Как бихте описали приятелите си?

Имам много малко приятели. При жените сякаш е по-трудно да се изгради и поддържа здрава приятелска връзка, която е всепрощаваща. В това отношение мъжете са много по-стабилни от нас. Моите дългогодишни приятели мога да определя най-кратко като честни, широки души, хора с чувство за хумор. Мисля, че това са най-важните неща в едни отношения, за да можем да се приемаме, да си прощаваме и да си помагаме.

Пътувате ли и ако да, имате ли любими дестинации? Защо точно тези дестинации?

Моето най-любимо място в света е от края на с. Говедарци и нагоре до връх Мальовица. В момента, в който отида там, и сякаш се връщам към създателя си, към себе си, към изначалното си състояние на спокойствие и мир с всичко и всички.

Красивият и стилен интериор предполага ли отношение и към другите неща в живота, каквито са модата, изкуството, дизайнът?

Личното естетическо чувство си го носим винаги и навсякъде. Ние просто трябва да го следваме. Вътрешният усет е единствената ни пътеводна светлина в свят, в който призванието ти не е написано в акта ти за раждане и моралният код не ти е татуиран. Естетиката и моралът вървят заедно. А моралът, ако някъде ни се налага да си правим справка, може да се намери при Достоевски, Стайнбек, Виктор Юго, Селинджър, Шекспир, Толстой.

Какви са вашите интереси в тази посока?

За мен най-висшето изкуство е музиката. Тя въздейства директно на мозъка и сетивата по начин, по който нищо друго не го прави едновременно така фино и безапелационно. Но аз лично най-много обичам да чета. Последната книга, която ме възвиси, беше „Арфата на тревите“ на Труман Капоти. Толкова е нежна, сантиментална, красива, дълбока и всъщност крайно позитивна и наивистична, че трудно се връзва с мрачния Капоти.

Кой от моделите ви краси стените в собствения ви дом?

The original. Носи автографите на всичките ми любимци – писатели и композитори, които са написали всичко най-ценно, сътворено досега, при това с перо и мастило. А до този тапет си направих втори, който е надиплен от откъси от любими книги и един мнооого дълъг любим пасаж от „Зуи“ на Селинджър.

Защо е важно стените ни да са красиви? Защо е важно домът ни да има характер?

Защото, както казва Виктор Юго: „Прекрасното е също толкова полезно, колкото полезното. Може би дори е по-полезно от него“. Колкото до дома – той трябва да е място, в което искаш да се прибереш.