тежко беше, когато трябваше да демонстрирам SERE – survival, evasion, resistance, escape – тоест способността за оцеляване, измъкване, съпротива и бягство. При съпротивата пленниците са измъчвани с цел добиване на информация. Влязох в жестока схватка с героя на страхотния актьор Виго Мортенсен, който беше женомразец и държеше да покаже какво недоразумение е жената на бойното поле. Натискаше главата ми под вода, докато асистент-режисьорите се разтревожиха, че ще се удавя. Не че бяха далеч от истината...

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР