Няколко пъти се разминаваме с Орнела, с която искам да се видя, за да напиша нейната история. Вярно, тя е разказвана, разказвана, коментирана в социалните мрежи, но смятам, че чута от първоизточника, ще бъде най-истинска и достоверна, освен това тя се развива непрекъснато.

Историята на тази жена звучи като измислица – терминално болна от възможно най-злокачествен рак с разсейки по костите, тя опровергава всички медицински прогнози, продължавайки да отглежда детето си, да работи и да не се отказва от мечтите си.

Когато най-сетне се срещаме с Орнела, то е у тях по нейна молба. Не се чувства много добре след пореден сеанс с алтернативна терапия. Орнела е извикала баба си, която я нарича „мути“, за да изведе на разходка тригодишния Лука, сина й, роден след първата й поставена диагноза – невроендокринен карцином на синусите.

Лука е изключително светла личност, дружелюбен и засмян, енергичен като малка атомна централа. И когато апартаментът на партера утихва с излизането му, Орнела започва своя разказ от много, много далеч. От раждането си, когато майка й я нарекла с това име вместо с избраното от баща й Моника. Защото той не бил до нея, когато раждала дъщеря си. И така вместо Моника я записала Орнела, пак италианско име, което момичето носи с гордост. Години по-късно един възрастен художник в Милано, виждайки рисунките й, я определил като слънце, наричайки я „соле“. И Орнела го запазила това слънце в името и в артистичния си живот.

Тя мечтаела да стане художник, писател или дизайнер – и някак успява да сбъдне тези свои мечти. Още в началното училище в София се сблъскала с депресията, следствие на многото подигравки от страна на съученичките й, заради липсата на баща, сключените вежди и чипото носле. И заради това, че Орнела си пада по баскетбола и дружи повече с момчета. Тя осъзнава, че всичко това я е направило по-силна, и е простила на всички за всичко. Още в 22-ро училище Орнела била илюстратор и репортер на ученическия вестник, правела благотворителни изложби за училището и била избирана да свири на пиано по време на ученически музикални изяви. Завършила приложната гимназия „Св. Лука“ в София, заминала за Лондон да учи арт и дизайн в модата. По време на първата година в London Collеge of Fashion й предлагат позиция на моден дизайнер в Китай и въпреки че няма диплома, че е под 25-годишна възраст, е избрана сред 200 кандидати. Орнела впечатлява китайската модна фирма с позитивната си енергия, познанията си за текстила и всички шивашки материали. В Китай обаче установила, че е бременна. Била само на 20 години и в никакъв случай не била готова да стане майка. Направила аборт. Сега смята, че той е отключил заболяването й. Нещо повече, анализира прекъсването на бременността си тогава като грешка – дете, заченато въпреки взетите предпазни мерки, със сигурност е трябвало да се роди.

Няколко месеца след аборта я диагностицирали с Хашимото. Напълняла с 32 кг, без да променя нищо в храненето и в начина си на живот. Сдобила се с анемия. Започнало едно упорито главоболие, често получавала кръвотечение от носа, обонянието й отслабнало. Припадала. Зъбите й започнали да се клатят. Именно зъболекар видял, че има нещо в синуса. Назначеният ядрено-магнитен резонанс показал, че е или киста, или полип. Оперирали я в „Пирогов“, но кой знае защо не изпратили материала за хистология. Година по-късно била също толкова зле, колкото преди операцията. Ново изследване показало, че нещото в синуса се е възстановило в предишния си размер и то вече не е полип или киста. Професор Угринов, специалист по лицево-челюстна хирургия от „Св. Анна“ в София, на всеослушание съобщил диагнозата й във фоайето за чакащи. След мъчителна операция за вземане на материал за биопсия Орнела чула, че има карцином. Професорът добавил, че ако до 10 дни не се махнат носът, скулите и горната челюст, Орнела ще умре.